Решение № 1927 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2013 г.

Решение № 1927 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Кинка Недкова Тотевска от гр. Велико Търново, срещу решение № 399/15.07.2013 г., постановено по адм. д. № 397/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът РДНСК, Северен централен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Велико Търново, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Кинка Недкова Тотевска срещу Заповед № ДК-02-СЦР-09/11.01.2012 г. на н-к РДНСК, Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "част от двуетажна жилищна сграда, представляваща "южна и източна оградна стена, ведно с алуминиеви прозорци и врата, около площадката на стълбището на втори етаж на жилищната сграда"", изпълнен при съществени отклонения от одобрения проект, в УПИ IV-1306, кв. 294 по плана на гр. Велико Търново. За да постанови решението си съдът приел, че не се касае за строеж, изпълнен при съществени отклонения от одобрения проект без строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Приел също така, че за процесния строеж е неприложима разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като тя действува за в бъдеще и не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Решението е постановено при неизяснени факти, имащи значение за правилното решаване на спора. От заключението на вещото лице е установено, че процесното стълбище е било предвидено по одобрения през 1999 г. проект. Останали неизяснени са фактите, а именно: кога е изпълнено посоченото като незаконно строителство - заедно със строежа на втория етаж от жилищната сграда или след това, както и изпълненото ограждане със стена на южна и източна част и поставяне на алуминиеви прозорци и врата около площадката на стълбището на втори етаж на жилищната сграда, представлява ли самостоятелен строеж или е общ строеж със разрешеното строителство. В тази връзка съдът е следвало на основание чл. 171, ал. 2 и 4 АПК да укаже на жалбоподателката да посочи доказателства в тази насока - кога е извършено строителството - заедно с втория етаж или след това, както и да постави допълнителна задача на вещото лице касае ли се за самостоятелен строеж или е един общ с втория жилищен етаж. Изясняването на тези факти има значение за законосъобразността на заповедта по отношение на правното основание за издавеното й. Като се има предвид изложеното налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за случая е неприложима разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като същата е материалноправна норма и е приложима за в бъдеще, след като не й е придадено от законодателя обратно действие и за висящите случаи. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 3 АПК