Решение № 6532 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Гласмеджик ЕООД, с ЕИК 203860208, чрез упълномощения процесуален представител адв. Б. Смолянов, срещу Решение 1658 от 24.11.2023 г., постановено по адм. д. 2785 по описа на Административен съд Варна (АС Варна) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11329 от 02.11.2022 г. (ЗНПАМ), издадена от началника на Отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наред с това, Гласмеджик ЕООД е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 100,00 лв. за сторените разноски по делото. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не съобразил това, че административното нарушение e извършено от друго лице, а именно физическото лице П. О.. Последният не е служител на Гласмеджик ЕООД и в лично качество е приел плащането, а запечатаният обект не е нито собственост на дружеството, нито е нает от него. Поддържа становище, че ЗНПАМ не съдържа мотиви относно избора на срок на мярката на административна принуда и не е издаден в съответствие с принципа на съразмерност и целта на закона, което съдът не отчел. Излага подробни съображения по същество на спора. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена спорната ЗНПАМ или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът началник на Отдел Оперативни дейности Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в представени по делото писмени бележки, в които по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ 11329 от 02.11.2022 г., издадена от началника на Отдел Оперативни дейности Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Гласмеджик ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект сервиз за възстановяване на пукнатини на автостъкла, находящ се в гр. Плевен, бул. България 18, стопанисван от Гласмеджик ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 17.10.2022 г., в 16,10 ч. проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС сервиз за възстановяване на пукнатини на автостъкла, находящ се в гр. Плевен, бул. България 18, стопанисван от Гласмеджик ЕООД. При проверката е извършена контролна покупка чрез възлагане от проверяващите на услуга по възстановяване на спукванията на предно автостъкло на лек автомобил, изпълнена от намиращия се в обекта техник П. О.. Между него и проверяващите е уговорена цена за услугата в размер на 100,00 лв., като 110,00 лв. са платени в брой, а П. О. е върнал 10,00 лв. ресто. За плащането не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство, поради липсата на такова в обекта, нито бележка от кочан за касови бележки, поради липса на такъв, или друг платежен документ, удостоверяващ получаването на горепосочената сума. Установена е касова наличност в обекта, а именно сумата заплатена от проверяващите на П. О., която сума е вписана в опис, изготвен собственоръчно от него. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА, 0103343 от 17.10.2022 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Въз основа на събраните доказателства е направил извод, че е извършено от търговеца нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.) липса в търговския обект на въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД). Не възприел твърденията, че липсва правнорелевантна връзка между получателя на плащането П. О. и Гласмеджик ЕООД, както и че адресатът на мярката не стопанисва проверения търговски обект и не осъществява дейност в него. Предвид така установеното, първоинстанционният съд приел, че административният орган правилно е издал ЗНПАМ в изпълнение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС при условията на обвързана компетентност. Като неоснователни отхвърлил доводите за липса на мотиви в оспорената ЗНПАМ по отношение на продължителността на срока на мярката и направил преценка, че спорният акт е постановен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно това кой е извършител на нарушението, за несъответствие на мярката с целта на закона и съразмерността й в контекста на изложените от страна на административния орган мотиви за определения срок на нейното действие и съобразяване на относимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в случая нарушение е документирано с ПИП cep. АА 0103343 от 17.10.2022 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., не е въвел в експлоатация в обекта регистрирано в НАП ФУ или ИАСУТД, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Безспорно неспазването на изискването търговския обект да разполага с въведено експлоатация и регистрирано в НАП ФУ или ИАСУТД е основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. Правилни са констатациите и изводите на съда за наличието на правнорелевантни връзки между лицето П. О., проверения обект и търговското дружество Гласмеджик ЕООД, които обусловят и правилен извод за квалифициране на дружеството като извършител на нарушението, съответно адресат на предприетата ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Изложените в първоинстанционното решение мотиви в тази връзка се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към тях в тази им част. Неправилна и несъответна на съдържанието на ЗНПАМ обаче е преценката на съда, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни е надлежно мотивирано. При определяне продължителността на срока на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение, които да повлияят на преценката относно срока на мярката. Избраният от издателя на акта срок следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая в ЗНПАМ са изложени мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, в които бланкетно се посочва, че определеният срок е съобразен с целената превенция и с необходимото време за създаване на нормална организация за стриктно спазване на задълженията, а съобразените обстоятелства в точки 1 8 от заповедта се лишени от конкретика, свързана с обстоятелствата по казуса. Неправилно АС Варна е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата привръзка с конкретния случай. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение, които да повлияят на преценката относно срока на мярката. В тази връзка следва да бъде споделено становището на касационния жалбоподател, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои относими към същинската преценка реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, не се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран, поради което не може да бъде направена преценка за съразмерността на срока на наложената принудителна мярка. Несподелими са съображенията на първоинстанционния съд за неотносимостта към спора на Решение от 4 май 2023 г. на СЕС по дело С-97/21 г. То е приложимо към казуса. В тази връзка следва да бъде отчетен фактът, че по делото е представено Наказателно постановление (НП), издадено срещу Гласмеджик ЕООД с 691691-F682466 от 16.02.2023 г. от началника на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., а фактът на издаването му след спорната заповед е без значение за тази преценка. Издаването на посоченото наказателно постановление е неоспоримо доказателство за инициирането и провеждането на паралелно административнонаказателно производство против дружеството за ангажиране на неговата отговорност при един и същ пораждащ правомощието на администрацията за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/21 г. По горните съображения обжалваното съдебно решение, с което оспорването срещу ЗНПАМ е отхвърлено, е неправилно поради противоречието му с материалния закон. По тази причина то подлежи на отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК настоящият съд следва да разреши спора по същество, като след отмяната на съдебното решение, бъде отменена и спорната ЗНПАМ. С оглед изхода на касационното оспорване, претенцията на Гласмеджик ЕООД за присъждане на разноски е основателна. Доколкото спорът се пререшава по същество, на касационния жалбоподател се следват разноските за двете съдебни инстанции в доказания по делото размер от 1020,00 лв. за платени държавни такси в размер на 420,00 лв. и платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 600,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и изр. второ, и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение