Решение № 14612 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2010 г.

Решение № 14612 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Христина Атанасова Динкова срещу решение № 7017 от 28.05.2010 г. по адм. д. № 14078/2009 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, депозира писмени бележки за отхвърляне на жалбата като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Христина Атанасова Динкова срещу заповед № РД 46 - 748 от 10.07.2009 г. на Министъра на земеделието и храните в частта й, с която е отказано право на обезщетение по заявление № 94 - 720 от 08.02.2008 г. по чл. 10в ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Христо Костов Сексенов. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства и след подробен анализ на същите правилно е приел, че заповедта в обжалваната й част е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Предпоставка за обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ е изселилият се да не е получил облигации и да не е бил обезщетен по друг начин, а съгласно легалното определение в § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, неполучили облигации са тези български граждани или техни наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис се считат за обезщетени. От доказателствата по делото се установява, че за Христо Сексенов имотите са посочени в опис № 1 от архивен фонд 719к на Централния държавен архив, а не в опис № 12 като неликвидирани. Това обективира, че жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за имоти на Христо Сексенов. Същото не се променя от факта, че в опис № 12 като неликвидирани са посочени имоти, за които се претендира обезщетение, но са записани на Петко Костов - лице различно от Христо Сексенов. При изричното изискване за наличието на всички предпоставки при условията на кумулативност, правилно е прието, че обсъждането на останалите доказателства е безпредметно. По тази причина и данните по допълнително представените в настоящето производство нот. акт № 153/1938 г., заявление № 3563/2.III.1950 г. и писмо вх. № 4463 от 26.02.1938 г. на Българска земеделска банка до Главна дирекция за настаняване на бежанците, не водят до промяна в извода, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения оспореното решение не страда от пороците визирани в чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав