Решение № 7577 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г. Георгиева, в качеството ѝ на служебен защитник на И. А. М. срещу Решение № 1332 от 02.04.2026 г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. дело № 301 по описа за 2026 г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Хасково. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административен съд – Хасково е сезиран по жалба на И. А. М., гражданин на Сирия, с адрес: гр. Харманли, [жк] против Решение № 285 от 18.02.2026г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. След анализ на изложената от кандидата бежанска история и събраните по преписката доказателства е достигнал до извод, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, тъй като не се установява спрямо жалбоподателя да е било осъществено преследване по някой от защитените признаци. Приел е също, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, доколкото не е установено жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства при завръщането си в държавата по произход. Въз основа на актуалната информация относно обществено-политическата обстановка в Сирия съдът е счел, че не е налице степен на безогледно насилие, която сама по себе си да обосновава предоставяне на международна закрила, поради което е приел, че административният орган правилно е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обосновават отмяна на обжалваното решение. На първо място, неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на превод на всички документи от административната преписка на език, разбираем за касатора. Правото на чужденеца да бъде информиран на разбираем за него език е процесуална гаранция за ефективното упражняване на правото на защита, но неговото съдържание не следва да се разширява извън пределите, установени от закона. Нито разпоредбите на Закона за убежището и бежанците, нито тези на Административнопроцесуалния кодекс въвеждат задължение административният орган да осигурява писмен превод на всички документи, съдържащи се в административната преписка. Законът изисква кандидатът за международна закрила да бъде поставен в състояние да разбере естеството на производството, да изложи свободно и пълно бежанската си история, както и да бъде запознат със съдържанието на постановения административен акт на език, който владее. Именно тези гаранции са били стриктно спазени в настоящия случай. Безспорно установено е, че интервюто е проведено в присъствието на преводач на езика, посочен от кандидата като разбираем, протоколът от интервюто е бил прочетен и разяснен преди подписването му, а решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е връчено чрез преводач, което е удостоверено по надлежния ред. При тези факти не може да се приеме, че правото на защита на касатора е било ограничено. Наред с това касаторът не конкретизира кой именно непреведен документ е възпрепятствал възможността му да организира защитата си, нито сочи кои относими към предмета на спора факти не е могъл да въведе или докаже вследствие на твърдяното нарушение. Липсва каквато и да е причинно-следствена връзка между сочените процесуални пропуски и крайния резултат от административното производство. Ето защо дори да се приеме, че отделни документи не са били преведени, това обстоятелство не притежава характеристиките на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не е ограничило процесуалните права на кандидата и не е повлияло върху правилността на постановения административен акт. Неоснователно е и възражението, че жалбата до съда срещу решението на председателя на ДАБ не е била преведена на касатора. Жалбата представлява процесуално действие, извършено чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който упражнява процесуалните права на представлявания в рамките на предоставената му представителна власт. Законът не предвижда задължение жалбата, изготвена и подписана от адвокат, да бъде превеждана писмено на доверителя му. В производството не се твърди и не се установява жалбата да е подадена без знанието или против волята на касатора, нито съдържанието ѝ да не съответства на защитната му теза. Следователно и това възражение е лишено от правно основание. Неоснователен е и доводът за липса на мотиви в първоинстанционното решение. От съдържанието на съдебния акт е видно, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, като е осъществил цялостна проверка на законосъобразността на административния акт. Обсъдени са всички относими към спора факти, доказателства и приложими материалноправни разпоредби, като съдът е формирал самостоятелни фактически и правни изводи относно липсата на предпоставките за предоставяне както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Обстоятелството, че част от мотивите съвпадат с тези на административния орган, не представлява порок на съдебния акт. Когато съдът споделя фактическите и правните изводи на административния орган, възпроизвеждането им не означава липса на самостоятелна преценка, а изразява съгласие с тяхната правилност. Оплакването, че съдът не е упражнил съдебен контрол, е опровергано от самото съдържание на мотивите. Правилен е и крайният извод на първоинстанционния съд относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила. От собствените изявления на касатора безспорно се установява, че същият не е бил обект на преследване по признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Той не е бил задържан, арестуван, преследван, заплашван или подлаган на насилие, не е имал проблеми с държавните власти и не е бил обект на неблагоприятно третиране поради своята етническа принадлежност, религия, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Напускането на държавата по произход е мотивирано от общата несигурност, икономическите затруднения и стремежа му да се установи при своите близки и да получи медицинско лечение. Тези обстоятелства, разгледани както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не попадат в приложното поле на чл. 8 ЗУБ. Законосъобразен е и изводът относно липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват степен на безогледно насилие, достигаща прага, визиран в практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 Elgafaji, при която всяко цивилно лице би било изложено на реална опасност от тежки посегателства единствено поради присъствието си на територията на държавата по произход. Липсват и данни, сочещи, че личното положение на касатора поражда специфичен индивидуален риск, надхвърлящ този, на който е изложено останалото население. Следователно правилен е изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне нито на статут на бежанец, нито на хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с доказателствата по делото, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение