Решение № 3024 от 31.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2021 г.

Решение № 3024 от 31.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2021 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Варна против решение № 1105/29.07.2021 г. по адм. дело № 1077/2021 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за недопустимост на съдебния акт и в условията на евентуалност - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът – Б. П., чрез адв. Данова изразява становище за неоснователност на същата. В писмения отговор заявява, че подкрепя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1105/29.07.2021 г. по адм. д. № 1077/2021 г., Административен съд – Варна е отменил предписание № 210326/947669, издадено от директора на РЗИ – Варна, с което е било наложено поставяне под карантина на Б. П. и са присъдени разноски. Съдът е извел в мотивите си, че административния акт страда от пороците по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Решението е правилно. От доказателствата по делото е установено, че Б. П. е член на екипаж на плавателен съд под български флаг към "Дунав турс круизис" ЕАД. Бил е командирован със заповед № 102/19.03.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството за периода 23.03.2021 г. до 26.03.2021 г. да извърши курс по маршрут Русе – София – Айндховен – м/к "Елегант лейди", Наймеген, Нидерландия и връщане м/к "Елегант лейди", Наймеген Нидерландия, Варна-Русе. При завръщане в страната на 26.03.2021 г. на Аерогара Варна след представяне на нужните документи с които е била удостоверена трудовата ангажираност на лицето е било издадено предписание № 210326/947669 от директора на РЗИ – Варна за поставяне под карантина с 10 – дневен срок. Лицето е депозирало жалба пред Министерството на здравеопазването, която с последващо писмо е препратена по компетентност до директора на РЗИ – Варна. С писмо изх. № 03-637-1/05.05.2021 г. директорът на РЗИ – Варна е приел жалбата за неоснователна. Според чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗ на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне, а на задължителна карантина подлежат лица, които са били контактни на лица, болни от изброените болести. Съгласно т. 4 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице се извършва с предписание по образец, съгласно Приложение № 2 на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В случая липсват както предложение на лекуващия лекар, така и извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В конкретния случай няма и извършен [заболяване] тест който да потвърди наличието на заболяването, въз основа на което да се наложило поставянето под карантина. При така установените факти във връзка със здравния статус на лицето е било необходимо предприемането на допълнителни действия от страна на административния орган за изясняване на действителните обстоятелства относно наличието на [заболяване]. Липсата на такива действия обосновават извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да издаде своя акт. Така нарушенията възприети от Административен съд – Варна, законосъобразно и обосновано са били квалифицирани като съществени. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на адвокатски хонорар, заплатен по договор за правна помощ и съдействие от 13.01.2022 г., за сумата от 500, 00 лева и 10, 00 лева държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение