Решение № 14237 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6018/2019 г.

Решение № 14237 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6018/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Зеда Тур" АД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 226 от 13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3345/2018 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ – 647/12.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че и при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му за нищожност на Заповед № 1163/22.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър и на Решение на Общински съвет – Несебър по протокол № 10/10.12.2014 г., с което к. к "Слънчев бряг" е групиран като населено място от I-ва категория, 1-ва група. Счита, че в случая осъществяването на косвен съдебен контрол спрямо действителността на посочените актове е необходимо, за да се разреши материалноправния спор между страните. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУЗД. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред АС - Б. е образувано в изпълнение на Решение № 15389/11.12.2018 г. по адм. дело № 9707/2018 г. по описа на ВАС, Първо отделение, с което е отменено предходно решение на АС - Б. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Негов предмет е законосъобразността на АУЗД № МДТ – 647/12.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, с който на "Зеда Тур" АД са определени задължения за данък недвижими имоти за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер от 9 076, 86 лв. и лихви за забава в размер на 1 951, 43 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че "Зеда тур" АД е собственик на недвижими имоти, представляващи сграда и земя, находящи се в к. к. "Слънчев бряг", Община Несебър, к-с "Морска звезда", ресторантски комплекс "Сирена", за които е подало декларация по реда на чл. 17 и чл. 14 ЗМДТ. Спорът се концентрира върху размера на дължимия данък, обусловен от приложимия коефициент с оглед местоположението на имотите, категориите и зоната, в която попадат. В тази връзка решаващият състав е съобразил, че съгласно приложените и влезли в сила Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общински съвет – Несебър и Заповед № 1163/22.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър, к. к. "Слънчев бряг" е групиран като населено място в I-ва категория, 1-ва група. С оглед възражението за нищожност на визираните административни актове, съдът е посочил, че е недопустимо да се упражнява косвен съдебен контрол в административното производство. Поради това е приел, че следва да кредитира заключението на вещото лице по проведената първа ССчЕ, изготвено при приложим коефициент 49, 1 по Таблица 3 към Приложение № 2 от ЗМДТ. При този параметър размерът на дължимия ДНИ, определен от експерта, е идентичен с този, установен с оспорения АУЗД, в резултат на което съдът е формирал извод за неговата законосъобразност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 – т. 19 ЗМДТ. Както правилно е приел първоинстанционният съд спорът между страните се концентрира върху размера на дължимия ДНИ за 2013, 2014 и 2015 г., обусловен от приложимия при определянето му коефициент с оглед местоположението на имотите, категорията и зоната, в която попадат. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. По аргумент от чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2, коефициентът за местоположение /Км/ се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата. Алинея седма от същата разпоредба сочи, че границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на Общинския съвет, а до приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. При този нормативен регламент, правилно АС - Б. е съобразил стабилитета на Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общински съвет – Несебър и на Заповед № 1163/22.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър, определящи к. к. "Слънчев бряг" като населено място от I-ва категория, 1-ва група. Неоснователни са доводите на касатора, че решаващият състав е следвало да осъществи косвен съдебен контрол за действителността на тези актове и да игнорира правните им последици. Действително, дефинираният в решение № 78/12.07.1973 г. по гр. дело № 58/73 г. на ОСГК на ВС институт на косвения съдебен контрол, като правомощие в рамките на задължението за преценка на правопораждащите факти, дава възможност на съда да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменя или отменя, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Този институт обаче намира приложение само в гражданския процес, имащ за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Именно необходимостта за установяване на относимите към гражданскоправния спор факти е мотивирала законодателя за приемането на изричната правна норма на чл. 17 ГПК. Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, тъй като възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 АПК, но до упражняване на правото на оспорването им и обявяването им за нищожни, стабилитетът на административните актове следва да бъде зачитан. Ето защо, като е съобразил правното действие на решението на Обс - Несебър и посочената заповед на Кмета на Община Несебър, и е приел, че според декларираното местоположение на имотите, същите попадат в населено място от I-ва категория, 1-ва група, първоинстанционният съд обосновано е кредитирал заключението на вещото лице по първата ССчЕ. То е изготвено при приложим коефициент 49. 1 по Таблица 3, към Приложение № 2 от ЗМДТ в корелация с всички декларирани от дружеството в таблица 3 на декларацията по чл. 14 ЗМДТ относими коефициенти. При тези параметри, определеният размер на ДНИ за процесните периоди е идентичен с този, установен с оспорения АУЗД, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че релевираната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Достигайки до този краен извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение