Решение № 57 от 7.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2340/2013 г.

Решение № 57 от 7.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2340/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия П. И. П. срещу въззивна присъда № 3899/3.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 132/2012 г. от Окръжен съд - Благоевград. С касационната жалба се претендира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оправеното искане е за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбата се поддържа от защитник по съображенията, изложени в същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: I. С първоинстанционната присъда № 71/26.01.2012 г., постановена по НОХД № 1939/2008 г. от Районен съд - Петрич, подсъдимият П. е бил признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. С въззивния съдебен акт, постановен по протест на прокурора, първоинстанционната присъда е отменена и вместо нея подсъдимият П. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, а изпълнението е отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Касационната жалба на подсъдимия е основателна, макар и не по изложеното в нея. При разглеждане на делото в първата инстанция е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Производството по делото е било образувано по внесен обвинителен акт в съда на 4.11.2008 г., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П. за престъпления по чл. 220, ал. 1 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 309 от НК. С разпореждане от 20.11.2008 г. делото е било насрочено за 10.12.2008 г. От този момент насетне районният съд е провел множество съдебни заседания в периода от 10.12.2008 г. до 23.04.2010 г., в които съдебни заседания не е даден ход на делото по различни причини. В последно посоченото заседание е даден ход на делото, но не са извършвани каквито и да са действия по разглеждането му и отново съдебното заседание е отложено. Тук е мястото да се отбележи, че част от причините за отлагане на съдебните заседания изобщо не се вместват в основанията, посочени в разпоредбата на чл. 271 от НПК. В съдебното заседание, проведено на 12.07.2010 г., е даден ход на делото и ход на съдебното следствие. На 26.01.2012 г. е постановена първоинстанционната присъда. Делото е разгледано и решено от съдебен състав, състоящ се от един съдия. Инкриминираното деяние по чл. 220, ал. 1 от НК е било извършено на 7.11.2002 г. (наказателното производство по обвинението по чл. 316 от НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК). Разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото, както вече се каза, е постановено на 20.11.2008 г. Към този момент наказанието, предвидено за престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, е до пет години лишаване от свобода. Със ЗИД на НК (ДВ, бр. 26 от 6.04.2010 г.) наказанието за това престъпление вече е определено като лишаване от свобода от една до шест години. Проследеното процесуално развитие на делото, съответно на законодателството, налага следните изводи: Съставът на съда, които има правомощие да се произнесе по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е определен в нормите на чл. 28 от НПК. Броят на съдиите и съдебните заседатели, които участват в съдебния състав, разглеждащ делото, е поставен в зависимост от тежестта на санкцията, предвидена за престъплението, предмет на обвинението. При решаването на въпроса за съответствието на съдебния състав с нормите на чл. 28 от НПК се изхожда от актуалната редакция на материалния закон. Когато в хода на образуваното наказателно производство настъпи законодателна промяна, въпросът за състава на съдебния състав се преценява при насрочване на делото, респ. при даване ход на делото в съдебно заседание. При тази преценка не се взема предвид евентуалното приложение на чл. 2 от НК, тъй като това е въпрос от кръга на тези, очертани в чл. 301 от НПК (виж, в този смисъл Р № 378/2013 г. на ВКС по н. д. № 1473/2013 г., II н. о.). От посочените по-горе данни е видно, че от момента на насрочване на делото до даване ход на делото в съдебно заседание на 23.04.2010 г., съответно на съдебното следствие на 12.07.2010 г., е настъпила законодателна промяна, която не е съобразена от съда при формиране на съдебния състав. Към тези моменти за престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК е предвидена възможност за налагане на наказание от една до шест години лишаване от свобода. Тази санкция определя, че първоинстанционният съдебен състав, който ще разгледа и реши делото, следва да бъде формиран от съдия и двама съдебни заседатели - чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК. Първонистанционният съд в нарушение на цитираната разпоредба е разгледал делото в състав от един съдия, което прави състава незаконен по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Посоченото нарушение не е констатирано от втората инстанция, която е била длъжна да стори това съгласно разпоредбата на чл. 314 от НПК - да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Отбелязването в новата въззивна присъда на приложимия материален закон (редакцията на чл. 220, ал. 1 от НК към момента на извършване на деянието, предвиждаща наказание до пет години) не отстранява допуснатото нарушение от първата инстанция по съображенията, изложени по-горе. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато абсолютно процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Останалите доводи, съдържащи се в касационната жалба, не могат да получат сега отговор, предвид изхода на делото и основанието, на което се отменят съдебните актове. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение