Решение № 7776 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Варна срещу решение 1601/17.11.2023 г., постановено по адм.д. 1160/2023 г. по описа на Административен съд Варна (АС-Варна). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Ю. П. П., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор и писмена молба с характер на писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 1601/17.11.2023 г., постановено по адм.д. 1160/2023 г. по описа на АС Варна е обявена нищожността на Заповед 1396/03.05.2023 г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл.100, ал.1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Ю. П. П. е временно отстранена от длъжността директор на Дирекция Канцелария на Общински съвет до приключване на образувано дисциплинарно производство срещу нея и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия, но при липса на фактически и правни основания, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Констатираните нарушения са оценени като особено тежки до степен, обуславяща нищожност на акта. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи относно компетентността на издателя на оспорения акт и наличие на формалните предпоставките на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. При правилно установена фактическа обстановка, а именно наличие на висящо дисциплинарно производство по отношение на държавния служител Ю. П., образувано на 12.01.2023 г. и приключило на 10.07.2023 г., органът по назначаването е издал на 03.05.2023 г. заповед за временното й отстраняване от работа, АС-Варна е обосновал неправилен краен правен извод. При съобразяване с цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика, АС-Варна обосновано е приел, че правомощието на органът по назначаване по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗЗДсл се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, което предполага излагане и доказване на факти, обусляващи необходимостта от предприетата мярка, които да бъдат проверени при съдебно обжалване относно спазване на принципа на чл. 6 от АПК. В оспорената пред АС-Варна заповед като мотив е посочено, че се издава с цел предотвратяване възможността служителят да повлияе при реализиране на дисциплинарната му отговорност , а от събраните доказателства правилно е установено, че към 03.05.2023 г. дисциплинарният състав е бил приключил работата си, респективно служебното положение на Ю. П. не е било в състояние да повлияе върху процеса по събиране на доказателства, защото те вече са били събрани. В съответствие с установената съдебна практика по сходни случаи и установените по делото факти, АС-Варна е обосновал законосъобразен извод, че оспорената пред него заповед противоречи на закона и не е доказано съобразяване с целта на закона при издаването й. Въпреки този правилен правен извод, решаващият съд не е постановил отмяна на оспорената пред него заповед, а я е обявил за нищожна. Съгласно установената съдебна практика и правна наука при липса на изрично нормативно формулирани основания за нищожност на административните актове е необходимо да се преценява тежестта на нарушението, за да се прецени дали съставлява основание за отмяна на акта или за обявяването му за нищожен. Приема се, че административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. (вж. решение 11024/21.10.2015 г., постановено по адм.д. 2596/2015 г. по описа на Върховния административен съд, решение 8315/06.07.2015 г., постановено по адм.д. 11105/2014 г. по описа на Върховния административен съд и мн.др.) Проведеното от първата инстанция изследване на въпроса относно тежестта на нарушенията относно формата на акта, спазването на материалния закони и съответствието с целта на закона не отчита всички установени от фактическа страна обстоятелства. По несъмнен начин е установено наличието на компетентност у издателя на акта, спазване на изискването за писмена форма, включително позоваването на приложимото правно основание (чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл) и лаконични фактически основания ( да повлияе ). Липсват нарушения на административнопроизводствените правила и неоснователно е прието, че не е спазено изискването за форма. Допуснатите нарушения на закона и несъответствие с целта на закона съставляват основания за отмяна на акта, а не обуславят неговата нищожност. Изложените от първата инстанция мотиви относно конституционната уредба на правото на труд съдържат оценка на съответствието с Конституцията на Република България на част от съдебната практика по сходни съдебни спорове, която не е съобразена от решаващия съд и не се споделя от настоящата инстанция, поради което и са неотносими към формираните правилни решаващи мотиви на АС-Варна относно констатираните конкретни нарушения при издаване на атакуваната от Ю. П. заповед. Настоящият съдебен състав се присъединява към съдебната практика, цитирана в обжалваното съдебно решение, според която правомощието на органа по назначаване по чл. 100, ал. 1, т. 2 от АПК се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, а не по целесъобразност, поради което и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, включително и за спазване на принципа по чл. 6 от АПК. В случая липсват доказателства за съществуването на посочените в заповедта фактически основания за наличието на необходимост от предприемане на мярката временно отстраняване на служителя, по отношение на който e образувано дисциплинарно производство. В този смисъл е без правно значение оплакването в касационната жалба за неправилност на констатациите на АС-Варна относно момента, в който са посочени тези фактически основания, след като не те са доказани и на практика не е възможно да съществуват към момента на издаване на оспорения акт при съобразяване етапа, на който в този момент е било дисциплинарното производство. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което обявената за нищожна заповед на кмета на община Варна да бъде отменена като незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона. При този краен изход на спора независимо, че касационната жалба формално е основателна, разноските следва да бъдат определени в полза на Ю. П., чиято първоначална жалба е основателна, но не по изложените от първата инстанция съображения. По водене на делото пред двете инстанции Ю. П. е направила разноски в общ размер от 2905 лв., поради което с оглед направеното искане и липсата на възражение за прекомерност, трябва да й бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на Община Варна. По изложените съображения Върховният административен съд, пет отделение,