Решение № 9 от 14.02.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 642/2010 г.

Решение № 9 от 14.02.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 642/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 989/2010 г. на Районен съд [населено място], образувано по искане на Главния прокурор на РБ. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура е направено оплакване за нарушение на закона. Осъдения М. Д. Б. е на становище атакуваното определение, с което е одобрено споразумение да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 1.06.2010 г. постановено по нохд. № 989/2010 г. на Районен съд [населено място] е одобрено споразумение между защитата на подсъдимия тогава М. Д. Б. и Районна прокуратура [населено място], по силата на което Б. се е признал за виновен на 27.08.2009 г. в [населено място], да е управлявал МПС лек автомобил с дк № ЕН **** АН, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,64%о, след като е осъждан с влязла в сила присъда за такова деяние, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр. с ал. 1 НК се е съгласил с наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. По искането за възобновяване на Главния прокурор на РБ: Единственото оплакване е за нарушение на закона с приложението на чл. 66, ал. 1 НК, за което е имало законова пречка и е основателно. Съда с оглед правомощията си по чл. 382, ал. 7 НПК е имал задължението да провери, не само правилната квалификация на извършеното престъпление /приложението на материалния закон/, а и правилно ли е приложението на чл. 66, ал. 1 НК. По делото има данни за предишни осем присъди на Б., за които не е реабилитиран и не са изтекли сроковете по чл. 88а НК, т. е. към момента на извършване на деянието той е бил осъждан. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК дава възможност за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода до три години, ако дееца не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Тази законова предпоставка в случая не е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение в нарушение на закона, а искането на Главния прокурор на РБ основателно. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение