Решение № 16865 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2019 г.

Решение № 16865 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "ПРОГРЕСИВА ТРЕЙДИНГ" ООД срещу Решение № 9178 от 17.06.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по административно дело № 10232/2018 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ПРОГРЕСИВА ТРЕЙДИНГ" ООД срещу Решение № 676-ИП от 9.07.2018 г. на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията), с което е отнет лицензът на дружеството за извършване на дейност като инвестиционен посредник (ИП).

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че констатациите на КФН са правилни и обосновани, като твърди, че не става ясно, защо съдът приема, че фактическата обстановка към момента на издаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) за отнемане на лиценза на ИП, е абсолютно правилна и изяснена. Излага съображения, че липсват основания за издаване на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ спрямо дружеството за отнемане на издадения му лиценз. Твърди, че са немотивирани изводите на съда, че ИП е престанал да отговаря на условията, при които е издаден лиценза. За необоснован и неоснователен счита и извода, че дружеството не е извършвало дейност съобразно лиценза на инвестиционния посредник за период повече от шест месеца. Сочи и, че съдът не е обосновал в решението си защо счита, че мярката е издадена в съответствие с целта на закона и, че правилно е отчетен приоритетът на обществения интерес. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени решението на КФН. Алтернативно моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображения за уважаване на жалбата са изложени и в писмени бележки. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – Комисия за финансов надзор оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

По делото е установено, че ИП "Прогресива Трейдинг" ООД ЕИК 121097345 (предишно наименование "ББГ Симекс-България" ООД) е вписано във водения от КФН регистър на инвестиционните посредници с номер 03-120. Към датата на издаване на обжалваното решение притежава лиценз за извършване на инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 5 и ал. 3, т. 3 и т. 5 от ЗПФИ.

С решение на КФН е открито производство за издаване на индивидуален административен акт за отнемане на лиценза на дружеството за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Дружеството е уведомено за откриване на производството и е подало възражения.

Установено е, че в административното производство КФН е установила следното:

1. Дружеството не е извършвало дейност по чл. 5, ал. 2 ЗПФИ (отм.); , чл. 6, ал. 2 от действащия ЗПФИ съобразно лиценза си за период повече от шест месеца. Това обстоятелство е квалифицирано от КФН като основание за отнемане на лиценза на ИП съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗПФИ (не е извършвал нито една от разрешените услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 повече от 6 месеца).

Този извод е направен въз основа на представени, от вписаните към съответния момент управители на дружеството, уведомления, че за периода 1.01.2017 г. – 26.09.2017 г. няма приети нареждания от клиенти и сключени сделки; през периода 31.12.2016 г. – 30.06.2017 г. няма договори за предоставяне на инвестиционни услуги; през периода 1.01.2016 г. – 26.03.2018 г. ИП няма сключени договори за посредничество или договори за предоставяне на допълнителни услуги.

Представен е договор от 21.04.2016 г., сключен с "Лайтхайус Капитал" ЕАД с предмет консултация във връзка с финансиране на възобновяеми енергийни източници.

От представените отчети е установено, че за периода 1.01.2016 г. – 30.04.2018 г. ИП няма приходи от дейност, като единственият приход е от валутна преоценка и от преоценка на притежавани финансови инструменти, като в този смисъл е и декларация на управителите на ИП, съгласно която до 26.03.2018 г. ИП не извършва дейност.

ИП е уведомил КФН за сключени договори за инвестиционни консултации с румънски клиенти, като е уточнено, че клиентите са консултирани от А. Николов, който е назначен на длъжност фронт офис.

1. К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Димитров са използвали неправомерни способи, за да придобият квалифицирано участие в ИП. Това обстоятелство е квалифицирано от КФН като основание за отнемане на лиценза на ИП съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ ЗПФИ (използване на други неправомерни способи за получаване на лиценз). Неправомерността на способите е обоснована със съображения, че посочените лица не отговарят на изискването на чл. 11б ЗПФИ (отм.); и чл. 16 от новия ЗПФИ за добра репутация и не биха могли пряко да придобият квалифицирано участие в ИП, поради което са използвали подставени лица.

Установено е, че К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Димитров са придобили квалифицирано участие в ИП чрез подставени лица. Установено е, че до 24.11.2017 г. съдружници в ИП "Прогресива Трейдинг" ООД (с предишно наименование "ББГ Симекс-България" ООД) са: В. Комар, "Интернационал Бизнес Адвайзърс" ЕООД, Чешка Република, И. Генчев, Н. Русева, като за всеки от съдружниците е посочено колко дяла притежава, каква е тяхната стойност и колко процента от капитала и гласовете в общото събрание на ИП притежава.

Дружеството е изпратило в КФН предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове в ИП, извършена на 08.11.2017 г. Съдружниците в ИП прехвърлят собствеността на ИП на 11 физически лица, всяко от които придобива под 10 процента от капитала.

На 24.11.2017 г. промяната в собствеността на дружеството е вписана в търговския регистър (ТР), като всеки от новите собственици в ИП притежава участие в капитала в размер под прага за квалифицирано участие (под 10 на сто от капитала на ИП) по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФИ (отм.); , действащ към датата на придобиването. От справка в ТР е установено, че на 5.05.2018 г. и на 15.06.2018 г. е вписана промяна относно двама от съдружниците, които са прехвърлили притежаваните от тях дялове.

Установено е, че вписаните на 24.11.2017 г. нови съдружници не разполагат с достатъчно доходи, за да заплатят договорената цена на дружествените дялове. Плащане от името на десет от тях (всички без Г. Терзийски) е извършило лицето С. Златкова, по чиято банкова сметка на 7.11.2017 г. е постъпила сума в размер на 211 300 лева от "Глобал Маркетс-Трежъри Фънд" ООД, с основание "целеви средства плащане предварителен договор от 30.10.2017 г. в качество на пълномощник". Установено е, че в периода непосредствено преди и след сключването на сделките за придобиване на дялове от ИП "Прогресива Трейдинг" ООД не са извършвани тегления и нареждания на парични средства от личните сметки на новите съдружници. При проверка в ТР е установено, че "Глобал Маркетс - Трежъри Фънд" ООД е собственост на Й. Моллов и К. Джабаров, като към датата на плащането по сделките за придобиване на дялове на ИП съдружник е бил и Р. Димитров.

Съдът е посочил, че констатацията на КФН, че К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Димитров не притежават добра репутация, се основава на следните факти и обстоятелства:

Й. Моллов, Р. Димитров и Т. Джабаров (баща на К. Джабаров) са съдружници, а Й. Моллов и Р. Димитров са управители в ИП "Глобал Маркетс" ООД (понастоящем "ИНТЕРАКТИВ КАМПЪНИ" ЕООД) към датата на отнемане на лиценза му за извършване на дейност като ИП с Решение № 651-ИП от 14.07.2014 г. на КФН. Лицензът на ИП "Глобал Маркетс" ООД е отнет на основание чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗПФИ (отм.); – системни нарушения на приложимото законодателство, включително използване на активи на клиенти за сключване на сделки от посредника за собствена сметка и други нарушения, които засягат правата и интересите на клиентите на дружеството. Въпреки отнемането на лиценза "Глобал Маркетс" ООД продължава да предоставя инвестиционни услуги, за което са съставени и връчени 8 акта за установяване на административни нарушения.

В производството по отнемане на лиценза на "Глобал Маркетс" ООД във връзка с изискването за уреждане на отношенията с клиентите двамата управители Й. Моллов и К. Джабаров (последният е управител на "Глобал Маркетс" ООД до 29.11.2013 г.) предоставят в КФН невярна информация за това, че всички активи са върнати на клиентите. Същевременно предприемат действия за укриване на клиентските активи, за да осуетят връщането им на собствениците. Въпреки положените усилия от квесторите на дружеството активите на клиентите на ИП "Глобал Маркетс" ООД не са изцяло възстановени.

Относно К. Джабаров (управител на "Глобал Маркетс" ООД до 29.11.2013 г.) е установено, че същият е представил пред КФН документи с невярно съдържание при одобрението му на основание чл. 11 от ЗПФИ (отм.); за управител на ИП и е отстранен като представляващ дружеството.

За Р. Димитров е установено, че същият е представил фалшива диплома за висше образование в производството за одобрение като управител.

1. ИП е престанал да отговаря на условията, при които е издаден лицензът. Това обстоятелство е квалифицирано от КФН като основание за отнемане на лиценза на ИП съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗПФИ.

• не отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ – не разполага с вътрешна организация и необходимите ресурси (квалифициран персонал, офис, материално и техническо осигуряване), които да обезпечават дейността му като инвестиционен посредник.

Установено е, че със смяната на собствеността на дружеството в ТР на 24.11.2017 г. е вписан нов адрес на управление на ИП, като при извършена от екип на КФН проверка на 13.03.2018 г. в 16: 00 часа не са открити управителите, нито служители на ИП. Установено е, че на посочения адрес дружеството разполага само с виртуален офис – за получаване на кореспонденция, но реално не извършва дейност в него. В КФН е представен договор за наем на виртуалния офис, сключен на 12.02.2018 г., подписан от лице, което не е вписано в ТР като управител на ИП. На 10.05.2018 г. дружеството е уведомило Комисията за откриването на нов реален офис, в който ще се извършва дейността. При извършената проверка от екип на КФН на 16.05.2018 г. е установено, че на входа на сградата няма указателна табела, от която да е видно, че на този адрес се помещава офис на ИП. Единствената индикация е надпис "PROGRESSIVA" на звънец на апартамента вдясно, на четвъртия етаж в сградата. В интервала от 16: 05 ч. до 17: 10 ч. на 16.05.2018 г. предполагаемото помещение за офис на дружеството не е отворено и достъпно за клиенти. Към този момент в ТР като седалище и адрес на дружеството продължава да е вписан адресът на виртуалния офис на дружеството.

От Национална агенция за приходите (НАП) е предоставена информация, че за периода 1.01.2016 г. - 25.03.2018 г. в ИП "Прогресива Трейдинг" ООД няма наети лица. На 26.03.2018 г. са сключени общо 3 договора с лицата С. Златкова (назначена на длъжност "организатор, отдел "Вътрешен контрол"), А. Николов (на длъжност "организатор, работа с клиенти") и М. Мощева (на длъжност "технически изпълнител"). Основната заплата на лицата е в диапазона 280 лв. - 380 лв. Представена е декларация от И. Минчев и П. Узунова в качеството им на управители на ИП "Прогресива Трейдинг" ООД, които потвърждават, че в периода 1.01.2016 г. - 26.03.2018 г. не е имало сключени трудови договори.

• извършено е придобиване на квалифицирано участие в ИП от лица, които не притежават добра репутация. Придобиването на дяловете на ИП "Прогресива Трейдинг" ООД е извършено от Й. Моллов, К. Джабаров и Р. Димитров чрез подставени лица, като е възпрепятствана възможността на КФН да направи оценка на лицата, придобиващи квалифицирано участие.

• в бъдещ период дружеството няма да отговаря на изискванията за минимален капитал съгласно чл. 10, ал. 5 ЗПФИ.

Тази констатация е направена след анализ на представените документи във връзка с възлагането от ИП на Рекламна агенция "Виа Салюшънс" ООД да закупи от "Нова Броудкастинг Груп" АД рекламно време. След съпоставка на уговореното възнаграждение, което ИП следва да заплати съгласно договора – 612 500 лв., разсрочено за период от 5 години и данните от годишните и междинни финансови отчети на дружеството, КФН е направила извод, че ако заплати фактурираната част на излъчените реклами със собствени средства в бъдещ период и възникналото задължение бъде осчетоводено, то дружеството няма да отговаря на изискването за минимален капитал съгласно чл. 10, ал. 5 ЗПФИ.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 27, ал. 1 ЗПФИ. Спазена е предвидената в закона писмена форма. Актът е мотивиран, съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му.

Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя (настоящ касатор) за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - постановяване на акта при неизяснена фактическа обстановка и необсъждане на представените от жалбоподателя доказателства за привеждане на ИП в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПФИ. В тази връзка е посочил, че констатациите на органа по фактите и правните му изводи са обосновани с подробни съображения, като са посочени и доказателствата, които ги подкрепят. Само два от представените по делото договори за прехвърляне на дружествени дялове датират преди откриване на производството по отнемане на лиценза и извършеното прехвърляне е вписано в ТР. Тяхната стойност е значително по-ниска от стойността на процесното дялово участие, което е 88%, като тези два договора са обсъдени от Комисията. Всички останали договори са сключени в периода 28.06.2018 г. – 6.07.2018 г., т. е. датират след откриване на производството по отнемане на лиценза (25.06.2018 г.). Един от тези договори дори е неотносим - договора от 28.06.2018 г., с който Г. Терзийски продава дяловете си на Н. Серафимов. Лицето Г. Терзийски изрично е изключено от кръга на подставените лица, т. е. неговите дялове са извън процесните 88 %. Тези договори не са вписани в ТР. Жалбоподателят не представя доказателства, че преди прехвърлянето на дружествените дялове е извършено уведомяване на Комисията, в какъвто смисъл се съдържа изискване в императивната норма на чл. 54, ал. 1 от ЗПФИ. Приел е, че предвид липсата на уведомление преди прехвърляне на дружествените дялове, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че КФН е била длъжна да се съобрази с правните последици от вече сключените договори.

По приложението на материалния закон съдът е приел следното:

1. Относно основанието за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 4 предложение 2 ЗПФИ (използване на други неправомерни способи за получаване на лиценз) съдът е приел, че то не е налице.

Посочил е, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Димитров са използвали десет подставени лица, за да придобият квалифицирано дялово участие в ИП (88 %) по смисъла на отменения ЗПФИ (т. 21 от § 1 от ДР), както и че към момента на придобиването К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Димитров не отговарят на изискването на чл. 11б от ЗПФИ (отм.); за добра репутация. Посочил е, че защитната теза на жалбоподателя е концентрирана върху твърдението, че към момента на издаване на административния акт К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Димитров не са вече собственици на квалифицирано дялово участие, тъй като е извършено ново прехвърляне на дружествените дялове. Приел е, че при вярно установена фактическа обстановка, надзорният орган е обосновал неправилен правен извод, че е налице основание за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ ЗПФИ. Посочил е, че фактът, че конкретно посочени физически лица са използвали неправомерни способи, за да придобият квалифицирано участие в ИП чрез подставени лица, е неотносим към соченото правно основание по т. 4, предл. 2, чиято хипотеза изисква използването на други неправомерни способи за получаване на лиценз, а не за придобиване на квалифицирано участие в ИП. Изложил е съображения, че неправомерни способи могат да се използват както в лицензионното производство на ИП, така и при придобиване на квалифицирано участие (пряко или непряко) в дружество, което вече има издаден лиценз за извършване на дейност като ИП. Двете хипотези обаче не са тъждествени, поради което надзорният орган е извършил недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 4, предл. 2 ЗПФИ. Заявител за издаване на лиценз и титуляр на лиценза може да бъде само търговец с определена правноорганизационна форма - само акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност - чл. 7, ал. 1 от сега действащия ЗПФИ и чл. 6, ал. 1 от отменения ЗПФИ. Второ, в обстоятелствената част на акта не са описани факти и обстоятелства, относими към неправомерни способи за получаване на лиценз. Описаната от органа фактическа обстановка касае времеви период след издаване на лиценза, а не периода преди издаване на лиценза. По тези съображения е обосновал извод, че надзорният орган неправилно е тълкувал и приложил чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ ЗПФИ.

1. Относно основанията за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ (ИП не е извършвал нито една от разрешените услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 ЗПФИ повече от 6 месеца) и чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗПФИ (ИП е престанал да отговаря на условията на чл. 16 и чл. 65, ал. 1, т. 6 ЗПФИ, при които е издаден лицензът) съдът е приел, че същите са налице.

Посочил е, че представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството не е извършвало дейност по чл. 5, ал. 2 ЗПФИ (отм.); , чл. 6, ал. 2 от действащия ЗПФИ съобразно лиценза си за периода от 1.01.2016 г. до датата на издаване на процесното решение, което съставлява основание за отнемане на лиценза на ИП по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗПФИ. Договорените услуги, с договорите представени в административното производство попадат в обхвата на допълнителните услуги по чл. 6, ал. 3, т. 3 и 5 ЗПФИ, а не на основните по чл. 6, ал. 2 ЗПФИ. Съдът е обсъдил и представените в съдебното производство 12 броя договори, сключени от ИП в периода 23.04.2018 г. – 22.06.2018 г. с различни клиенти, но с идентично съдържание, в чиято заглавна част е посочен единствено чл. 6, т. 3 и 5 от ЗПФИ, без да е уточнено за коя алинея става въпрос, като е приел, че жалбоподателят не е доказал, че изброените в тези договори инвестиционни услуги попадат в приложното поле на чл. 6, ал. 2 ЗПФИ.

Приел е, че от събраните по делото доказателства се потвърждава констатацията на КФН, че ИП е престанал да отговаря на условията, при които е издаден лицензът, което също е самостоятелно основание за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗПФИ, като се потвърждават две от описаните три фактически основания, които попадат в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗПФИ.

ИП не отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 6 ЗПФИ за вътрешна организация и ресурси, които да обезпечават дейността му като инвестиционен посредник. Посочил е, че е безспорно установено, че нито на вписания в ТР адрес на управление, нито на другия по-късно заявен в КФН адрес, се намира реално функциониращ офис или друг обект на ИП, посредством който се осъществява дейността му. Не се установява също така и необходимата кадрова обезпеченост, нито наличие на вътрешна организация, която отговаря по всяко време на изискванията на закона и е в съответствие с естеството, обхвата и сложността на извършваната от него дейност.

ИП не отговаря на чл. 16 ЗПФИ, който изисква лице, което притежава квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, да има добра репутация. Приел е, че е безспорно установено по делото, че К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Ц. са използвали подставени лица, за да придобият квалифицирано дялово участие и че тези три лица не отговарят на изискването на чл. 16 ЗПФИ за добра репутация. Посочил е, че надзорният орган не е бил уведомен за планираното придобиване на квалифицирано дялово участие, поради което не е извършена предварителна оценка на трите лица в качеството им на кандидат-приобретатели. Оценката на репутацията им е извършена за първи път в производството по отнемане на лиценза, като съдът е приел, че надзорният орган е формирал правилен и обоснован извод, че горните три лица не притежават добра репутация.

За неподкрепени с доказателства са приети твърденията на жалбоподателя, че след образуване на производството по отнемане на лиценза същите три лица са продали дружествените си дялове, образуващи квалифицирано дялово участие, и по този начин към момента на издаване на оспореното решение, ИП е бил приведен в съответствие с чл. 16 от ЗПФИ. В тази връзка е посочил, че както при придобиване (чл. 53 ЗПФИ), така и при разпореждане с квалифицирани дялови участия (чл. 54 ЗПФИ), всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да придобие, съответно да прехвърли квалифицирано дялово участие дължи предварително уведомяване на КФН. В случая такова уведомяване не е налице, поради което Комисията е била възпрепятствана, както да извърши оценка на дяловото участие, така и проверка на репутацията на лицата сочени като купувачи на дяловете. Посочил е, жалбоподателят признава, че не е извършено вписване на новите съдружници в ТР поради постановени откази за това.

За основателно е прието възражението на жалбоподателя - за необоснованост на констатацията на КФН, че в бъдещ период ИП няма да отговаря на изискванията за минимален капитал по чл. 10, ал. 5 от ЗПФИ. Посочил е, че тази констатация се гради изцяло на предположения какво би се случило, ако ИП изпълни задълженията си по цитирания по-горе договор за реклама. Несъответствието на ИП с условията, при които е издаден лицензът, трябва да е реално съществуващо, а не да бъде евентуално. Изразената от законодателя воля в чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗПФИ е ясна и категорична. Лицензът се отнема, когато ИП престане да отговаря на условията, при които е издаден, а не когато може да се прогнозира, че ще престане на отговаря.

Съдът е изложил и съображения, че актът е издаден в съответствие с целта на закона, като в тази връзка се е позовал на чл. 2 ЗПФИ и е приел, че в случая отнемането на лиценза е съобразено с всяка една от тях при правилно отчетен приоритет на обществения интерес пред интереса на жалбоподателя. Посочил е, че административния акт не засяга правата и интересите на жалбоподателя в степен, която не е пропорционална и надхвърля целения резултат. За неоснователно е приел оплакването за непропорционалност поради лишаване на жалбоподателя от възможност да извършва основната си дейност. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че самият ИП още преди отнемане на лиценза е преустановил извършването на основната си дейност за значително по-дълъг период от нормативно установения в чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗПФИ, не отговаря на изискванията за обезпеченост по чл. 65, ал. 1, т. 6 ЗПФИ, а притежатели на квалифицирано дялово участие са лица, които не притежават добра репутация.

Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилно съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на проведеното пред КФН административно производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които са установени относимите факти. Правилно съдът е извел извод, че фактическата обстановка към момента на издаване на решението за отнемане на лиценза, което касаторът счита за решение за налагане на ПАМ, е изяснена. В административния акт и в съдебното решение подробно и мотивирано са обсъдени всички факти и обстоятелства, обосновали отнемането на лиценза. Противно на изложеното от касатора, съдът е обсъдил защитната теза на жалбоподателя в първоинстанционното производство, а именно че към момента на издаване на административния акт К. Джабаров, Й. Моллов и Р. Димитров не са вече собственици на квалифицирано дялово участие, тъй като е извършено ново прехвърляне на дружествените дялове. Правилно съдът е посочил, че договорите, с които тези три лица са прехвърлили дружествените дялове към момента на издаване на решението на Комисията, не са били вписани в ТР, както и че Комисията не е била уведомена преди прехвърлянето. От служебно извършената от настоящата инстанция справка в Търговския регистър (https: //public. brra. bg/) се установи, че вписването е извършено на 14.11.2019 г. В ЗПФИ, в Глава пета "Квалифицирани дялови участия" законодателят е предвидил правомощия на Комисията във връзка с придобиването/прехвърлянето на квалифицирано дялово участие, като е въведено изискване на уведомяването на КФН преди прехвърлянето. В случая липсата на уведомление преди прехвърлянето на дружествените дялове, е възпрепятствало Комисията да изпълни правомощията си по чл. 55 - 59 ЗПФИ. Правилно съдът е приел, че предвид липсата на уведомление преди прехвърлянето на дружествените дялове, доводите на жалбоподателя (настоящ касатор), че КФН е била длъжна да се съобрази с правните последици от вече сключените договори са неоснователни. КФН не е трето лице, а надзорен орган със съответните правомощия, преди прехвърляне на дружествени дялове в ИП. Поради тази причина не е извършена преценка дали новите съдружници отговарят на изискването на чл. 16 ЗПФИ.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че изводите на съда, че ИП е престанал да отговаря на условията, при които е издаден лицензът, са немотивирани. Към датата на издаване на оспорваното решение са налице юридическите факти осъществяващи фактическия състав на посочените като правно основание за издаване на акта разпоредби. Материалноправните основания за отнемане на лиценза на инвестиционния посредник, приети от органа са: чл. 27, ал. 1, т. 3, чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ, чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗПФИ. За всяко от тях съдът подробно и обосновано е изложил съображения, дали е налице. С оглед приетото от съда, че не е налице основанието за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ от ЗПФИ, което е благоприятно за касатора и липсата на възражение в тази връзка от ответника по касация, наличието му не следва да се обсъжда. Същото се отнася и до мотивите на съда, относно едно от основанията по чл. 27, ал. 1, т. 5 - в бъдещ период ИП няма да отговаря на изискванията за минимален капитал по чл. 10, ал. 5 от ЗПФИ.

Правилно съдът е приел, че основанията по чл. 27, ал. 1, т. 3 и т. 5 са налице. Съгласно тези разпоредби на закона Комисията за финансов надзор по предложение на заместник-председателя може да отнеме издадения лиценз, когато инвестиционният посредник: не е извършвал нито една от разрешените услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 повече от 6 месеца; престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът. Наличието и само на едно от основанията е достатъчно за отнемане на лиценза, тъй като същите не са кумулативни. Правните изводи на съда съответстват на правилно установените факти и са съобразно материалния закон като съображенията се споделят от настоящата инстанция. Обоснован е изводът на съда, че за период повече от 6 месеца дружеството не е извършвало дейност. Установено е, че в периода 1.01.2017 г. – 26.09.2017 г. няма приети нареждания от клиенти и сключени сделки; през периода 31.12.2016 г. – 30.06.2017 г. няма договори за предоставяне на инвестиционни услуги; през периода 1.01.2016 г. – 26.03.2018 г. ИП няма сключени договори за посредничество или договори за предоставяне на допълнителни услуги; за периода 1.01.2016 г. – 30.04.2018 г. ИП няма приходи от дейност, като единственият приход е от валутна преоценка и от преоценка на притежавани финансови инструменти. Правилно съдът е приел, че в 12-те броя договори, сключени от ИП в периода 23.04.2018 г. – 22.06.2018 г. с различни клиенти – румънски граждани, но с идентично съдържание, в чиято заглавна част е посочен единствено чл. 6, т. 3 и 5 от ЗПФИ, договорените услуги попадат в обхвата на допълнителните услуги по чл. 6, ал. 3, т. 3 и 5 ЗПФИ, а не на основните по чл. 6, ал. 2 ЗПФИ. Безспорно е установено, че дружеството не отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ – не разполага с вътрешна организация и необходимите ресурси (квалифициран персонал, офис, материално и техническо осигуряване), които да обезпечават дейността му като инвестиционен посредник. За периода 1.01.2016 г. - 25.03.2018 г. в ИП "Прогресива Трейдинг" ООД няма наети лица, като на 26.03.2018 г. са сключени трудови договора 3 договора. Няма реално функциониращ офис. Установено е придобиване на квалифицирано участие в ИП от лица, които не притежават добра репутация, с което е нарушено изискването на чл. 16 ЗПФИ, предвиждащ, че лице, което притежава квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, трябва да има добра репутация, професионален опит и финансова стабилност съобразно размера на квалифицираното си дялово участие и при спазване на другите изисквания, установени в този закон.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. Ответникът е представляван от юрисконсулт. На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, и предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, съдът определя същото в размер на 150 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав