Решение № 10620 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2015 г.

Решение № 10620 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 ИК във връзка с чл. 145-178 АПК. Образувано е по жалба на Георги Тончев Кючуков, като упълномощен представител на Политическа партия "Българска социалистическа партия" (ПП "БСП"), срещу решение № 2515-МИ от 7.10.2015 г. на ЦИК. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея моли, решението на ЦИК да се отмени. Ответната страна по жалбата - ЦИК не взема становище. Заинтересованата страна Мурад Мюмюн Мюслюм не взема становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежен субект, обжалвал решението на ОИК и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК, а разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Между страните не се спори, че ОИК-Кърджали с решение № 103 от 22.09.2015 г. е регистрирала Мурад Мюмюн Мюслюм като кандидат за кмет на кметство Енчец, издигнат от ПП "БСП". С решение № 115 от 29.09.2015 г. ОИК-Кърджали е заличила регистрацията на кандидата за кмет на кметство, поради получено писмо на ЦИК, с което ОИК е уведомена, че след проверка извършена от ГД "ГРАО" на МРРБ регистрирания за кандидат за кмет на кметството не отговарял на изискването по чл. 397, ал. 1 ИК и т. 1 от решение № 2000-МИ от 8.09.2015 г. на ЦИК - изискването за уседналост, според което лицето през последните шест месеца да е живяло в съответното населено място, във връзка с § 1, т. 3 ДР на ИК. Решението за заличаване на регистрацията на Мурад Мюслюм за кандидат за кмет на кметство е обжалвано пред ЦИК. От изложеното в решението на ЦИК се установява, че след извършена проверка от ГД "ГРАО" с вх. № МИ-04-03-144 от 28.09.2015 г. Мурад Мюслюм е без настоящ адрес в страната. След извършена допълнителна проверка от страна на ЦИК ГД "ГРАО" е дала отговор с писмо с вх. № МИ-04-03-170 от 5.10.2015 г., че според данните в НБД "Население" Мурад Мюслюм към дата 24.04.2015 г. е с настоящ адрес в Република Турция. На следващия ден в ЦИК с вх. № 15-1096 от 6.10.2015 г. са получени допълнителни документи, описани в мотивите на решението, от които е установено, че Мурад Мюслюм е заявил постоянен и настоящ адрес в с. Енчец, община Кърджали с вх. № 4598 от 29.04.2004 г. по повод издаване на документ за самоличност. При това фактическо установяване ЦИК е приела, че нередностите в работата на администрацията, относно отразяване на адресната регистрация на лицето, кандидат за кмет, не могат да повлияят негативно върху пасивното му избирателно право. По така изложените мотиви, които са "проект на решение" е постановен диспозитив от страна на ЦИК, според който на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 във връзка с чл. 397, ал. 1, и § 1, т. 3 ДР на ИК отменя решение № 115 от 29.09.2015 г. на ОИК-Кърджали, с което е заличена регистрацията на Мурад Мюслюн като кандидат за кмет на кметство Енчец. Веднага след този диспозитив следва описателна част, от която става ясно, че част от членовете на ЦИК не са били съгласни с проекта на решението и че жалбата не следва да се уважава. При гласуването не се е постигнало законовото мнозинство, като е посочено, че от присъствалите в залата 15 членове "за" са гласували 7 броя, а "против" - 8 броя, с изрично изброяване на имената на двете групи различно гласували членове на ЦИК. На основание чл. 53, ал. 3 и 4, изречение второ ИК ЦИК е постановила втори диспозитив на решението си, с който постановява решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изречение второ ИК. При тези данни се поставя логичният въпрос какво е решението на ЦИК? То има два диспозитива, които взаимно се изключват, което е абсолютно недопустимо. Относно втория диспозитив липсват и мотиви, в представения протокол № 265 от 7.10.2015 г. на ЦИК, който съдържа разискванията по жалбата срещу решението на ОИК-Кърджали. Прави впечатление, че заседанието е открито в присъствието на 19 члена, като е отсъствала само Таня Цанева от 20-членния състав на ЦИК. В същия протокол няма отразяване на обстоятелството четирима от членовете да са напуснали залата или да не са участвали в гласуването, докато самото гласуване е взето от 15 члена, с поименното им изброяване. По този начин съдът не може да извърши контрол относно мнозинството при проведеното гласуване. Освен това предложението е за гласуване на "проект на решение", каквато фигура не присъства като понятие в ИК. При изпълнение на правомощието си по чл. 57, ал. 1, т. 26 ИК ЦИК разглежда всички жалби и сигнали за нарушения, включително и жалби срещу решения на ОИК, какъвто е настоящият случай. Правомощието на ЦИК е да се произнесе по допустима жалба с решение, с което може да я отхвърли или да я уважи, като отмени решението на ОИК. В ИК никъде не се споменава за гласуване на "проект на решение". Правомощието на ЦИК при произнасяне по жалба срещу решение на ОИК означава единство на правомощието да се произнесе по жалбата и на задължението да стори това. Когато се произнася по жалба срещу решение на ОИК ЦИК действа като горестоящ административен орган спрямо ОИК и извършва контрол за законосъобразност на решението на ОИК. Вследствие на извършения контрол ЦИК взема решение в един от двата варианта, описани вече. При изпълнение на контролното си правомощие ЦИК не може да вземе решение в условията на чл. 53, ал. 4, изречение второ ИК. В конкретния случай ЦИК е постановила решение с два взаимно изключващи се диспозитива, от които изобщо не може да се разбере каква е волята на контролния орган. За втория диспозитив липсват изразени мотиви, поради което волята на органа също остава неизвестна. Единствено може да се разбере, че е предложен "проект на решение" с ясно изразен диспозитив и мотиви и веднага след него следва втори такъв, който е с противоположно съдържание на първия. При липса на ясно изразена воля относно допустима жалба срещу решение на ОИК-Кърджали, по която ЦИК дължи произнасяне, а произнасянето й е чрез два взаимно изключващи се диспозитива, волята на органа не може да се разбере. Това от своя страна води до нищожност на решението на ЦИК, която нищожност следва да се прогласи, а преписката - върне обратно на ЦИК за произнасяне с валиден акт по жалбата срещу решението на ОИК-Кърджали. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение