Решение № 8227 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11798/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, по касационна жалба на Т. Трайков от гр. София и по касационен протест, подаден от прокурор от Софийска градска прокуратура срещу решение 4531 от 10.08. 2020 г., постановено по адм. дело 12761 по описа за 2019 година на Административен съд -София град. Решението се обжалва като неправилно от тримата касационни жалбоподатели на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му в обжалваните от страните части. Касационният жалбоподател Т. Трайков желае отмяна на решението в обжалваната от него отхвърлителна част и постановяване на решение по същество с което искът да бъде уважен изцяло. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество моли решението в увяажената част от иска да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество чрез отхвърляне на иска. Прокурорът от СГП моли решението в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди да бъде отменено, а искът отхвърлен, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. В касационните жалби и касационния протест се твърди, че обжалваното решение е неправилно в обжалваните части, постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неправилност на решението в частта, в която в полза на Т. Трайков е присъдено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 18316.68 лв. и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба и до окончателното й изпращане, както и в частта относно размера на присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като се сочи, че исковата претенция в тази част е о доказана по основание, но определеният от съда размер е завишен. Касационните жалби и касационния протест са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, поради което са допустими за разглеждане по същество. С обжалваното решение 4531 от 10.08.2020г. по адм.д 12761/2019г. АССГ е разгледал по същество като допустим предявения от Т. Трайков иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за присъждане на обезщетение в размер на 119700лв. имуществени вреди и 12000лв. - неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху претендираните суми и законната лихва върху сумите, от датата на завеждане на иска и до окончателното им изплащане. Исковата претенция се основава на твърдение, че вредите от имуществен характер представляват неполучено за 6 месеца възнаграждение от 10000 евро месечно,поради невъзможност ищецът да заеме предложена работа, предвид на оттегляне на предложението за работа, по причина на издаване и разгласяване на решение 109 от 16.08.2012г. на КПУКИ, отменено от АССГ с влязло в сила решение. Вредите от неимуществен характер в размер на 12000 лв. се претендират като понесени от ищеца душевни болки и страдания, за които се твърди, че са последица от отмененото решение на КПУКИ. Съдът е приел исковата претенция за допустима, разгледал я е по същество и я е уважил частично до размер на 60000лв. като обезщетение за имуществени вреди на наведеното в исковата молба основание, ведно с мораторна лихва от 18316.68 лв. и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното й изплащане. В останалата част до предявения размер искът е отхвърлен. Искът в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лв. е уважен изцяло, като в полза на ищеца Трайков е присъдена и мораторна лихва върху сумата от 6096.27 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди. За да постанови решението си административният съд е приел, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателна и доказана до уважения размер от 60000 лв., като сумата се приема за пропусната полза под формата на неполучено месечно възнаграждение от 10000 лв. за период от 6 месеца, поради невъзможност ищецът Трайков да заеме позиция, заради оттеглено от дружество-работодател предложение, вследствие издаването и огласяване на решение 109/16.08.2012г. на КПУКИ, отменено от съда. Съдът се е позовал на представените от ищеца доказателства във връзка с направено от Балканстрой АД предложение до ищеца за заемане на позиция и работа в дружеството като съветник по национални и международни проекти в областта на енергетиката и инженеринга за срок от 12 месеца с месечно възнаграждение от 10000лв. Съдът е изложил съображения, че дружеството е притежавало необходимия финансов ресурс да осигури такова възнаграждение. Прието е, че след постановяване на решение 109/16.08.2012г. на КПУКИ, дружеството е оттеглило предложението си именно по причина на отменения акт на КПУКИ. Искът в тази част е приет за основателен и доказан до размер на 60000лв, върху която сума е присъдена и мораторна лихва от 18316.68 лв. за периода от 8.11.2016г. датата на влизане на решението за отмяна на административния акт, до 11.11.2019г. датата на предявявяане на иска за вреди. Присъдена е и законната лихва върху главницата от 60000лв. от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В останалта част до предявения размер от 119700 лв. и мораторна лихва от 36 442 лв искът е отхпвърлен като неоснователен и недоказан. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба на Т. Трайков, насочена срещу решението на АССГ в отхвърлителната му част по отношение претендираните имуществени вреди, мораторна лихва и законна лихва върху главницата за неоснователна. Касационните жалби на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и касационен протест, подаден от прокурор от Софийска градска прокуратура в осъдителната част на решението са основателни. По делото са представени писмени доказателства/ л. 82 и л.83/, на които съдът се е позовал, за това, че между ищеца и дружество Балканстрой АД , чрез председателя на Съвета на директорите, е водена кореспонденция с предмет - предложение към ищеца Трайков за сключване на договор и изпълнение от негова страна на работа като съветник по национални и международни проекти в областта на енергетиката и инженеринга за срок от 12 месеца с месечно възнаграждение от 10 000лв. с предложение за започване на работа на 15.09.2012г. Писмото, съдържащо предложението за работа е от 8.06.2012г. От представено по делото писмо от 4.09.2012г. е видно, че дружество Балканстрой се е отказало от решението си и предложението към ищеца Трайков относно позицията на съветник, за която са водени преговорите, по причина на установения конфликт на интереси. Решението на АССГ , в частта с която искът на Т. Трайков против КПКОНПИ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е увачен частично до размер на 60000 лв, ведно с мораторна лихва и законна лихва върху главницата е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Имуществените вреди в исковата молба се претендират под формата на пропуснати ползи, а именно - като предложено от трето лице възнаграждение за полагане на труд при предложено месечно възнаграждение от 10 000 евро за период от 6 месеца и неполучено от ищеца, поради оттеглено предложение по причина на отменения административен акт. Съдът е приел, че по отношение на тази част от исковата претенция са налице всички елементи на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност. Съдът е приел, че ищецът е претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза, която е пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен административен акт. Правните изводи на съда при уважаване на тази част от иска са необосновани, доколкото събраните по делото доказателства не сочат на подобен правен извод. Въпреки процесуалната активност на съда при водене на делото, при събиране и преценка на доказателствата, съдът не е изяснил от самото начало начало на производството, т.е. от съдържанието на исковата молба от кого в полза на ищеца са направени предложения за работа, при какви конкретни условия ще се осъществява същата, при какво заплащане и най- важното - дали предложенията са били приети. Тези обстоятелства , свързани с конкретни факти е следвало да се посочат още в обстоятелствената част на исковата молба, доколкото същите са предмет на доказване в хода на производството по делото. В исковата молба не се съдържа информация за това, кое точно е дружеството, предложило на ищеца работа, респ. оттеглило предложението си за работа по причина на отменения административен акт, а това са фактически обстоятелства, които следва да се съдържат в исковата молба и да са предмет на доказване с представяните в хода на производството доказателства. Едва в хода на производството тези обстоятелства се въвеждат в предмета на спора, невеждат се като факти, от които ищецът желае да черпи изгодни за себе си правни последици. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото предметът на иска е следвало да бъде очертан още при положителния отговор на въпроса за редовността на исковата молба. В ТР 3/12.12.2012 г. на ВКС се сочи, че пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, тя винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Изводът на АССГ за понесени от ищеца пропуснати ползи се основава единствено на писмените доказателства , находящи на л. 82 и л.83 от делото, които, като неоспорени, са приети и възприети за направените правните изводи. Действително, представените писмени доказателства установяват направено предложение от Балканстрой АД до ищеца за заемане на позиция и работа в дружеството като съветник по национални и международни проекти в областта на енергетиката и инженеринга за срок от 12 месеца с месечно възнаграждение от 10000лв., както и оттегляне на предложението по причина на отмененото впоследствие решение на КПУКИ 109/2012г. Тези доказателства единствено обаче не са достатъчни да обосноват правен извод, че предложението за работа в дружество Балканстрой АД за период от 12 м. при възнаграждение от 10000 лв. на месец доказва наличието на пропуснати ползи за ищеца. Извод за пропусната полза на посоченото основание може да се направи само, ако по делото по безспорен начин е установено, че предложението е било прието, както и че ищецът през същия период на получаване на предложението и за период от12м., не е осъществявал трудова или друг вид договорна дейност срещу заплащане, т.е. предложението на посоченото дружество е било единствено за него, или ако след приемането му ищецът е предприел всички необходими стъпки да се освободи от други договорни отношения, които биха били пречка за осъществяване на редложената от "Балкнастрой" АД работа. Именно при тази обстоятелства доходът от посочената работа би имал характер на сигурен, несъмнен и би могъл да бъде квалифициран като пропусната полза, а неполученото имущество би било логическа и правно обусловена последица от незаконосъобразния административен акт. Следва да се посочи, че ищецът не навежда твърдение в насока, че предложението на Балканстрой АД, след освобождаване на длъжността министър, е било единствено за него, не се твърди, че към момента на получаването му ищецът не е осъществявал трудова или друг вид дейност източник на доходи. Съдът, който осъществява процесуално съдействие на страните за правилното и справедливо решаване на спора по делото, не е изискал доказателства в тази насока и не е указал на ищеца за необходимостта от представянето им.Без да се установяват посочените обстоятелства, не би могло с категоричност, за да се приеме, че предложението от дружество Балканстрой АД за работа за период от 12 месеца при възнаграждение от 10000 лв на месец се явява сигурен доход за ищеца, представлява за него пропусната полза и същият е в пряка причинно-следствена връзка с отменения по съдебен ред административен акт. Ето защо решението в тази част, както и в частта за присъдената мораторна лихва върху сумата следва да се отмени, а делото да се върне на Административен съд - София-град за ново разглеждане и събиране на доказателства относно посоченитепо-горе обстоятелства. Решението на Административен съд - София град, в частта на присъденото обезщетение за понесени неимуществени вреди е правилно по отношение на изводите за доказаност на исковата претенция по основание, но присъденото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД е завишено по отношение на определения размер. Обосновано и правилно съдът е приел, че отмененият като незаконосъобразен административен акт - решение 109 от 16.08.2012 г. на КПУКИ , с което е установен конфликт на интереси по отношение на ищеца Трайков, е причинил на същия неимуществени вреди, подробно описани в мотивната част на съдебния акт. Изводите на съда се основават на доказателствата, ангажирани от ищеца , които са обсъдени в тяхната съвкупност. Настоящата инстнация приема изводите на административния съд ,че ищецът е претърпял негативни последици от отменения административен акт, същите са се проявили в неговата психо-физическа сфера, причинили са посочените в мотивите на решението болки и страдания - стрес, високо кръвно налягане, мигренозни кризи, отразили са се неблагоприятно върху посочените в решението физиологични процеси. Установено е, че е било накърнено името, честта и достойнството му като публична личност. При определяне на размера на обезщетението обаче съдът не отчел обстоятелството, че периодът , през който са изпитвани неблагоприятните неимуществени последици на отменения административен акт, не се отличава с прекомерна продължителност - само за времето на оспорването на акта пред двете съдебни инстанции, като срокът за това не надхвърля изискването за разумен срок на съдебното производство. Впрочем и твърдение за нарушаване на чл. 6 ЕСПЧ по този критерий не се навежда в исковата молба. Съдът също така не е взел предвид това, че интензитетът на понесените болки и страдания, не достига степен , сочеща на необратимост на предизвиканите отрицателни процеси и трайно увреждане на психиката и физиката на лицето, а що се отнася до публичния характер на личността, няма доказателства, че решението е повлияло отрицателно върху имиджа на ищеца като обществено ангажирана личност и е предотвратило по-нататъшните му обществени прояви или кариера . При тази обстоятелства уважаването на исковата претенция в нейния пълен размер не съответства на общественото понятие за справедливост, посочено в чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ДР ЗОДОВ като законов критерий при определяне на обезщетението за вреди. Настоящата инстнация намира, че с оглед посочените конкретни проявления на моралните вреди за ищеца, на обезщетението на неимуществени вреди като справедлив следва да се определи размер от 7000 лв. Този размер сътветства на продължителността, интензитета и въздействието върху психо-физическата сфера на ищеца на отменения незаконосъборазен административен акт. Решението на АССГ следва да се отмени за размер на обезщетението над сумата от 7000лв. , като пропорционално се намали и присъдената мораторна лихва върху обезщетението до размер на 3556.43 лв. / изчислена с калкулатор на НАП/ . Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд