Решение № 14676 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2011 г.

Решение № 14676 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 27.06.2011 г. постановено по адм. д. № 10538/2010 г., Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил оспорването срещу решение № 149/5.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Йона Русева изразява становище за правилност на решението. Ответникът Комисия за защита от дискриминация чрез процесуалния си представител счита решението за правилно. Ответникът Русенски университет "Ангел Кънчев" чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни основания за отмяна на решението, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразно оспореното решение на посоченото за издаването му основания. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че не е налице по отношение на касатора неблагоприятно третиране по признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., който цели отстраняване на всяко неравностойно третиране по тях и по-точно в случая по признак "лично положение". В конкретния случай е установено по категоричен начин, че липсват действия на работодателя и неговите служители насочени към неблагоприятно отношение към Манолов, както и че липсват данни за различно третиране в сравнение с другите служители, които да се дължат на умишлено, съзнателно целенасочено негативно поведение базиращо се на признака " лично положение, което да е имало за цел или да е създало не добра среда за касатора. След като от данните по делото е установено, че не е била ограничавана възможността за участие в проекти, по които да получава допълнителни възнаграждения, да води самостоятелни курсове в магистърска програма на университета за реализиране на допълнителни доходи и другите начинания на касатора не може да се приеме, че са налице действия на дискриминация по отношение на признака "лично положение". Касаторът наред с това е следвало да представи доказателства за нежелано поведение към него по признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като по отношение на тези факти доказателствената тежест е негово задължение. Приемайки изводите за законосъобразност на оспореното решение, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Обсъдени са всички относими обстоятелства, поради което не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал., т. 3 АПК решението на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,