Решение № 68 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2345/2013 г.

Решение № 68 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2345/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. С въззивно решение № 331/14.10.2013 г., постановено по ВНОД № 913/2013 г., АС - София /САС/ е потвърдил Присъда № 21/10.10.2012 г., постановена от ОС - Враца /ВрОС/ по НОХД № 332/2012 г., с която П. В. И. е признат за виновен за извършено от него престъпление: по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4 и вр. с чл. 54 от НК го е осъдил от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 10 000 лв. и по чл. 354в, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 10 000 лв. На основание чл. 61, т. 3 е определен първоначален "общ" режим за изтърпяване на наказанието, което да бъде осъществено в затворническо общежитие от открит тип. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Срещу решението на въззивния съд е постъпила жалба от подсъдимия с оплакване за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание във връзка с незаконосъобразно определяне на наказанието изразяващо се в неприлагане разпоредбата на чл. 55 от НК. Настоява се касационната инстанция да намали наложеното наказание лишаване от свобода и най-вече да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП моли жалбата да не бъде уважавана, тъй като не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК и института на условното осъждане. Подсъдимият лично и чрез защитника си адв. О. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като му бъде наложено по-леко наказание, което да бъде отложено за изпълнение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание приема за установено следното: Производството по ВНОХД № 913/2013 г. по описа на САС е образувано въз основа на Решение № 295/16.09.2013 г., постановено по н. д. 899/2013 г. по описа на ВКС, I н. о., с което е отменено Решение № 34/01.03.2013 г. на САС по ВНОХД № 1214/2012 г. по отношение на приложеното условно осъждане спрямо подсъдимия и делото е върнато ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. С обжалваното решение въззивният състав изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 314 от НПК е проверил правилността на невлязлата в сила присъда и е отговорил на наведените доводи, които буквално са възпроизведени и в касационната жалба. Възприетите фактическите констатации са направени въз основа на обективна и детайлна оценка на всички доказателствени средства при спазване на процесуалните правила за това. Правилно в съответствие с приетата за установена фактическа обстановка по делото контролирания съдебен състав е формирал своите правни изводи за приложимия материален закон, с произтичащите от това наказателни санкционни последици за лицето. Основното възражение на подсъдимия и защитата му, поддържано и в съдебно заседание е свързано с приложението на чл. 55 от НК и на института на условното осъждане спрямо така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. В тази връзка следва да се отбележи, че при индивидуализиране на наказанието въззивният съд подробно е обсъдил всички смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания момент /същият е осъден в последствие за вещно укривателство/, младата му възраст и наличието на здравословен проблем /влошен и от употребата на наркотични вещества/ по никакъв начин не биха могли да бъдат оценени като изключително/и или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Определените наказания съответно от три години лишаване от свобода за държането с цел разпространение на високорисково наркотично вещество - 3 538,74 гр. канабис на обща стойност 21 232 лв. и две години лишаване от свобода за незаконно засяване и отглеждане на растения от рода на конопа с общо тегло - 4 298,079 гр. на стойност 25 788 лв. са в минималния предвиден в закона размер и по никакъв начин не се явяват несъразмерно тежки с оглед извършеното от И. В конкретния казус не би могло да намери приложение и института на условното осъждане спрямо определеното общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия, въпреки че формално изискуемите от закона материално правни предпоставки за това да са налице - И. не е осъждан на лишаване от свобода към инкриминирания момент, определеното му общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода е в допустимия от разпоредбата на чл. 66 от НК размер. От друга страна обаче, характеристиките на осъщественото от подсъдимия престъпно посегателство не мотивират прилагане на института на условното осъждане, поради предписаната генерална и специална превенция - необходимост от предупредително и поправително-възпитателно въздействие на наказанието спрямо осъдения и останалите членове на обществото. Ако бъде отложено изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода", не би се постигнал оптималния превантивен и превъзпитателен ефект по чл. 36 от НК, а това е пречка за приложение на чл. 66, ал. 1, поради което искането и в тази насока не може да бъде удовлетворено. Мотивиран гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I н. о.