Решение № 10754 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2026 г.
ВАССедмо отделение28.10.2026 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1293/09.06.2026 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело № 233/2026 г. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с адрес на управление: гр. София, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 55, разноски в размер на 3 070 (три хиляди и седемдесет) евро за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Интеррег VI-A, ИПП, България-Северна Македония“ 2021-2027 срещу Решение № 1293/09.06.2026 г. на Административен съд – Кюстендил, по адм. дело № 233/2026 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение № РД-02-14-725/13.03.2026 г. на РУО Програма „Интеррег VI-A, ИПП, България-Северна Македония“ 2021-2027, с което на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите за финансиране разходи по Договор № 22/24.09.2025 г. с изпълнител „Стиво Х“ ЕООД на стойност 114 033,93 евро без данък добавена стойност за нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности). Касаторът счита решението за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че решението на РУО е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приравнил условията за изпълнение на поръчката единството до техническите спецификации по §2, т. 54, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ЗОП. Счита, че „условия за изпълнение на поръчката“ има самостоятелно съдържание определено легално в §2, т. 58, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ЗОП и обхваща конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнение, извън критериите за възлагане, а стеснението на понятие, направено от съда не съответства на закона и легалните определения на двете понятия. Обосновава, че в т. 2.4.1 от частта „Предложение за изпълнение на строителството“ възложителят е поставил конкретни изисквания към изпълнението на поръчката, които се отнасят до различни етапи на изпълнението и неговата организация и не могат да бъдат сведени до „начин на подготвяне на офертата“, както е направил съда, а изцяло попадат в приложното поле на „условия за изпълнение на поръчката“ по смисъла на §2, т. 58, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ЗОП. Счита, че липсата на съответните елементи от „Предложението за изпълнение на строителството“ в офертата на избрания изпълнител са безспорни, поради което е следвало, същият да бъда отстранен от участие, а не избран за изпълнител, което представлява нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП. Последното е доказано безспорно и покрива всички елементи от фактическия състав на нередност по чл. 70, ал.1, т. 9 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, а обратният извод на съда е необоснован и неправилен. Сочи, че съдът въобще не е извършил съпоставка между предварително обявените изисквания и съдържанието на представената оферта, поради което погрешно е заключил, че конкретните изисквания на възложителя не са относими към чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП и съответно липсва нарушение. С оглед изложеното, касаторът намира, че категорично е установена съставомерност на нередността по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ за описаното нарушение, включително като е обосновано негативното му финансово отражение върху средствата от Европейските фондове, предвид че законът определя, че нередност може да съществува и при хипотетичната възможност за увреда на финансовите интереси на Съюза, същото правилно е квалифицирано по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, което налага извода, че решението на РУО е издадено в пълно съответствие с материалния закон. Касаторът иска съдебното решение да бъде отменено, а по същество жалбата на бенефициера отхвърлена, претендира и присъждане на разноските за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационна жалба – Регионален исторически музей „акад. Йордан Иванов“, Кюстендил, в писмен отговор чрез адв. Ю. Маринов от Адвокатска колегия – Кюстендил, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски за касационното производство по представен списък, придружен с доказателства. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № РД-02-14-725/13.03.2026 г. на РУО Програма „Интеррег VI-A, ИПП, България-Северна Македония“ 2021-2027, с което на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите за финансиране разходи по Договор № 22/24.09.2025 г. с изпълнител „Стиво Х“ ЕООД на стойност 114 033,93 евро без данък добавена стойност за нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП, представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил (РИМ, Кюстендил) е бенефициер по административен договор № РД-02-29-380 от 22.04.2025 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма „Интеррег VI-A, ИПП, България-Северна Македония“, за реализация на проект „Преустройство на съществуващи помещения в сгради с идентификатори 41112.503.1837.1 и 41112.503.1837.2 по КККР на гр. Кюстендил в ново изложбено пространство, ревитализация /интериорна/ консервация, реставрация и ремонт, и въвеждане на интерактивни методи за експониране в музей „Емфиеджиевата къща“. За разходване на средствата РИМ, Кюстендил провежда процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Ремонт, ревитализация, консервация и реставрация в музей „Емфиеджиевата къща, гр. Кюстендил“, по две обособени позиции. По обособена позиция № 2: „Консервация и реставрация на художествени ценности в музей „Емфиеджиевата къща, гр. Кюстендил“ е сключен Договор № 22/24.09.2025 г. с изпълнител "Стиво Х" ЕООД на стойност 114 033,93 евро без ДДС. Финансовата корекция е определена след проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, (ред. ДВ, бр. 16/10.02.2026г) Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, в който е обосновано нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 25 % от разходите по засегнатия договор. Административният орган мотивира нарушението от фактическа страна, с това, че е избран за изпълнител участник, който е предложил офертата, която не отговаря на условията за изпълнение на поръчката, тъй като в Техническото му предложение липсват конкретни елементи, посочени в част „Предложение за изпълнение на строителството“, а именно, но не само: организация на доставките и складирането на материали и строителни продукти; организационна структура на човешките ресурси; начин, по който се реализират задачите и отговорностите между експертите, мерки за управление на човешките ресурси и механизми на вътрешния контрол в организацията, поради което за участника са били налице основания за отстраняване по чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. В документацията има указание, че от процедурата се отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. При преглед на офертата на участник "Стиво Х" ЕООД, определен за изпълнител на обществената поръчка, се установява, че представеното Техническо предложение, Приложение 1, разработено въз основа на указанията, дадени в частта „Предложение за изпълнение на строителството“ от документацията на пръчката, е разработено твърде семпло и административният орган е установил липси в изложението относно организация на доставките и складирането на материали и строителни продукти; организационна структура на човешките ресурси; начин, по който се реализират задачите и отговорност между експертите, мерки за управление на човешките ресурси и механизми на вътрешния контрол в организацията. Комисията не е констатирала наличие на несъответствие, а е приела, че офертата отговаря на всички изисквания, включително на тези от частта „Предложение за изпълнение на строителството“. Административният орган приема, че чрез извършване на действия по приемане офертата на участника, въпреки липсите в Приложение 1 от Техническото предложени на участника, които са основания за отстраняване, комисията е извършила нарушение, в резултат на което е сключен договор с изпълнител, чиято оферта не отговаря на предварително заложените условия за изпълнение. За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд приема от правна страна, че същото е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали органа за издаването му, спазени са специалните административнопроизводствени правила по ЗУСЕФСУ, но е допуснато нарушение на материалния закон. Материалната законосъобразност на оспореното решение съдът, преценява в контекста на изложените от органа фактически и правни основания, обусловени от легалните дефиниции за „технически спецификации“ и „условия за изпълнение на поръчката“ и „- §2, т. 54 и 58 от Допълнителните разпоредби на ЗОП като заключава, че изискванията към съдържанието на Техническото предложение в частта „Предложение за изпълнение на строителството“ не попада в приложното поле на легалната дефиниция нито за „условия за изпълнение на поръчката“, нито за „технически спецификации“, нито са критерии за подбор, поради което непълнотата им не може да обоснове отстраняване на участника, съответно няма нарушение на чл. 107, т.2, б.“а“ ЗОП и нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която да бъде определаена финансова корекция. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Споделят се и изводите на съда за материална незаконосъобразност на решението, тъй като не са налице твърдяното от органа нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Основанието за отстраняване по чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП изисква участникът да е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. ЗОП съдържа и легална дефиниция на понятието „условия за изпълнение на поръчката“ в § 2, т. 58 от Допълнителните си разпоредби. Това са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението ѝ, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Всяко отклонение от предвидените от възложителя изисквания към изпълнението предполага отстраняване на участника от процедурата. Следователно те представляват точно формулирани задължения, които изпълнителят трябва да спазва при изпълнението на поръчката. Това е конкретно изискване, което обвързва изпълнителя по договора за обществени поръчка, т.е. това трябва да е конкретно задължение по договора или елемент от техническата спецификация. Това са такива изисквания към участниците, които не подлежат на разработване от тях, те следва само да посочат дали имат възможност и капацитет да ги изпълнят. Именно по тази причина, те не подлежат на оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите, а отклонението от тях е санкционирано с отстраняване, тъй като тези условия гарантират изпълнението, което в най-пълна степен удовлетворява нуждата на възложителя, за която той провежда обществената поръчка. В случая в т. 2.4.1 от частта „Предложение за изпълнение на строителството“ възложителят не е поставил конкретни изисквания към изпълнението на поръчката, какъвто е доводът на касатора, тъй като изискването е участникът в свободен текст да опише и обоснове предложението си за организация на доставките и складирането на материали и строителни продукти; организационна структура на човешките ресурси; начина, по който се реализират задачите и отговорността между експертите, мерките за управление на човешките ресурси и механизми на вътрешния контрол в организацията, но възложителят не е посочил конкретни минимални изисквания към тези условия, липсва задължение за спазване на определен модел или стандарт, еталон или друго, поставено от възложителя, не е предвидено конкретно договорно задължение, което да бъде спазено. Легалното определение за „условия за изпълнение на поръчката“ предполагат конкретни и неизменни условия, които са поставени от възложителя, които участникът следва да приеме и изпълни, т.е. ако се очаква описание от последния, то той следва да опише как ще постигне стандарта/еталона/мярката, поставена от възложителя, а в случая такава няма. Следва да се съобрази, специфичният предмет на поръчката - „Консервация и реставрация на художествени ценности в музей „Емфиеджиевата къща, гр. Кюстендил“ и обстоятелството, че за дейностите има одобрен от Министерство на културата инвестиционен проект №25/25.03.2025 г., Следователно именно предвижданията на този проект следва да се приемат като „условия за изпълнение на поръчката“, както и изискванията от Техническата спецификация, която ги детайлизира. Участникът избран за изпълнител в Техническото си предложение, Приложение 1 е посочил, че изпълнението на предмета ще следва точно методиката и технологията на одобрения проект. Описанието на организация на доставките и складирането на материали и строителни продукти, организационна структура на човешките ресурси, начина, по който се реализират задачите и отговорността между експертите, мерките за управление на човешките ресурси и механизмите на вътрешния контрол в организацията, биха осигурили информация на възложителя за административния и производствен капацитет на участника, за професионализма на неговия екип, но това по-скоро е информация във връзка с условията за подбор - не е поставено като такова, но не е и условие за изпълнение, доколкото то следва да е предварително известно, поставено конкретно от възложителя и еднакво за всички участници. След като възложителят не е обвързал изискванията си от т. 2.4.1 от частта „Предложение за изпълнение на строителството“ с конкретни минимални норми, под които не би приел изпълнението за удовлетворяващо го, то това изискване не представлява част от „условия за изпълнение на поръчката“ по смисъла на § 2, т. 58 от Допълнителните разпоредби на ЗОП. В този връзка правилен е изводът на съда, че изискването се отнася до начина на подготовка на офертата на участника в частта Техническо предложение. Действително, както сочи касатора, съдът прави недопустимо преливане на легалните понятия „технически спецификации“ и „условия за изпълнение на поръчката“ - §2, т. 54 и 58 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, като дава превес на първото от тях, но в случая това не се е отразило на основния му извод, че изискванията си от т. 2.4.1 от частта „Предложение за изпълнение на строителството“ не представляват нито условия за подбор, нито техническа спецификация, нито условия за изпълнение, поради което непрецизното им съобразяване от страна на участника, не може да обоснове отстраняване по реда на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП. При правилен извод за липса на нарушение на приложимото право, то липсва елемент от фактическия състав на нередността, по смисъла на чл. 2, т. 31 Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, приложим за Програма „Интеррег VI-A, ИПП, България-Северна Македония“ 2021-2027, поради което е безпредметно обсъждането на правилната правна квалификация на нередността по Наредбата за посочване на нередностите. Първоинстанционният съд приема и анализира в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство и обосновава правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за разноски е основателна. Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 070 евро, съгласно списък по чл. 80 ГПК и приложени доказателства. Възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за касационното производство е неоснователно. При съобразяване на съдържанието на осъществената от адв. Ю. Маринов процесуална защита, изразяваща се в участие в едно откритото съдебно заседание пред ВАС, изготвен подробен отговор по касационна жалба, както и фактическата и правна сложност на спора, включително значителния му материален интерес, настоящият съд приема, че претендираното възнаграждение в размер на 3 070 евро за касационното производство съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на ответника защита, фактическата сложност на спора, както и на принципите на справедливост и обоснованост. С оглед изложеното и на основание чл. 143, ал. 3 АПК Министерство на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт – следва да бъде осъдено да заплати в полза на РИМ, гр. Кюстендил, разноски за настоящото производство в размер на 3 070 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
15- чл. 107, т. 2
- чл. 2
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 107, т. 2 ЗОП
- чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 2, т. 31
- чл. 2, ал. 1
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 70, ал. 1, т. 9