Решение № 10881 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2010 г.

Решение № 10881 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тодор Михайлов Тодоров, от гр. София, против Решение от 06.06.2010 г. по административно дело № 03702/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети "г" състав, с което е отхвърлено оспорването му срещу Решение № 341/01.09.2006 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУ "СО"/, с което е оставена без уважение жалбата на Тодор Михайлов Тодоров срещу Разпореждане № 3904206549 от 01.03.2006 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е индексирана личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание § 6 от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ПРЗ на ЗБДОО/ и Постановление № 21 Министерския съвет от 03.02.2006 г., считано от 01.01.2006 г., в размер на 207.74 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, и отмяна на потвърдените с него административни актове. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът - Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не е депозирал писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за нищожност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспорения пред него административен акт: е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО; отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, приложим по аргумент от чл. 117, ал. 5 от КСО, за форма и съдържание и притежава предвидените в този текст реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването му - чл. 98, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 114 от КСО; при издаването му административния орган е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и КСО. Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административния орган разпореждане, то е издадено на основание § 6 от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ПРЗ на ЗБДОО/ и Постановление № 21 Министерския съвет от 03.02.2006 г., съгласно който пенсиите, отпуснати до 31.12.2005 г. се индексират диференцирано от 01.01.2006 г. съобразно решение на Надзорния съвет на НОИ, взето с протоколно решение 1.1 от Протокол № 18/28.12.2005 г. Коефициентът на индексация е различен от индивидуалния коефициент по чл. 70, от КСО и се определя от размера на пенсията. По делото е била назначена и приета от първоинстанционния съд съдебно -счетоводна експертиза, която по безспорен и категоричен начин установява, че пенсията на касационния жалбоподател е индексирана съобразно приложимите нормативни актове. Кредитираната от административния съд съдебно-счетоводна експертиза не е оспорена от Тодор Михайлов Тодоров и следва да бъде ценена от съда и да се приемат за верни отразените в нея обстоятелства. С оглед на гореизложеното следва, че индивидуалният коефициент по чл. 70 от КСО е различен от коефициента за индексиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст, защото индексирането става върху действителния размер на пенсията, а при нейното изчисляване вече е включен индивидуалния коефициент. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,