Решение № 3283 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13675/2013 г.

Решение № 3283 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13675/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив срещу решение № 1689/22.07.2013 г. по адм. д. № 1068/2012 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Атанас Руменов Найденов и Адрияна Руменова Найденова чрез процесуалния им представител намират касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Атанас Руменов Найденов и Адрияна Руменова Найденова, двамата от град Пловдив, срещу заповед № ОА-3268/20.12.2011 г. кмета на община Пловдив, за съгласуване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, с която е одобрено: изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 16, по плана на кв. "Освобождение - Гео Милев", гр. Пловдив, като определя предназначението на УПИ I-37 и привежда в съответствие с имотен идентификатор УПИ I-521.35, жил. застрояване с ново ниско свързано застрояване по червена плътна и непрекъсната линия и устройствени показатели за зона Жм. и РУП на част от кв. 16, по плана на кв. "Освобождение - Гео Милев", гр. Пловдив, като за УПИ I, УПИ XI и УПИ X, предвижда запазване на съществуващото застрояване, надстрояване до три етажа и ново триетажно свързано застрояване. С жалбата се оспорва и разрешение за строеж № 491 от 21.12.2011 г. на главния архитект на община Пловдив, с което се разрешава на основание чл. 148 и чл. 150 ЗУТ Николай Димитров Балабанов и Петър Антонов Минчев от гр. Пловдив да изградят обект "Жилищна сграда с гаражи" в УПИ I- 521.35, кв. 16, по плана на кв. "Освобождение - Гео Милев", гр. Пловдив, категория: четвърта. С обжалваното решение съдът е отменил оспорените административни актове. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Видно от оспорените актове, същите са издадени на основание чл. 150 ЗУТ. Съгласно чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. По същество всеки от посочените три акта имат статут на индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 подлежат на обжалване в едно производство. В случая, както в разрешението за строеж, така и в заповедта за одобряване на ПУП е посочено издаването им на основание чл. 150 ЗУТ. Това налага и контролирането на двата акта като част от целия комплексен проект във всичките му съставни части. Поради това в съотвествие с изискването на закона съдът е упражнил контрол, както за валидност и законосъобразност спрямо двете заповеди - за одобряване на подробен устройствен план- план за застрояване, така и за издаване на разрешение за строеж с инвестиционен проект за "жилищна сграда с гаражи". Съдът е изложил подробни мотиви за незаконосъобразността на актовете като издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Съгласно представени като доказателства по делото нотариални актове Атанас Руменов Найденов и Адрияна Руменова Найденова са собственици на недвижим имот, изграден в УПИ XI - 35, от кв. 16 по плана на кв. "Освобождение - Гео Милев", град Пловдив, който е предмет на предвижданията на ПУП. Имотът на ответниците е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения ПУП като съгласно обжалваната заповед одобреното изменение е с обхват УПИ I - 37, УПИ XI - 35 и УПИ X - 34 от кв. 16, като в трите имота е предвидено свързано застрояване. Депозираното по делото заключение на вещото лице също сочи, че с оспорената заповед се извършва промяна в застроителното предвиждане по отношение на УПИ XI - 35, която води до намаляване на застроената площ, респективно на разгънатата застроена площ в същия имот. По принцип изработването на ПУП или неговото изменение може да се възлага и от заинтересувани лица след разрешение от кмета на общината, като процедурата е доразвита в чл. 135 ЗУТ. Кои са тези заинтересовани лица, сочи разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях при изричното съгласие на всички. Нормотворческата воля в цитираната новела е формулирана ясно и не изисква друго тълкуване извън буквалното такова. В конкретния случай, липсата на съгласие на Найденови сочи, че не са изпълнени предвидените в хипотезиса на правната норма предпоставки, поради което не може да настъпи законосъобразно правната последица изменение на ПУП - в случая на ПРЗ. Съдът при контрола за законосъобразност на актовете и след анализ на относимите за настоящото административно производство обстоятелства е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспорените актове, и поради немотивирано изложение на фактическите и правни основания за постановяването им. Също така констатирано е нарушение от страна на административния орган на нормировката на чл. 150, ал. 3 от ЗУТ, регламентираща изискването за едновременно одобряване на частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива и на издаденото разрешение за строеж, като това изискване не е спазено. Макар, че съдът е изложил мотиви и за допуснати други нарушения, изброените са достатъчно основание за отменяването на оспорените административни актове като незаконосъобразни. Съдът е изложил обосновани мотиви, налагащи извода за незаконосъобразност на оспорените административни актове, които се възприемат от настоящата инстанция. При изложените съображения обжалваното решение е постановено при правилно съобразяване на материалния закон. С оглед изхода на спора и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по касационната жалба претендираните разноски следва да се намалят до размер на 150 /сто и петдесет/ лв., съгласно наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Що се касае до възражението в касационната жалба за прекомерност на присъдените в обжалваното решение разноски, то в тази част по реда на касационното обжалване първоинстанционното решение не може да бъде ревизирано. За това е предвиден друг ред по чл. 248 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение