Решение № 7133 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2014 г.

Решение № 7133 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Мохамед Абубакар Амину, гражданин на Гана, против решение № 4321 от 26.06.2014 г. постановено по адм. дело № 3905 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици. Ответникът по касационната жалба - заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Кулинова, в открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, но по съображения различни от изложените. Счита, че независимо от обстоятелството, че по отношение на решението за прекратяване и спиране на производството липсва изрично посочване как то следва да бъде връчено. Счита, че приложение по отношение на тези два вида решения следва да намери разпоредбата на чл. 76 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), регламентираща реда и начина на връчване на решенията на председателя на ДАБ в общото производство - а именно препис от решението на председателя на Държавната агенция за бежанците се връчва на чужденеца, търсещ закрила. Приема, че невръчване на решението за спиране е ограничило правото на защита на търсещия закрила. Предлага на съда да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град, е започнало по жалба подадена от Мохамед Амину, гражданин на Гана, против решение № 704/31.01.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 77, ал. 3 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ е прекратено производството за предоставяне на статут на Мохамед Абубакар Амину. В него са изложени мотиви, че в продължение от три месеца от спиране на производството, чужденецът не се е явил пред длъжностните лица на Агенцията, за да посочи обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си във връзка с производството по предоставяне на статут. Безспорно по делото е установено, че с молба вх. № 1418/18.04.2013 г. Мохамед Абубакар Амину е поискал да му бъде предоставен статут в Република България, като в молбата е посочил адрес за пребиваване в ТЦ - с. Пъстрогор при МС. С покана рег. № УП-858/18.04.2013 г. на длъжностно лице търсещият закрила е бил поканен да се яви за провеждането на интервю на 19.04.2013 г. и видно от Протокол с рег. № УП-858/19.04.2013 г. първото интервю е било проведено. С Решение № ДП-921/18.06.2013 г. на решаващ орган при ДАБ на МС на основание чл. 67в, ал. 1 от ЗУБ е било образувано производство за предоставяне на статут в Република България на търсещия закрила. Административният акт е бил връчен на адресата на 11.07.2013 г. при условията на чл. 76, ал. 5 от ЗУБ. От докладната записка с вх. № 1972/23.04.2013 г. на служител по настаняване в ТЦ - с. Пъстрогор при МС става ясно, че чужденецът е напуснал мястото, където е бил настанен. Няма данни по делото след напускането на транзитния център търсещият закрила да е уведомил ДАБ при МС за нов адрес и местопребиваването си. За да постанови обжалвания резултат, Административен съд София-град е приел, че оспореното решение на зам. председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган и е обосновано. Съдът е счел, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до нарушаване на правото на защита на засегнатото лице, материалноправният закон е тълкуван и приложен правилно, поради което е отхвърлил жалбата на търсещия закрила. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството за предоставяне на статут се образува по молба на търсещия закрила и съгласно чл. 30 от ЗУБ, по време на производството чужденецът е длъжен да пребивава на адреси, разрешени му от Държавната агенция за бежанците; да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната агенция за бежанците и да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Законът предполага, че той има интерес от бързото изясняване на случая и решаването му от компетентния орган. Още повече, съгласно чл. 75 от ЗУБ, за административния орган е уреден тримесечен срок от образуване на производството за произнасяне с решение по молбата за статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение за прекратяване на производството за предоставяне на статут е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно тълкуване на материалния закон. Разпоредбата на чл. 79а от ЗУБ, която е част от раздел IV - "Спиране и прекратяване на производството за предоставяне на статут" постановява, че решенията по този раздел се връчват по реда на чл. 76 от ЗУБ, с изключение на решението за спиране на производството. От това следва, че по силата на закона, решенията за спиране на производството по предоставяне на статут не подлежат на връчване. В случая с решение № 1404/21.08.2013 г. на председателя на ДАБ на основание чл. 77, ал. 1 във вр. чл. 14, т. 2 от ЗУБ е спряно производството за предоставяне на статут в Република България на Мохамед Абубакар Амину. Съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 2 от ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато чужденецът без основателни причини промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или съответния регистрационно-приемателен център. Видно от посочените хипотези, спирането на производството за предоставяне на статут се налага поради обективната невъзможност да бъде издирен търсещият закрила и да бъде установен действителният му адрес. Разпоредбата на закона се основава на самия характер на административния акт и на основанията, на които той се постановява. Непосочването от страна на чужденеца на адрес, на който да може да бъде открит, води до правилния извод, че той отказва да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата по неговата молба. Нещо повече, от представеното по делото решение № 7185/31.01.2014 г. на решаващ орган при ДАБ, с което по искане от Република Унгария с № 02900HU001 от 12.11.2013 г., Мохамед Амину е приет отново на територията на Република България става ясно, че чужденецът не само не е уведомил ДАБ за променения адрес, но е и напуснал територията на страната, с което е нарушил и разпоредбата на чл. 30, т. 7 от ЗУБ. Съгл. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът не се яви пред съответното длъжностно лице на ДАБ в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Тримесечният срок започва да тече от датата на подписване на решението за спиране на производството, а именно 21.08.2013 г., при което е изтекъл на 21.11.2013 г. Оспореното решение за прекратяване с № 704 е издадено след изтичане на срока, на 31.01.2014 г., което е повече от пет месеца след постановяване на решението за спиране. Няма данни по делото в установения от закона срок търсещият закрила да се е явил пред органите на ДАБ, да е съобщил актуален адрес и да е посочил основателни причини, поради които е напуснал ТЦ - с. Пъстрогор при МС. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките за прекратяване на производството за предоставяне на статут е правилен и законосъобразен. С оглед изричната законова разпоредба на чл. 79а от ЗУБ и поради обективната невъзможност за връчване на решението за спиране на производството за предоставяне на статут в хипотезата на чл. 14, т. 2 от ЗУБ, касационната инстанция намира, че не са допуснати нарушения административно-производствените правила при издаване на обжалваното решение на зам. председателя на ДАБ за прекратяване на производството по отношение на Мохамед Абубкар Амину. Като е отхвърлил жалбата на търсещия закрила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение