Решение № 6498 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел Автомобилна администрация - Ловеч срещу Решение 225 от 17.02.2025 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело 1301/2024 г. С решението, по жалба на К. Д. И., е отменена Заповед за РД-14-4301 от 24.09.2024 г. издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) Ловеч, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. ,1 б. а и ал. 2 т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) спиране от движение за срок от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация, част втора с [номер] на товарен автомобил Волво с рег. [рег. номер], до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца. Касационният жалбоподател началникът на Областен отдел Автомобилна администрация - Ловеч, счита обжалваното решение за недопустимо отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Твърди, че административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателя. С административния акт пряко и непосредствено се засягат правата, свободите и законните интереси на собственика на автомобила - Си транс 7 ЕООД и по отношение на това дружество е налице правен интерес от търсената защита. Жалбата, с която е сезиран АССО, и по която се е произнесъл с оспорваното решение, е подадена от К. Д. И., който на 24.09.2024 г. е управлявал моторното превозно средство (МПС), собственост на Си транс 7 ЕООД. Жалбоподателят К. Д. И. не е управител на дружеството собственик на МПС, нито е едноличен собственик на капитала му, нито в хода на първоинстанционното дело е представил пълномощно, с което да е упълномощен да защитава правата и интересите на дружеството. Посредством заповедта не му се отнемат, изменят или ограничават права, свободи или законни интереси, поради което по отношение на него не е налице правен интерес от обжалването й. Прави искане съдът да обезсили обжалваното решение и да прекрати образуваното по жалба на К. Д. И. административно дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсултите Илиева и Георгиева. Ответникът по касационната жалба К. Д. И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че погрешно административният орган е приел, че И. е адресат на заповедта, тъй като той е само шофьор на дружеството. Излага съображения за незаконосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адв. Ганчев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АССО е образувано по жалба на К. Д. И. срещу Заповед за РД-14-4301 от 24.09.2024 г. издадена от началника на ООАА Ловеч, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2 т. 1 от ЗАвтП е приложена ПАМ спиране от движение за срок от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация, част втора с [номер] на товарен автомобил Волво с рег. [рег. номер], до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че заповедта е издадена за това, че на 24.09.2024 г., при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, е установено, че по ПП 1-4 км.34+985 София Варна, [населено място] срещу бензиностанция Петрол в посока гр. Варна, водачът К. И. е управлявал МПС Волво с рег. [рег. номер] от кат 3, с прикачено към него ремарке с рег. [рег. номер] от кат. 04 и двете собственост на фирма Си Транс 7 ЕООД, като е извършвал превоз на товари за собствена сметка на територията на Република България видно от поставената табела на предното стъкло. Установено е, че водачът е извършвал превоз с МПС, което не е включено към списъка към лиценз на Общността. Водачът е представил заверено копие на Лиценз 158700002, валиден до 18.06.2026 г. Съдът е посочил, че оспорената заповед е връчена на К. Д. И. на 24.09.2024 г., видно от разписката лично подписана и попълнена от него. При така установеното съдът е приел, че жалбата, по която е образувано съдебното производство, е подадена от лицето, спрямо което е приложена ПАМ и на което е връчена, с вписани указания пред кой орган и в какъв срок заповедта може да бъде обжалвана. Приел е, че като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, жалбата е процесуално допустима. По съществото на спора АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че видно от съдържанието за заповедта, ПАМ е приложена спрямо К. Д. И.. В случая обаче доказателствата сочат, че процесния товарен автомобил не е собственост на К. Д. И., който е управлявал същия в деня на проверката, а на Си Транс 7 ЕООД, което обстоятелство е било известно на административния орган, видно от мотивната част на издадената заповед за прилагане на ПАМ. Поради това погрешно е възприетото от административния орган, че адресат на заповедта е водачът на превозното средство. На следващо място, съставът на АССО е констатирал разминаване между посочената като приложима правна норма в обстоятелствената част и тази в диспозитива на обжалваната заповед. Административният орган, в мотивната част на административния акт, е приел, че е налице правно основание за прилагане на ПАМ по с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква в ЗАвтП. Така посочената правна норма не отговаря на диспозитива на оспорвания административен акт, в който, като основание за прилагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква а ЗАвтП. Счел е, че наличието на констатираното противоречие е самостоятелно основание водещо до отмяна на приложената принудителна административна мярка. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е недопустимо. Съществуването и надлежното упражняване на правото на оспорване е възможно само при наличието на определени процесуални предпоставки. В чл. 159 АПК са посочени абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, за наличието на които съдът следи служебно. Една от тях, съгласно чл. 159, т. 4 АПК, е оспорващият да има правен интерес от оспорването. Противно на приетото от АССО, оспорилото заповедта за прилагане на ПАМ физическо лице К. Д. И. не е неин адресат. Видно от съдържанието й, ПАМ е приложена по отношение на товарен автомобил Волво с рег. [рег. номер], чиито собственик е Си Транс 7 ЕООД. Мярката се изразява в спиране от движение на МПС за срок от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела на товарен автомобил Волво с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация, част втора с [номер], до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца. С нея не се създават задължения за И., нито се засягат негови права, свободи или законни интереси, поради което за него не е налице правен интерес от обжалването й. Извод за противното не може да се направи от факта, че заповедта е връчена на физическото лице. Ето защо първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят К. Д. И. е разполагал с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на принудителната административна мярка. Решението се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение