Решение № 4321 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2008 г.

Решение № 4321 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена от ЕТ "Добрев и фамилия 3" - гр. Търговище касационна жалба срещу решение № 540 от 28.07.08 г., постановено по адм. д. № 78/06 г. по описа на Окръжен съд - Варна, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 248/7.07.2005 г., издаден от ръководител на екип при ТДД - гр. Търговище, потвърден с решение № 840/15.09.05 г. на Директора на РДД - Варна за определени данъчни задължения по ЗДДС от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 914,77 лв. за данъчни периоди 1.02.2000 г.-31.10.2001 г. и лихви за забава по фактури издадени от "Виме" ООД и от "Интерком-94" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, намира че касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ДРА, потвърден с решението на РДД за определени данъчни задължения по ЗДДС от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 914,77 лв. за данъчни периоди 1.02.2000 г. - 31.10.2001 г. и лихви за забава по фактури издадени от "Виме" ООД и от "Интерком-94" ЕООД. Основанието за отказ е по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не е доказано начисляване на данъка от доставчиците, включително и с приетата по делото експертиза, тъй като същата е направила проверки само по данъчните им досиета, а не е извършила проверка в счетоводствата на доставчиците, които не могат да бъдат открити на данъчните им адреси. Решението е правилно. В хода на обжалване на ДРА по съдебен ред, по делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която-основно и допълнително, не е оспорено от страните по делото. В заключението си вещото лице твърди, че не е намерило доставчиците на данъчните им адреси. Заключението е направено на база данъчните досиета на доставчиците и на тази база е твърдението за начисляване на ДДС от доставчиците. Правилно съдът не е кредитирал заключението на експерта, тъй като същото е в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, протоколи за насрещни проверки с констатации за неоткриване на доставчиците на данъчните им адреси и невъзможност за проверка на счетоводствата им, както и писмени обяснения на представляващия дружеството "Интерком-94" ЕООД, в които е декларирал, че не разполага с никакви счетоводни документи на фирмата. Тези фактически констатации на ДРА не са опровергани в хода на оспорването на ДРА, включително и с приетата експертиза - основно и допълнително заключение. При така установените данни, съдът е извел извод за недоказано начисляването на данъка от доставчиците, които не могат да бъдат открити на данъчните им адреси и това е препятствало проверка на счетоводството им, във връзка с начисляването на ДДС по реда на ЗДДС, както и недоказаност на всички положителни предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.), включително чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) в редакцията към периодите за 2000 и 2001 години за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по конкретните доставки. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че същият като съд по същество следва да съобрази всички материално правни предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по чл. 64 от ЗДДС (отм.). В хода на оспорване на отказа да му бъде признато правото на данъчен кредит жалбоподателят е следвало да докаже всички положителни предпоставки във връзка с възникване и упражняване на правото, като в това се включват всички елементи от цитираната законова разпоредба, включително и начисляването на данъка и отразяването в счетоводството на доставчиците. При липса на каквито и да е данни за водено счетоводство от тези доставчици, ненамирането им на данъчните адреси и препятстване проверка на налична документация, води до безспорен извод за законосъобразност на отказа да бъде признато правото на данъчен кредит по процесните фактури. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу ДРА е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение,