Решение № 3640 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2013 г.

Решение № 3640 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ваня Петрова Костадинова и "Виктория-2007" ЕООД, подадена чрез процесуалния им представител адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, с адрес на касатора: гр. Пловдив, ул. "Хан Кубрат" № 2 срещу решение № 521 от 06.03.2013 г. по адм. д. № 1168/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е бил отхвърлен предявеният от Ваня Петрова Костадинова и "Виктория-2007" ЕООД иск срещу Агенция Митници, с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и се иска отменяване на решението и уважаване на исковите претенции, както и разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Агенция Митници, чрез процесуален представител, в о. з. и в депозирани писмени бележки е изразила становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по искова молба на Ваня Петрова Костадинова и "Виктория-2007" ЕООД, подадена срещу Агенция Митници, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове, правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Искът, предявен от Ваня Петрова Костадинова в лично качество е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - страдания в размер на 11 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.08.2010 г. до окончателното й заплащане, претърпени от ищцата в резултат на отменено наказателно постановление /НП/ № 437/10/26.01.2011 г. на Началника на Митница Пловдив. Исковете, предявени от Ваня Петрова Костадинова като управител на "Виктория - 2007" ЕООД, при условията на обективно кумулативно съединяване, са заплащане на имуществени вреди, в общ размер на 10 541,56 лв., от които 8 041,56 лв., съставляваща стойността на отнети тютюневи изделия - цигари, пури и тютюн, и сумата 2500 лв., съставляваща направени разноски по н. а. х. д. № 954/2011 г. на Пловдивски районен съд, 22-ри наказателен състав, ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2010 г., до окончателното й изплащане, претърпени от ищеца в резултат на отменено като незаконосъбразно цитираното по-горе наказателно постановление. С оглед повдигната препирня за подсъдност между Районен съд - Пловдив и Административен съд - Пловдив смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е определил, че спорът е подсъден на Административен съд - Пловдив - определение № 26 от 4.04.2012 г. по адм. д. № 12/2012 г. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства. На 10.11.2010 г. във "Виктория-2007", ЕООД на управител Ваня Петрова Костадинова, е съставен АУАН № 449/10/11.2010 г. за извършено на посочената в него дата административно нарушение на чл. 108а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление № 437/10/26.01.2011 г. на Началник Митница Пловдив, с което на "Виктория-2007" ЕООД, с управител Ваня Петрова Костадинова, за извършено административно нарушение на чл. 108а от ЗАДС, са наложени и постановени съответно: 1/ имуществена санкция в размер на 50000 лв. на основание чл. 108а от ЗАДС; 2/ отнемане на стоките, предмет на нарушението в полза на държавата, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС; 3/ лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. С влязло в сила решение № 789 от 08.04.2011 г., постановено по н. а. х. дело № 954/2011 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 1370 от 03.08.2011 г., по к. н. а. х. дело № 1381/2011 г., наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Стоките, предмет на нарушението, са иззети със складова разписка № 319 от 0-8.10.2010 г. въз основа на която са предадени на съхранение в склад на Митница Пловдив, където се държат на съхранение и към момента, видно от писмо на Митница Пловдив, изх. № 9300-2088/1/02.07.2012 г. В хода на съдебния процес с молба, заведена в Митница Пловдив с вх. № 2600-2592/10/02.11.2012 г., Ваня Петрова Костадинова е поискала връщане на отнетите стоки. На 05.11.2012 г. върху молбата е отбелязано от служител на Митница Пловдив, че същите подлежат на връщане. На 07.11.2012 г. пълномощникът на Костадинова Кирил Георгиев Попов, по пълномощно № 3946/28.05.2007 г., с нотариална заверка на нотариус Т. Дойчинова е заявил, че отказва да получи стоките, тъй като не му бил представен документ от Митница Пловдив, удостоверяващ тяхната годност. Доказателственото искане за установяване годността на стоките е оттеглено от ищеца и съдът е заличил назначената в този смисъл експертиза. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден в резултат на административна дейност, поради което и претърпените от неговата незаконосъобразност вреди не представляват основание за ангажиране на имуществената отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност; вреда; причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. По смисъла на посочената разпоредба от ЗОДОВ дейност е всяко действие, бездействие или акт, който има властнически характер и е насочено към възникване на административни отношение между административния орган и съответното лице. Правилно съдът е определил наказателното постановление като юрисдикционен правораздавателен акт, който няма характеристиката на административен акт и като не е издаден в административно производство във връзка с изпълнение на административна дейност, той не поражда право на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Съгласно чл. 223 от Закона за митниците (ЗМ), митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпен състав, като съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМ, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В ЗАНН, в чл. 22 е посочено, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В унисон на това законодателно решение е правомощието на административния митнически орган да постановява отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на митническа контрабанда, което има характер на наказателна санкция, а не принудителна административна мярка. Същите се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност. При тази законодателна уредба настоящата съдебна инстанция приема, че отнемането в полза на държавата на процесните стоки по своята същност представлява една принудителна административна мярка с наказателна функция, която е част от административнонаказателното производство по ЗАНН във връзка с издаването на наказателното постановление. Аргумент в подкрепа на приетото е и обстоятелството, че Закона за митниците предвижда наказателните постановления, издадени от митническите органи да подлежат на обжалване по реда на ЗАНН и като административната мярка и административното наказание са наложени с наказателно постановление на началника на Митница - Пловдив, чиято законосъобразност се проверява по реда на ЗАНН пред гражданските съдилища, следва да се приеме, че принудителната административна мярка подлежи на обжалване заедно с наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и съответно отмяната й води до субективното право на увредения да потърси правата си по общия ред - така, както е предвидено и за наказателните постановления. Процесното отнемане на стоки в полза на държавата е част от административно-наказателния процес и е израз на правомощието на наказващия орган да осъществява държавната репресия. Наложеното в съдебната практика становище, че налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност, с пълна сила важи и при налагането на принудителна административна мярка, каквато е тази по чл. 233, ал. 3 от ЗМ. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 3863/17.03.2011 г. по адм. дело № 11242/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Следователно, като е отхвърлил предявения от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Агенция "Митници" - София, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,