Решение № 238 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 739/2010 г.

Решение № 238 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 739/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е образувано по молба на [фирма] - гр. С. за отмяна на влезли в сила Решение № 2905 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 3855/2008 г. на СГС и Решение № 237 от 18.11.2010 г. по гр. д. № 3113/2009 г. на САС, с което първото е потвърдено в обжалваната част, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят излага, че ищецът по делото Н. Х. П. е починал на х.хх.хххх г. - преди постановяване на първоинстанционното решение - новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, което молителят не е знаел и няма как да узнае, като постановеното първоинстанционно решение е нищожно, както и въззивното решение, издадени по отношение на несъществуващ субект. Ответниците по молбата за отмяна Х. Н. П. - от [населено място] и К. Н. П. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват възможността по молба за отмяна да се прогласи нищожност на посочените решения, поддържат, че тъй като наследодателят им е починал след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, но преди постановяване на решението, то правото на иск е валидно упражнено и първоинстанционното решение е постановено при спазване на процесуалните правила. Считат, че като наследници на починалия ищец по делото, е следвало да бъдат конституирани във въззивното производство, поради което молбата за отмяна би могла да се уважи относно влязлото в сила въззивно решение, което да се отмени и делото - да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивните жалби с тяхно участие, като наследници на починалия ищец. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с основателността на молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение № 2905 от 22.06.2009 г. по т. д. № 3855/2008 г. на СГС е уважен в посочения размер предявеният от Н. Х. П. - от [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу [фирма] - [населено място], като устните състезания са приключили на 26.05.2009 г. От представеното от молителя Удостоверение за наследници се установява, че Н. Х. П. - б. ж. на [населено място], е бил починал на х.хх.хххх г. и е оставил наследници - деца Х. Н. П. и К. Н. П. Молбата за отмяна на влезлите в сила решения, поддържана на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е неоснователна. Може да се иска отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Законът под обстоятелства разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити - да са съществували към деня на приключване на устните състезания, които ако са били известни, са могли да бъдат включени в делото и понеже не са взети предвид от съда, чрез отмяната се открива възможност за ново разглеждане на делото, при което новооткритите факти да се вземат предвид. В случая това не е налице. Изложеното от молителя обстоятелство за настъпилата в първоинстанционното производство смърт на ищеца, не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователен е и доводът на молителя, че следва да се допусне отмяна на посочените решения, като нищожни - постановени спрямо правен субект, който не съществува. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Без да са налице такива причини, не може да се уважи искане за отмяна на влязло в сила решение и оплакването, че съдът (в случая само въззивният съд) е постановил решение спрямо правен субект, който не съществува, не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Изложеното от молителя обстоятелство, че процесуалният представител на починалия ищец, не се е позовал на правоприемство в процеса на основание чл. 227 ГПК, не е основание за отмяна на постановените решения, за които неоснователно молителят поддържа, че са нищожни. Ако наследниците на починалия ищец са лишени от възможност да участват в делото следствие нарушаване разпоредбата на чл. 227 ГПК, те могат да искат отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила въззивно решение (не и на първоинстанционното решение, тъй като смъртта на наследодателя им е настъпила след приключване на устните състезания в СГС, затова е следвало да бъдат конституирани на мястото на починалия ищец след постановяване на първоинстанционното решение). Поради изложеното молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,