Решение № 5739 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12967/2014 г.

Решение № 5739 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12967/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска Патриаршия - Свети Синод против решение № 5146/24.07.2014 г., постановено по административно дело № 9709/2012 г. по описа на Административен съд -София, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 21-209/31.05.2012 г., издаден от старши инспектор в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта относно установените задължения на Българска Патриаршия -Свети Синод за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. за ДНИ и ТБО в общ размер на 25 727,53 лева, от които -15 259,33 лева - главница и 10 468,20 лева -лихва Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Българска Патриаршия - Свети Синод срещу Ревизионен акт № 21-209/31.05.2012 г., издаден от старши инспектор в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, в частта относно установените задължения на Българска Патриаршия -Свети Синод за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. за ДНИ и ТБО в общ размер на 25 727,53 лева, от които -15 259,33 лева - главница и 10 468,20 лева - лихва, както следва: 1. за имот, находящ се на пл. "Св. Неделя"№ 4 относно определените задължения за ДНИ в размер на 1398 лева - главница и 1004,68 лв. лихва и за ТБО в размер на 11 183,99 лева - главница и 8381,42 лева лихва; 2. за магазин, находящ се на ул. "Княз Борис"№ 109 относно определените задължения за ДНИ в размер 3.70 лева - главница и 1,07 лева - лихва и за ТБО в размер на 0,82 лев а- лихва; 3. За сграда, находяща се на ул. "Калофер" № 4 относно определените задължения за ДНИ в размер на 46,08 лева - главница и 19,27 лева - лихва и за ТБО в размер на 320,40 лева - главница и 139,32 лева - лихва; 4. за недвижим имот, находящ се на ул. "Стефан Караджа" № 8 относно определените задължения за ДНИ в размер 27,24 лева - главница и 11,46 лева лихва и за ТБО в размер на 189,45 лева - главница и 82,22 лева - лихва; 5. за сграда, находяща се на ул. "Парчевич" № 38 относно определените задължения за ДНИ в размер 14,57 лева - главница и 6,08 лева - лихва и за ТБО в размер на 101,30 лева - главница и 43,11 лева - лихва; 6. за земя и сграда, находящи се на ул. "Петуния"№ 1 относно определените задължения за ДНИ в размер 196,26 лева - главница и 5,75 лева - лихва и за ТБО в размер на 1365,25 лева - главница и 599,35 лева - лихва; 7. за недвижим имот- земя, находящ се в гр. Банкя, ул. "Калоян"№ 5 относно определените задължения за ДНИ в размер 51,14 лева - главница и 21,43 лева - лихва и за ТБО в размер на 329,20 лева - главница и 137,91 лева - лихва; 8. за магазин, находящ се на ул. "Хр. Ботев"№ 1 относно определените задължения за ТБО в размер на 32,75 лева - главница и 14,31 лева - лихва. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният Ревизионен акт е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел, че по отношение на горните имоти относно така определените задължения не са опровергани констатациите в ревизионния акт. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна в описаните по-горе части на ревизионния акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ предвижда, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Съгласно чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. По делото няма спор, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяне от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо. Неоснователно е възражението на касатора, че в ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в незаконосъобразен отказ за продължаване срока на ревизията поради наличие на пречки от обективно естество. Това е така, защото касаторът е имал възможност да направи своите възражения и да представи своите доказателства/ които не е могъл да представи в ревизионното производство/ в производството пред съда. Неудовлетворяването на искането да бъде извършена справка в кадастралните карти и регистри от страна на административния орган също не може да се приеме за съществено нарушение на процедурата, защото това искане е удовлетворено от съда чрез допускане на поисканата от страната съдебно-техническа експертиза. Неоснователен е и доводът, че необсъждането от страна на органа по приходите на писмените възражения срещу Ревизионния доклад, е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, както бе споменато и по-горе, касаторът е имал възможност да изложи своите възражения пред съда. Настоящата инстанция не приема възражението на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила тъй като не е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Според цитираната разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Съгласно на ал. 1 от същата разпоредба съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на ал. 2 се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т. е. онези факти, на които законодателят е предал обратно действие или казано по друг начин, които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му. В конкретния случай заплащането на ДНИ и ТБО след издаването на ревизионния акт не се отразява върху законосъобразността на оспорения ревизионен акт, а върху изпълнението на същия. При положение, че установените с ревизионния акт задължения са платени след издаването му, то същите са погасени и няма да се налага повторното им плащане. Предвид изложеното постановеното от Административен съд - София град решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение