Решение № 12531 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. М. против решение 22836/02.07.2025 г., постановено по адм. дело 11338/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 11064/24.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет при (МС), с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуален представител, обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията са изложени в касационната жалба и в позиция по същество на процесуалния представител на касатора в проведеното открито съдебно заседание. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван от юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито заседание. Представя писмени доказателства - два броя справки за актуалното състояние в Сирийската арабска република от 31.09.2025 г. и 20.10.2025 г. Моли за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. А. М., гражданин на Сирийската арабска република, против решение 11064/24.10.2024 г. на председателя на ДАБ - МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е започнало въз основа на молба за предоставяне на международна закрила, подадена от А. А. М. до председателя на ДАБ. Личните данни на търсещият закрила са установени въз основа на декларация по чл.30 ал.1 т.3 от ЗУБ, а именно - А. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], Хасака, Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлжност], религия - [вероизповедание], с полувисше образование, по професия шивач, женен, владеещ арабски език, без отбелязване на документи за самоличност. На 25.07.2024 г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в съставен протокол. В хода на интервюто чуждият гражданин е посочил, че е напуснал Сирия на 26.06.2024 г., нелегално за Турция, където е останал 10 дни и оттам преминал нелегално границата с България на 01.07.2024 г. С кола се придвижил до гр. София и сам се предал на полицията. В Сирия не е бил арестуван, не е осъждан, не е имал проблеми заради религията си. Никога не е участвал във въоръжена групировка, нито в политическа партия. Като причина за напускане на Сирия е посочил влошената обща обстановка. Разказва, че животът там бил много труден, нямало нормални условия за живот. Имало много въоръжени групировки и нямало мир. Не бил служил в армията, получил призовка, но избягал. Заявява, че не би се върнал в Сирия. Иска да се установи в България и да се събере със семейството си. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд намерил за правилни изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност в държавата си на произход. Съдът е приел, че неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. Приел, че основния мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната и нежеланието му да служи в казармата. В тази връзка е от съда е направен извод, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1 т. 1 от ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1 т. 2 от ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход Сирия, в случай на въоръжен конфликт (чл. 9 ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. Съдът подробно е обсъдил представените по делото справки относно обществено политическото положение в Сирия, въз основа на което е направил извод, че към настоящия момент не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт в такава степен, че да може да се характеризира като ситуация на безогледно насилие. Относно представеното по делото писмо от ВКБООН, съдът е приел, че доколкото същото е от месец декември 2024 г., без точна дата, то не е актуално с оглед информацията от последната справка за обстановката в страната на произход на чужденеца. При така установеното, за да отхвърли жалбата срещу административния акт, решаващият съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Противно на доводите в касационната жалба, съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в тези източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените за първи път пред първата инстанция доказателства, както и с информацията от предоставената справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Според данни от справките за Сирия, неоспорени от касатора, след свалянето от власт на президента Б. Асад, огромен брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Неподкрепени с доказателства са доводите по отношение на район Хасака, който според касатора не е част от политическата карта на Сирийска арабска република. Приетата като доказателство в производството пред първата инстанция справка относно Сирийска арабска република от 24.09.2024г. установява принадлежността на тази провинция към Сирия, независимо, че по-голямата част от нея се намира под контрола на кюрдските Сирийски демократични сили. Според последните данни за обстановката в Сирия, към 25.09.2025 г., считано от 08 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване, към посочената дата 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. В случая, търсещият закрила не сочи конкретни обстоятелства, които да доказват безогледно насилие по смисъла на чл. 9 ал. 1, т. 3 ЗУБ спрямо него или неговото семейство. Допълнителен аргумент в тази насока е и факта, установен от проведеното интервю, че чужденецът напуска държавата си по произход без семейството си, което продължава да живее в Сирия. Първоинстанционният съд обосновава законосъобразен извод, че в случая не са налице и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 6 ЗУБ и на статут на бежанец по чл.8 а.9 от ЗУБ. В допълнение - преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т.ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като трета сигурна държава , както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, но не се е предал на властите незабавно на границата. Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционният съд, че цялостното поведение на чужденеца сочи желанието му да емигрира по икономически причини, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. По изложените съображения съдебното решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, пр.1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение