Решение № 6976 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14773/2010 г.

Решение № 6976 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14773/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Добрич срещу решение № 192 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 572/2010 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата Едноличен търговец Андриана Анатолиева Паскова с Фирма "Рос - Ани - Андриана Паскова" със седалище и адрес на управление в гр. Тервел моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 192 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 572/2010 г., Административен съд гр. Добрич е отменил решение № 32 от 24.06.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 310 от 11.05.2010 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Добрич. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Органите на НОИ са счели, че Паскова е получила неправилно парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода 14.02.2006 г. до 30.11.2009 г., в размер на главница 1834 лв. и 1401.76 лв. лихва към 3.05.2010 г. Административният орган е приел, че в периода на изплащането на обезщетението майката не трябва да упражнява трудова дейност във фирмата, а да сключи с друго лице договор за прокурора, съгласно чл. 21, ал. 1 от Търговския закон. Тази теза не намира нормативна опора. Действително съгласно чл. 53 КСО обезщетение за отглеждане на малко дете се изплаща на майката, ако тя не осъществява трудова дейност. Паскова е декларирала пред касатора, че от 14.02.2006 г. няма да упражнява трудова дейност и ще се възползва от правото си на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Наред с тази декларация е представила и всички необходими документи. С нотариално заверено пълномощно от 8.08.2003 г. лицето е натоварило Росен Стефанов Пасков с правата на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Търговския закон. По делото няма данни това пълномощно, в което не е фиксиран краен срок, да е било оттеглено за процесния период. Цитираното пълномощно отговаря и на изискванията на чл. 26, ал. 1, предложение последно от ТЗ - упълномощаването е извършено писмено, с нотариално заверен подпис. Действително съществува разлика между правната фигура на прокуриста и на търговския пълномощник. Съгласно чл. 21, ал. 1 ТЗ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му. Упълномощаването на прокуриста, учредяването на прокура, трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста. За да ползва отпуската си отглеждане на малко дете и съответно да получава обезщетение по чл. 53 КСО Паскова е трябвало да не работи във фирмата, а под каква форма ще се осъществява управлението на "Рос - Ани - Андриана Паскова" в периода на нейното отсъствие е въпрос на преценка на собственика, който в случая е избрал правната фигура на търговския пълномощник, а не на прокуриста. Изискването на органите на НОИ гр. Добрич за периода на отсъствието задължително да е учредена прокура, не намира нормативна опора. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията която е била в сила през процесния период, Паскова не е трябвало да подава декларация до компетентната териториална дирекция на НАП за прекъсване на дейността. Според последното предложение на цитирания текст, декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Стигайки до извода, че Паскова има право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО и че възстановяването на процесните суми е незаконосъобразно, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в решението, предмет на съдебен контрол, липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,