Решение № 594 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2012 г.

Решение № 594 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "БИГ БЕСТ ТЕКСТИЛ ТРЕЙДИНГ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Иван Шишман" № 2, ет. 4, ап. 1, подадена чрез процесуалния му представител адв. Попов, срещу решение № 227/02.02.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 738/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 1300-885/28.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, поправен с РАПРА № 800010/14.01.08 г., потвърден с решение № 185/10.03.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 151 782.56 лв. и лихви - 36 084.25 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Неправилно е приел, че не са установени обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор, поради което решението му е необосновано, а изводите му противоречат на материалния закон. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 1300-885/28.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, поправен с РАПРА № 800010/14.01.08 г., потвърден с решение № 185/10.03.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в която са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 151 782.56 лв. и лихви - 36 084.25 лв. С оглед прецизност следва да се посочи, че РАПРА № 800010/14.01.08 г. не касае частта от РА по ЗКПО за 2005 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "БИГ БЕСТ ТЕКСТИЛ ТРЕЙДИНГ" ЕООД срещу РА в обжалваната му част, като е приел следното в мотивите на своето решение: В хода на ревизията е установена от органа по приходите следната фактическа обстановка: През 2005 г. ревизираното дружество е придобило стоки от внос, които са заведени по сметка 304 "Стоки" със стойност, формирана от митническата облагаема стойност, посочена в митническите декларации, с начислените мита и такси при вноса. Според ревизиращите органи, така възприетият от дружеството начин на формиране на цената на придобиване на стоките от внос противоречи на чл. 13, ал. 1 от ЗСч. и т. 4 и 5 от Счетоводен стандарт /СС/ № 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси". Според т. 4 от СС 2 доставната стойност /историческата цена/ на стоково-материалните запаси представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние. Според т. 5.1. разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване. Според т. 5.2. разходите по доставката могат да бъдат свързани със: а) превози; б) товарни и разтоварни операции; в) монтаж и пробна експлоатация. Тъй като дружеството не е представило инвойс фактури, органът по приходите е формирал доставна цена на стоките на базата на посочената в митническите декларации покупна цена на стоките в евро, която е по-ниска от митническата облагаема стойност. Не са включени транспортни разходи и разходи за товаро-разтоварни работи, тъй като доказателства за направени такива също не са представени. Част от внесените през 2005 г. стоки са реализирани към 31.12.2005 г. Финансовият резултат /ФР/ за 2005 г. е преобразуван със сумата от 843 160.05 лв., представляваща завишената неправомерно отчетна стойност на продадените стоки, с която сума ДЗЛ неоснователно е завишил отчетените разходи. ФР е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО - разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Установено е също така, че и през 2004 г. дружеството е придобило стоки от внос по митнически декларации, които също е завело по сметка 304 "Стоки" със стойност, формирана от митническата облагаема стойност, посочена в митническите декларации с начислените мита и такси при вноса. Стоките са реализирани през 2005 г. На основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО ФР за 2005 г. е увеличен със сумата 161 565.22 лв., представляваща неправомерно завишена отчетна стойност на продадените стоки, с която сума ДЗЛ е завишило отчетените разходи във връзка с реализацията на придобитите през 2004 г. стоки от внос. Установено е, че през 2005 г. дружеството е осъществило внос на стоки по 9 митнически декларации, които не е завело по сметка 304 "Стоки". С оглед представените от дружеството в хода на ревизията документи за извършени инвентаризации, данните по които съвпадат с данните от счетоводните му регистри, е прието, че няма установени излишъци, липси и брак към 31.12.05 г. Органът по приходите е направил извод, че придобитите по посочените 9 броя митнически декларации стоки са реализирани към 31.12.05 г., но приход не е отчетен. Прилагайки обичайната за дружеството надценка на база ОПР за 2005 г. към покупната цена на тези стоки, ревизиращите органи са установили положителна разлика между приходите и разходите в размер на 7160.62 лв. С тази сума е увеличен ФР за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО. На ДЗЛ е връчено искане за представяне на писмени обяснения и доказателства във връзка с констатираните заприходени количества стоки по-малко от внесените, но такива не са били представени. Едва в хода на съдебното производство жалбоподателят представя 25 броя инвойс фактури за 2005 г. и квитанции за платени в брой суми, както и протоколи, издадени от турските доставчици, в които са посочени общо платените от дружеството - жалбоподател суми за 2005 г. и се съдържа декларация, че дружеството няма други задължения за 2005 г. Доказателствата са представени във връзка с твърдението на жалбоподателя, че към митническите декларации са били приложени инвойс фактури, в които фигурира частично цената на придобиване /към датата на предаване на стоката/. Съгласно договореностите с доставчиците, са извършвани допълнителни плащания към тях до края на отчетния период и във връзка с тези допълнителни плащания доставчиците са издавали на жалбоподателя документи, еквивалентни на дебитни известия за разликата. Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка само на представените по делото от жалбоподателя инвойс фактури, квитанции и протоколи и е констатирало, че от тези документи за осъществения внос на стоки относно всеки един от доставчиците се установяват допълнителни плащания към инвойс фактурите като в табличен вид са посочени митническите декларации, инвойс фактурите, допълнителните плащания, общо заплатените суми и митническата облагаема стойност. Съдът е приел, че представените от жалбоподателя в едва в хода на съдебното производство, но не и в хода на ревизионното производство, квитанции и протоколи, не установяват по категоричен начин извършени допълнителни плащания над стойността на стоките, посочена в инвойс фактурите. Не е установено надлежното осчетоводяване на тези документи и на извършените разходи във връзка с тях в счетоводството на жалбоподателя. Заключението на вещото лице не установява посочените обстоятелства, тъй като то изрично е заявило, че е работило само по представените инвойси, квитанции и протоколи и не е правило проверка в счетоводството на дружеството относно счетоводното отразяване на тези документи. Констатациите в РА относно незаприходени стоки по 9 митнически декларации, които са били реализирани към 31.12.05 г. и във връзка с това приходи не са отчетени, не се опровергават. От страна на жалбоподателя не се представят нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство доказателства, установяващи нещо различно. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е правилно. Доставната стойност на внесените от ревизираното дружество стоки през 2004 г. и 2005 г. правилно и законосъобразно е определена от ревизиращите органи при спазване изискванията на т. и т. 5 от СС 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси" на базата на цената на стоките, декларирана в митническите декларации и в инвойс фактурите, представяни с тях при вноса, заедно с дължимите във връзка с вноса мита и такси. Въпреки че първоначалното решение на Пловдивския административен съд - № 357/11.03.2010 г. по адм. д. № 664/08 г. е било отменено от Върховния административен съд, първо отделение с решение № 3939/19.03.2011 г. по адм. д. № 6823/2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с цел допълнително изясняване на фактическата обстановка и представяне от страна на жалбоподателя на сключените между него и доставчиците му търговски договори, за да се установи действителната цена на стоките и за чия сметка са разходите за транспорт, договорите не са представени и доказателства за направени транспортни и товаро-разтоварни работи не са представени. От заключението на вещото лице не се установява ревизираното дружество да е осчетоводило твърдените от него допълнителни плащания към всяка от инвойс фактурите. Следва да се посочи, че са представени само инвойс фактурите от 2005 г., но не и тези за внос на стоки от 2004 г., за които е констатирана реализация през 2005 г. Протоколите, на които се позовава жалбоподателят, нямат характер на дебитни известия към инвойс фактурите и въз основа на тях няма как той да осчетоводи допълнителни разходи, представляващи заплащане на разликата до пълния размер на цената, както твърди. Само въз основа на квитанциите за платени суми в брой не може да се направи обоснован извод, че действително се касае за плащания до пълния размер на цената, която е по-голяма от посочената във фактурите. По отношение на спорните стоки по 9 митнически декларации, за които в РД и РА са направени констатации, че не са заприходени по сметка 304 "Стоки" и във връзка с реализацията им не са отчетени приходи, действително от страна на жалбоподателя не са представени писмени обяснения и писмени доказателства, установяващи противното, въпреки че са му поискани в хода на ревизията. Такива доказателства не са представени и в хода на двете съдебни производства пред Пловдивския административен съд. В тази връзка не е поставена дори и задача на вещото лице да извърши проверка на счетоводните записвания в счетоводството на дружеството. С оглед на така изложените съображения, решението на Административен съд - Пловдив, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски. На ответника по касация разноски също не се присъждат, тъй като не е бил представляван от процесуален представител и не е заявил искане за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение