Решение № 7024 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2011 г.

Решение № 7024 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Столична митница, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева, срещу решение № 2694/3.06.2011 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 8838/2010 г., с което е отменено негово решение № 9600-0587/16.10.2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е незаконосъобразен извода на съда относно позоваването на информацията, съдържаща се в митническата информационна система. Легалното определение на понятието "митническата информационна система" се съдържа в § 1, т. 9 от ДР на ППЗМ и една от целите, за които е разработена, е набиране на информация за стоки, представляващи интерес от гледна точка на митническата стойност. В тази насока са и Указанията за прилагане на общностните разпоредби, регламентиращи определянето на митническата стойност на внасяни стоки, утвърдени със заповед № ЗАМ-494/18.08.09 г. и заповед № ЗАМ-671/8.12.09 г. на директора на Агенция "Митници". Съдът е постановил решение по съществото на спора без да обсъди данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства - две ЕАД с информация за сходни стоки, продадени с цел износ с местонахождение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване под № и № 5 от ЕАД № 10ВG005808Н0114845/1.10.2010 г. Тъй като в базата данни на митническата информационна система не се съдържат данни за идентични или сходни стоки като внесените с процесната ЕАД под № 1 и № 3, митническата облагаема стойност е определена съгласно чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. В търговската мрежа стоки от този тип се продават на цени, многократно превишаващи декларираните митнически стойности на базата на търговската фактура. В договора за международна покупко-продажба, представен от дружеството не се съдържа договорна стойност. Не са представени доказателства за реално платената такава. Поради това, не може да се приложи чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. Във връзка с дейността на митническите служители по извличане на информация от информационните масиви и проверката на достоверността й в търговската мрежа, няма как да се представят доказателства. Претендира се отмяна на решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба - "ФЛАМАНГ 2010" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. "Яворов", ул. "Иван Асен II" № 19, ет. 5, ап. 10 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 9600-0587/16.10.2010 г. на началника на Столична митница, с което на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 /МК/ и чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ е определена нова митническа стойност на стоките под номера 4 и 5 от ЕАД № 10ВG005808Н0114845/1.10.2010 г., а на основание чл. 30, ал. 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 и чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ е определена нова митническа стойност на стоките под номера 1 и 3 от същата. Във връзка с новите митнически стойности "Фламанг 2010" ЕООД е задължено да заплати допълнително сумата от 2580.25 лв., представляваща мито в размер на 716.05 лв. и ДДС - 1864.20 лв. със законната лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. Първоинстанционният съд е отменил решението на началника на Столична митница, като е приел, че нито в становището на отдел "Тарифна политика", нито в самото решение се съдържат мотиви за това защо не се приема декларираната стойност, представляваща подлежащата на плащане цена, посочена във фактурата и защо се приема, че същата е занижена. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за това кои са използваните стоки за сравнение, както и доказателства за единична цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от идентични или сходни стоки от лица, които не са свързани с продавача. Не е доказано, че е спазена поредността по чл. 36, ал. 1 от ЗМ. От фактическа страна по делото е установено следното: С ЕАД № 10ВG005808Н0114845/1.10.2010 г. "ФЛАМАНГ 2010" ЕООД декларира за оформяне на режим "свободно обращение крайно потребление" стоки от Р. Китай. След регистриране на посочения ЕАД митническите служители извършват документален контрол и проверка на стоките по реда на чл. 68 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. Взети са мостри от част от стоките и изпратени за проверка в отдел "Тарифна политика" с протокол № 1206/1.10.2010 г. На основание чл. 181а § 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Съвета за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 е поискано от дружеството да представи допълнителни документи, установяващи по категоричен начин, че декларираната стойност представлява платената или подлежащата на плащане цена, дефинирана в чл. 29 от МК. Неговият представител е заявил, че не разполага с други документи. Становището на отдел "ТП" - вх. № 2106/18.10.2010 г. е следното: След запознаване с представените документи и мостри и извършен анализ на данните от МИС III А, отчитайки материалите за изработката и качеството, на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92 следва да бъде определена нова митническа стойност за стоките под № 4 - покривки за маса с коледни мотиви и № 5 - шал. Цитирани са три ЕАД, послужили като база за направените сравнения. След извършена проверка по метода на отчисленията при продажба на сходни стоки в приблизително същото време на вътрешния пазар на лица, които не са свързани с продавачите, на основание чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 следва да бъде определена нова митническа стойност за стоките под № 1 - коледна украса топки от ПВЦ и 3 - коледна украса хартиени гирлянди. С оспореното решение е възприето становището на отдел "ТП". Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, основателен е доводът на касатора, че в решението на началника на Столична митница се съдържат мотиви за това защо не е приета декларираната стойност на стоките на базата на търговската фактура като митническа стойност по § 29 от МК. С писмо - изх. № 2106/1.10.2010 г., връчено лично на управителя на "Фламанг 2010" ЕООД на същата дата, е поискано от дружеството да се представят: документи за извършените плащания към фирмата - доставчик, външнотърговските договори, търговското досие на сключената сделка /оферти, поръчки, ценови листи, писма и др., документи, предшестващи издаването на фактурата/. Нито едно от поисканите доказателства не е представено. Дори договорът е представен едва в съдебното производство. Видно от същия, преди всяка продажба следва страните да постигнат съгласие относно вида на стоките на базата на мостри, одобрени от двете страни, съгласие относно количествата и качеството и цена при условията CIF Пирея Гърция, като застраховката и транспортът на стоките са за сметка на продавача. Договореният срок за заплащане на цената е 12 месеца от доставката. Изводът за това, че цената на стоките под № 4 и № 5 е занижена, е мотивиран не само с използването на данни от митническата информационна система, но с данните, съдържащи се в конкретни три ЕАД, от които в административната преписка се съдържат две, заедно с фактурите към тях, опаковъчни листи, международни товарителници и декларации за елементите на митническата стойност. Вярно е, че решението на началника на Столична митница не е подробно мотивирано с анализ и сравнение на съдържащите се в трите ЕАД данни с тези по процесната, но не може да се приеме, че не е в правомощията и компетентността на съда да извърши такова сравняване, след като това се налага във връзка с преценката за законосъобразност на оспорения акт. Тъй като е в тежест на органа, издал акта, да докаже наличието на фактическите основания, на които се позовава, съдът е следвало по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, да укаже, че е негова тежестта да докаже в хода на съдебното производство посочените обстоятелства. Действително за изясняването на фактите по делото се налага използването на специални познания и назначаване на вещо лице, което да анализира стойностите на стоките в трите ЕАД /след представяне и на третата/, на които има позоваване в решението и да ги сравни с тези, декларирани в процесната ЕАД, респ. данните, съдържащи се в приложените фактури, както и да даде заключение относно това сравнени ли са стойностите на сходни стоки по смисъла на чл. 142, б. "г" от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Съвета от 2 юли 1993 г. относно определяне разпоредби за прилагането на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., според който "подобни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; качеството на стоката, репутацията или съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. При сравняването и определянето на митническата стойност спазени ли са изискванията на чл. 151 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Съвета, а именно: 1. При прилагането на чл. 30, § 2 /б/ от Кодекса /цена на сделката на подобни стоки/ МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище в приблизително същото количество. Когато не може да се открие подобна продажба се използва стойност на сделката на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат съответните корекции за различно търговско равнище и/или количества, при условие, че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява. 3. Ако при прилагането на настоящия чл. се установят повече от една стойности, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. 4. При прилагането на настоящия чл. може да се вземе стойност на сделката на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери стойност на сделката за подобни на оценяваните стоки, произведени от същото лице. /5./ за целите на настоящия чл. стойността на сделката на подобни стоки означава МОС, определена по-рано според чл. 29 от Кодекса със съответните корекции. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, решението на АССГ в частта му, в която е отменено решението на началника на Столична митница относно определената нова МОС на стоките под 4 и № 5 на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 /МК/ и чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с указанията, дадени в настоящото съдебно решение. В частта му, в която е определена нова МОС на стоките под № 1 и 3, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, решението на началника на Столична митница правилно е отменено като незаконосъобразно. При определяне на МОС по реда на чл. 30, § 2, б. "в" от МК в чл. 152 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Съвета са установени следните изисквания: 1/а/: Ако вносните стоки или идентичните или подобни стоки се продават в Общността в състоянието, в което са внесени, МОС на внасяните стоки, изчислена според чл. 30, § 2, б. "в" от Кодекса, трябва да бъде на базата на единичната цена, на която вносните стоки или идентичните или подобните стоки се продават в най-голямото количество по време или около момента на внасянето на оценяваните стоки на лица, които не са свързани с онези лица, от които купуват такива стоки с корекциите по т. 1, 2 и 3; /б/ Ако по или около времето на вноса не са внасяни нито вносните стоки, нито идентични или подобни, МОС се базира на единичната цена, на която в Общността се продават вносните или идентичните или подобните стоки на най-ранната дата след вноса, но преди изтичане на 90 дни след датата на вноса; /3/ За целите на настоящия чл. единичната цена е тази на продажби на първото търговско равнище след вноса. Органът по приходите се позовава на единична цена при продажби на сходни стоки в най-голямо количество в приблизително същото време на вноса на вътрешния пазар - 0.30 лв. пакет за стоката под № 1 - коледна украса топки ПВЦ и 0.10 лв./бр. за стоката под № 3 - коледна украса гирлянди. Правилно е приел първоинстанционният съд, че нито в становището на отдел "Тарифна политика", нито в мотивите на оспореното решение се съдържат данни за това по какъв начин са установени посочените единични цени. Не може да бъде възприет като основателен доводът на касатора, че тези данни са извлечени от информационната система, а след това достоверността им е проверена от митническите служители на място в търговската мрежа, но във връзка с това е невъзможно да се представят доказателства. Без наличието на такива доказателства относно начина на извличане и събиране на информация и анализ на информацията за такива единични цени е невъзможно да се прецени дали става въпрос действително за сравняване на единични цени за продажба на сходни стоки в най-голямо количество, дали това са цени на продажби на първото търговско ниво след вноса и дали е спазено изискването на чл. 152 /1б/ от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Съвета относно крайния възможен срок за извършването на това сравняване. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение