Решение № 9499 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2017 г.

Решение № 9499 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2017 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ж. Т. срещу Решение № 488 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 9868/2015 г. по описа на Административния съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-539/28.07.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него съдът да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени административния акт в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на А. Ж. Т. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА). В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Стоянов, който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се представлява от юрк. Табакова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Решение № 2-539/28.07.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството му на нещатен служител (нещатен оперативен работник) в структурата на Държавна сигурност, Първо главно управление, V отдел (ДС, ПГУ-V отдел) с псевдоним Румянцев. Решението е правилно. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е достигнал до правилен извод, че на основание чл. 26, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 10 и чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА А. Т. е подлежал на проверка за установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона, тъй като е лице, което е било чл. на управителен орган (Съвет на директорите) на "Банка за земеделски кредит" АД - длъжник на "Обединена българска банка", чл. на надзорния съвет на "Банка за земеделски кредит" АД от 08.12.1992 г. до 11.10.1994 г., чл. на съвета на директорите на "Банка за земеделски кредит" АД от 11.10.1994 г. до 06.05.1996 г., чл. на съвета на директорите на "Добруджанска търговска банка" АД от 01.06.1995 г. до 05.01.1996 г., чл. на управителен орган (Съвет на директорите) на банка-длъжник към БНБ - "Банка за земеделски кредит" АД от 22.09.1994 г. до 06.05.1996 г, чл. на управителен орган (Съвет на директорите) на банка - длъжник към ДСК - "Добруджанска търговска банка" АД. Съдът е достигнал до неправилен извод единствено относно наличието на основание за проверка на касационния жалбоподател в качеството му на чл. на общото събрание и съдружник в търговско дружество - длъжник, а именно "Дару метал" ООД - длъжник на "Банка за земеделски кредит" АД, тъй като съдружниците в търговски дружества не попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (в този смисъл Решение № 3272 от 16.03.2017 г. по адм. дело № 3339/2016 г. по описа на ВАС, III отд.). Неправилното тълкуване на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА обаче не е рефлектирало върху крайния извод на административния съд за законосъобразност на административния акт, тъй като това не е било единственото качество, в което касационният жалбоподател е бил проверяван, а по отношение на останалите качества, изброени в предходния абзац, е била изпълнена хипотезата на закона за задължителна проверка. На следващо място, съдът правилно е констатирал, че принадлежността на лицето към органите по чл. 1, ал. 1 от закона в качеството му на нещатен служител (нещатен оперативен работник) в структурата на Държавна сигурност, Първо главно управление, V отдел с псевдоним Румянцев, се установява по безспорен начин от документите, приложени по административната преписка. Идентичността между нещатния оперативен работник с псевдоним Румянцев и личността на касационния жалбоподател се потвърждава от съдържащите се в административната преписка документи на ДС, ПГУ-V отдел, съгласно които нещатният оперативен работник с псевдоним Румянцев е роден през 1944 г., българин, финландски гражданин, женен за дъщерята на министъра на външните работи на Ф. К. - действителни факти от биографията на А. Т.. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя и е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти и обстоятелства приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице обстойно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора и формираните въз основа на тях правни изводи. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Съдът е обсъдил предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и е достигнал до обоснован извод за липса на основания за обявяване на нищожност на административния акт поради изчерпване на материалната компетентност на издателя му. В случая действително е изпълнена хипотезата на чл. 28 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, който предвижда, че комисията се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Видно от съдържанието на останалите пет решения на комисията, приложени към административната преписка (Решениe № 2-243/09.10.2013 г., Решение № 2-254/06.11.2013 г., Решение № 2-275/04.12.2013 г., Решение № 2-341/15.04.2014 г. и Решение № 2-358/18.06.2014 г.), принадлежността на касационния жалбоподател към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е установена и обявена в качеството му на секретен сътрудник в структурата на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ) с псевдоним Зингер, докато в процесното решение на комисията са описани нови документи, свързани с кариерното му развитие в качеството му на нещатен служител (нещатен оперативен работник) в структурата на Държавна сигурност, Първо главно управление, V отдел с псевдоним Румянцев. Следователно не е налице идентичност на документите и качеството, в което е установена и обявена принадлежността на касационния жалбоподател към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Понятията "секретен сътрудник" и "нещатен служител" не се покриват по съдържание. За разграничаването им законодателят е дефинирал техния смисъл посредством легални определения в т. 4 и 3 от § 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,