Решение № 10274 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2019 г.

Решение № 10274 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, против решение № 5990/19.10.2018 г. постановено по адм. дело № 8300/2017 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 16-ти състав, с което по жалба на "Еко енерджи мениджмънт" ООД е отменено решение № Ц-17/1.07.2017 г. на КЕВР, в частта му по т. VII. 2. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне на жалбата, по която е образувано производството пред АССГ, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Подадена е и частна жалба от КЕВР срещу определение № 1047/5.02.2019 г. по горепосоченото дело на АССГ, с което е оставено без уважение искането за изменение и допълнение на решение № 5990/19.10.2018 г. в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението, по които се претендира отмяната му Ответникът – "Еко енерджи мениджмънт" ООД, със седалище гр. София, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Заинтересованата страна – "Национална електрическа компания" ЕАД, чрез процесуален представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Заинтересованата страна – "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната и частната жалби са подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни. По касационната жалба: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от "Еко енерджи мениджмънт" ООД против решение № Ц-17/1.07.2017 г. на КЕВР в частта му по т. VII. 2, с която считано от 1.07.2017 г. е актуализирана преференциалната цена на електрическата енергия, определена с решение № Ц-19/28.06.2013 г. на КЕВР, произведена от електрически централи, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци /комбинирано производство/ с инсталирана мощност до 5 MWh в размер на 289, 78 лв. /MWh. От административната преписка се установява, че "Еко енерджи мениджмънт" ООД има сключен договор за присъединяване и за достъп на електрическата централа към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и договор за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана възобновяеми източници с "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, като последният е от 10.10.2013 г. Произведената активна електрическа енергия от възобновяеми източници се изкупува от определената от КЕВР преференциална цена, действаща съобразно приложимото законодателство в съответствие с вида на енергийния обект, при представяне на документ, удостоверяващ въвеждането му в експлоатация. Със заповед № З-Е-853/24.04.2017 г. председателят на КЕВР е сформирал работна група, която да извърши анализ на ценообразуващите елементи на преференциалните цени на електрическа енергия от възобновяеми източници. Изготвен е доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и Дирекция "Правна", с който се предлага на Комисията да приеме решение за актуализиране на преференциални цени на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, определени от нея с решения № Ц-18/20.06.2011 г.; решение № Ц-35/27.10.2011 г.; решение № Ц-18/28.06.2012 г.; решение № Ц-19/28.06.2013 г., решение № Ц-13/1.07.2014 г.; решение № Ц-1/28.01.2015 г. и решение № Ц-24/30.06.2015 г. Предложената цена в доклада за електрически централи, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци /комбинирано производство/ с инсталирана мощност до 5 MWh, е в размер на 234, 53 лв/ MWh, без ДДС. Проведено е обществено обсъждане на 13.06.2017 г. и е даден срок на заинтересованите страни за становища. С протокол № 136/1.07.2017 г. от проведено закрито заседание на КЕВР е прието процесното решение № Ц-17/2017 г. В т. VII. 2 от него се установява, че актуализираната преференциална цена за горепосочената електрическа централа е в размер на 289, 78 лв/MWh. Видно от приложеното по делото извлечение от протокола от заседанието, решението е взето с шест гласа "за", от които четири гласа на членове на Комисията със стаж в енергетиката. За да отмени процесното решение АССГ е приел, че е издадено от компетентен орган, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13 ЗЕ, но при неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че липсват фактически основания, въз основа на които административният орган е изменил преференциалните цени. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е съобразил режима за актуализация на преференциалните цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ, с който са въведени два режима. Първият е свързан с въвеждането в експлоатация на енергийния обект, преди влизането в сила на ЗЕВИ, а другият – след влизането му в сила. ЗЕВИ е обнародван в ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г. В чл. 31, ал. 4 ЗЕВИ е посочено, че цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал. 2, освен в случаите по чл. 32, ал. 4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. В чл. 32, ал. 4, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 17, в сила от 6.03.2015 г. е визирано, че КЕВР ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8. Същевременно с § 54 от ПЗРЗИДЗЕ е визирано, че насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3. По аргумент за противното, насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и 8 и тези по чл. 31 и чл. 32 се прилагат за тези производители не ел. енергия от възобновяеми източници, чиито централи са приведени в експлоатация, преди влизането в сила на този закон. Както вече се посочи, изменението е обн. в ДВ, бр. 17 и влиза в сила от 6.03.2015 г. Няма спор между страните по административното правоотношение, че централата за производство на ел. енергия от биомаса на ответника по касация е въведена в експлоатация на 28.10.2013 г., следователно дружеството-жалбоподател се ползва от насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и 8 както и тези по чл. 31 и 32 ЗЕВИ. Първоначално определената с решение № Ц-19/28.06.2013 г. преференциална цена за изкупуване на произведената от биомаса ел. енергия от дружеството-жалбоподател може да се измени по реда на чл. 32, ал. 4 само при съществено изменение на ценообразуващите елементи според чл. 32, ал. 1, т. 2. В чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ подробно са изброени критериите и ценообразуващите фактори, които се отчитат при определяне на преференциалните цени, като КЕВР актуализира преференциалната цена с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи, а именно: разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта и разходите за труд и работна заплата /чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ/. В Решение № Ц-17/2017 г. се посочва, че по силата на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, се определя като произведение от: 1. изменението на разходите за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производство на електрическа енергия, и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и 2. дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти. Именно поради това със заповед на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните и документите, свързани с определянето на преференциални цени на електрическа енергия. В тежест на КЕВР е да обоснове и докаже по какъв начин е стигнал до формиране на коефициентите, съответно до изменение на цените. Както правилно е приел АССГ такива фактически данни и доказателства по делото липсват. От процесното решение не са ясни конкретните показатели по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ. На практика оспореното решение № Ц-17/2017 г. е изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е актуализирана преференциалната цена. Такива мотиви липсват и в доклада. Мотивите на административния акт биха могли да са изложени отделно или да се съдържат и в друг документ, който е част от административната преписка. В случая обаче, данни за размера и начина, по който са изчислени преференциалните цени, не могат да се извлекат и от другите документи по преписката. АССГ е обсъдил и заключението на приетата в рамките на съдебното производство комплексна експертиза, от която е установено, че има различие в калоричната мощност на суровините, ползвани в производствения процес на електроцентралата, спрямо заложените в ценовия модел на КЕВР за определяне на преференциалните цени, както и в заложената стойност на средната годишна продължителност на работа. В същото време изходните данни, ползвани от Комисията не се съдържат в ценовото решение. Посочени са във финансовия модел, който не е част от административната преписка и за първи път е представен по делото за изпълнение на допуснатата експертиза. Такъв подход обаче напълно препятства осъществяването на проверка на изводите на Комисията и противоречи на общия принцип на достъпност, публичност и прозрачност, прогласен в чл. 12 АПК и обвързващ регулаторния орган, независимо, че не е споменат, като такъв в чл. 23 от специалния закон - ЗЕ. В конкретния случай, с оглед посочените по-горе норми и заключението на вещото лице, изводът на съда за незаконосъобразност на актуализираните преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници – биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, основан на неправилно и неточно установени ценообразуващи фактори и на неверни изходни данни по смисъла на чл. 32, ал. 1 във връзка с ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗЕВИ, противно на твърдяното в касационната жалба, е изведен при правилно прилагане на относимите норми. Законосъобразен е изводът за допуснато нарушение във връзка с ценообразуващите фактори и изходните данни, респ. и че процесните цени са определени без надлежна обосновка, която да ги обуславя, тъй като в мотивите на акта не се съдържат конкретни съображения в тази посока. Същественото изменение на разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива и за труд и работна заплата изисква излагане на конкретни мотиви от административния орган, каквито в процесното решение липсват. От друга страна е налице разлика между приетата от КЕВР с процесното решение преференциална цена по т. VII. 2 в размер на 289, 78 лв. /МWh и предложената в доклада в размер на 234, 53 лв. /МWh. Съгласно чл. 36, ал. 4 от Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната администрация /Правилника/, когато Комисията приеме решение, различно от предложения проект, мотивите към него се изготвят в 3-дневен срок от провеждане на заседанието. В случая по делото не са представени доказателства, че това нормативно изискване е спазено. В протокола от заседанието, на което е прието процесното решение не се съдържат данни, нито мотиви, които да обосновават необходимостта от установяване на друга, различна цена от предложената в доклада, както и начинът, по който Комисията я е определила. Обстоятелството, че приетият с решението размер на цената е по-висок от предложения и в този смисъл се явява по-благоприятен за лицата, тъй като води до по-високо количество на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, не изключва нито приложимостта на изискването на по чл. 36, ал. 4 от Правилника, нито може да отмени общото изискване за излагане на фактите, обстоятелствата и съображенията, мотивирали административния орган да вземе решение с такова съдържание. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че решение № Ц-17/1.07.2017 г. на КЕВР, в оспорената негова част - т. VII. 2 е немотивирано, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. С оглед констатираните отменителни основания, съдът не може да извърши проверка относно съответствието на акта с материалния закон, поради което и не формира изводи в тази насока. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: При постановяване на решението, съдът е разгледал претенцията на оспорващата страна за присъждане на направените разноски. Съобразил е, че спорът касае законосъобразността на административен акт, поради което е без конкретен материален интерес. На тази база е преценил възражението на ответната страна за несъответствие на претендираното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото. Приел го е за неоснователно и е определил дължимо възнаграждение в размер на 2550 лв., от които 1200 лв. адвокатски хонорар. Комисията за енергийно и водно регулиране е подала молба на основание чл. 248 ГПК за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. Обосновало се е с продължителността на процеса и неговата специфика. Отделно от това се е позовала, че дружеството оспорва еднотипни решения на КЕВР, съответно излага еднотипни аргументи по допустимостта на жалбите, нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е разгледал искането и е изложил мотиви защо не приема за основателни твърденията за липсата на правна и фактическа сложност на делото. Посочил е, че спорът по делото касае анализ и интерпретация на сложна правна материя в областта на енергетиката. По изложените съображения е отхвърлил искането за изменение. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правомощие на съда е да осъществи преценката за прекомерност, след като е сезиран от страната за това, като намали или не дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до минимално определения размер. Правилно в конкретната хипотеза е отчетено, че размерът на адвокатския хонорар от 1200 лв. кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото и с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция, сочещ на минималния размер от 500 лв. на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, без определен материален интерес, каквото е и процесното дело по ЗЕВИ. По тези съображения, определение № 1047/5.02.2019 г., с което е оставена без уважение молбата за намаляване размера на присъдените разноски като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника "Еко енерджи мениджмънт" ООД, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна помощ от 6.07.2017 г., фактура и списък по чл. 80 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Не намира основание направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерност на последното, доколкото размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото. По делото е постъпила молба от 26.03.2019 г. от КЕВР, с която е направено искане за възстановяване на внесената държавна такса от 70 лв., което съгласно заповед № 672/21.02.2019 г. е в правомощията на председателя на четвърто отделение на ВАС, поради което след обявяване на решението, делото следва да се изпрати на председателя на четвърто отделение на ВАС за произнасяне по това искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение