Решение № 408 от 11.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 366/2010 г.

Решение № 408 от 11.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 366/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 379/2009 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия П. А. С.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и в писмени бележки от защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 7.12.2009 г. постановено по внохд. № 379/2009 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е потвърдена присъда по нохд. № 1611/2007 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, с която подсъдимия П. С. е признат за виновен на 13.10.2000 г. в гр. Пловдив, е направил опит да унищожи имущество със значителна стойност - сградата на обект "С. монтажен цех" на К. АД Пловдив на стойност 6414,09 лв., чрез взрив като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 333 НК вр. с чл. 330, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

С присъдата подсъдимия е оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.

ПО ЖАЛБАТА на под. С.:

Доводите за съществени процесуални нарушения са в няколко насоки:

Претендира се недостатък в обвинителния акт, който не отговарял на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като липсвало описание на "начина" по който подсъдимия е извършил деянието, а то сочело на съществена непълнота в обвинението

• нарушено право на защита, допуснато от първоинстанционния съд, който не отстранил посоченото по горе процесуално нарушение

• съпругата на подсъдимия била разпитана, без да й се разясни правото по чл. 119 НПК

• първоинстанционния съд се е позовал на "докладни записки", които не са "доказателства" по смисъла на НПК.

Липсвала и категоричност в извода за авторството, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК.

Всички тези оплаквания са правени и пред въззивния съд и след като подробно са обсъдени, съобразно чл. 339, ал. 2 НПК правилно и законосъобразно са оставени без последици, като са посочени и основанията за това.

Върховният касационен съд на РБ споделя изцяло съображенията на въззивния съд изложени в мотивите на въззивното решение, поради което не ги преповтаря.

Събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства и доказателствени средства са подробно и детайлно анализирани. На тяхна основа са направени изводите по фактите, като те /изводите/ са съобразени и с правилата на формалната логика.

По фактите съдилищата са приели, че на инкриминирата дата подсъдимия е поставил самоделно взривно устройство на парното пред канцеларията на св. Митев, в административната сграда на "С. монтажен цех" на К. АД Пловдив, запалил вестника в който било увито и единствено бързата намеса на св. Огнянов/изгасил вестника и изхвърлил през прозореца пакета/предотвратила избухването на 200 гр. амонитна шашка.

Изводите по авторството са категорични и несъмнени. Освен подсъдимия още петдесет и шест лица, или всички които са били на работа в същия ден в цех "С. монтажен", са били проверени с ацетонови обтривки като положителна /т. е. установяваща наличие на взривно вещество от вида посочен по-горе/ е тази на подсъдимия.

Не без значение е и обстоятелството, което не се спори от подсъдимия, че към този момент е бил в конфликт с ръководството на К. и по точно със св. Митев, пред канцеларията на който е поставено взривното устройство.

Горните констатации дават основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и да препятстват правилното приложение на материалния закон, като се има предвид, че въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване по несъмнен начин на фактически положения /обстоятелства от значение - чл. 102 НПК/, а не само на приложимия закон.

Друг е въпроса, като се има предвид установеното място на което е поставено взривното устройство, дали не е целен друг резултат, за който обаче няма обвинение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение правилни и законосъобразни, а касационната жалба на подсъдимия С. изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение