Решение № 141 от 30.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104630/2022 г.

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Я., С. А. Н. и Е. А. Н. срещу решение № 932 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 549 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав в частта му, с която са отхвърлени предявените от А. С. Я., С. А. Н. и Е. А. Н. /последните две като наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец А. Ованес Н./ искове с правно основание чл.49 ЗЗД срещу УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за сумата над 130 000 лв. на всеки от двамата ищци до сумата 150 000 лв. /присъдена с първоинстанционното решение/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на смъртта на тяхната дъщеря Галина А. Н.- Н., настъпила на 29.02.2012 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.02.2014 г. до окончателното плащане. С определение № 1074 от 12.05.2023 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: Дали при определяне на „справедливото“ обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да бъде извършена цялостна оценка на всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, включително конкретните обществено- икономически условия към момента на настъпване на непозволеното увреждане? В проведеното открито съдебно заседание касаторите и ответникът по жалбата УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ не се явяват, не изпращат представители и не заявяват становище по жалбата. В писмен отговор от 03.11.2022 г. пълномощникът на третото лице- помагач на страната на ответника УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“- Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва жалбата. Третото лице помагач В. Р. П. също не взема становище по жалбата. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: Според задължителната практика на ВКС /ППВС № 4 от 23.12.1968 г./, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при настъпила смърт от непозволеното увреждане са: възрастта на починалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, в която се приема, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, както и че критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието на обществото. В противоречие с горепосочената задължителна практика на ВКС, в обжалваното решение е прието, че сумата 260 000 лв. /по 130 000 лв. за всеки един от родителите на починалата Галина Н.- Н./ е справедлив размер на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди, въпреки следните безспорно установени по делото обстоятелства: младата възраст на починалата- 32 г.; възрастта на ищците към датата на смъртта на дъщеря им- съответно 60 г. за бащата и 55 г. за майката; доброто семейно и обществено положение на починалата; обстоятелството, че не е живеела в едно домакинство с родителите си, но е работела с тях в съвместна фирма и е била в изключително близки отношения с тях; че към датата на смъртта й е имала малко дете на 10 месеца, за което останали да се грижат родителите, заедно със съпруга й; преживените от родителите болки и страдания във връзка с внезапно настъпилата смърт на дъщеря им /установеното от свидетелските показания, че ищците преживявали изключително тежко загубата на дъщеря си, като в резултат на това драстично променили живота, навиците и поведението си/ и съществуващата в страната икономическа конюнктура към датата на увреждането през 2012 г. Като се вземат предвид всички горепосочени обстоятелства, според настоящия състав на ВКС справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от родителите на починалата Г. Н.- Н., е в размер на 150 000 лв. за всеки от тях /или общо 300 000 лв./. Поради изложеното неправилно е и като такова следва да бъде отменено въззивното решение в частта му за отхвърляне на исковете по чл.49 ЗЗД за сумата над 130 000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 150 000 лв. за всеки от родителите на починалата, като вместо него следва да бъде постановено решение за уважаване на исковете за още 20 000 лв. /или общо по 150 000 лв. за всеки от двамата родители/. Предвид този изход на делото пред ВКС /по същество потвърждаване на първоинстанционното решение за присъждане на обезщетения в размер на 150 000 лв. за всеки от двамата родители на починалата/ следва да се отмени въззивното решение и в частта му, с която ищците /касатори по делото на ВКС/ са били осъдени да заплатят на ответника УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ разноски по делото пред въззивния съд в размер на 800 лв. Разноски за касационното производство не са претендирани, поради което не следва да се присъждат на касаторите. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение