Решение № 993 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2008 г.

Решение № 993 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по реда на глава десета, чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Неохим" АД гр. Димитровград против заповед № ПД-110/4.07.2008г. на министъра на транспорта, с която на основание чл. 11, т. 1 от Закона за железопътния транспорт, във връзка с чл. 57, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост и писмо с вх. № 10-22-215/19.06.2008 г. във връзка с писмо изх. № 36-00-5/13.06.2008г. на Областния управител на област Разград е прекратена откритата с Решение № РТ-7 от 6.02.2008г. на министъра на транспорта процедура за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ урегулиран поземлен имот ХХVт-2 с площ 5183кв. м., в това число административна сграда със застроена площ 443кв. м и магазия със застроена площ 750кв. м., находящ се в гр. Разград. Жалбоподателят като участник в търга твърди, че се е провел при пълно спазване на нормативните изисквания и в съответствие с тръжните условия. Получил е писмо уведомление, че в резултат на проведения търг е класиран на второ място и уведомително писмо от областния управител за това, че за купувач на имота е определен класирания на първо място "евро" ад , за което е издадена заповед , която не е обжалвана и е влязла в сила. С уведомително писмо № 547 избраният за спечелил се е отказал от по-нататъшно участие. При тези данни жалбоподателят счита, че процедурата по търга е следвало да продължи по реда, предвиден в чл. 59, ал. 6 от ППЗДС и в съответствие със задължителното условие на раздел ХII, т. 5 от тръжните условия, тъй като "к"железопътна инфраструктура е държавно предприятие. След като веднъж е изпълнил задължението си и е издал заповед за обявяване спечелилия търга, компетентният орган/не конкретизира кой/следвало отново да изпълни задълженията си, като със заповед определи за купувач втория класиран участник в търга - него. Областният управител го уведомил, че отказва да вземе решение за продължаване на процедурата, тъй като това е извън компетенциите му. Едновременно с това е уведомил министъра на транспорта за създадената ситуация и въз основа на това той е издал процесната, оспорена заповед, с която на основание чл. 57, ал. 3 от ППЗДС е прекратил откритата тръжна процедура. Според жалбоподателя тази заповед е издадена при липса на компетентност на органа, поради което иска да бъде обявена за нищожна. Алтернативно поддържа и развива съображения за незаконосъобразност. Ответникът по жалбата - министъра на транспорта - чрез процесуалния си представител я оспорва. Заинтересованата страна "евро" "ерт" ад не е взела становище. Жалбата е подадена и в срок и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд прецени следното: По твърдението за нищожност на заповедта: Същото е неоснователно, в противоречие с материално правните норми. Касае се за продажба на поземлен имот - частна държавна собственост, предоставен за управление на Национална компания "железопътна инфраструктура", държавно предприятие, образувано по реда на чл. 62 от Търговския закон. ППЗДС съдържа специални правила при продажбите на такива имоти. В чл. 59 от същия обаче не са изчерпани всички условия и правила. Не е уреден случая, при който избрания за спечелил се отказва от по нататъшно участие. Съгласно чл. 57, ал. 3 от Правилника в този случай на отказ областният управител или съответният министър може да прекрати търга или да определи за купувач участникът, предложил следващата по размер цена. Фактически спорът се свежда до това кой е компетентен да извърши тези действия - областния управител или съответния министър, в кои случаи се прекратява производството, в кои се определя за спечелил втория класиран и кой е "съответен" министър. Според Върховният административен съд преценката се извършва според това дали търгът се открива и провежда по общия ред - изцяло от областния управител, което означава, че той ще може да прекрати търга или да определи следващия и по специален ред. В този случай търгът се открива и провежда с решение на съответния министър, който е носител на последващите права - да прекрати процедурата или определи следващия участник в класацията за спечелил. Според чл. 43, ал. 4 от ЗДС съответният министър е този, който упражнява правата на собственост на държавата в търговското дружество. В конкретния случай това е министърът на транспорта. Данните по делото се установява, че той е открил и провел процедурата. Твърдението на жалбоподателят относно това, че той не е компетентният орган, а областният, управител не може да бъде споделено. Ако се приеме подобна теза се обезсмисля заложената в текста на 57, ал. 3 от ППЗДС алтернатива - или съответния министър. В този смисъл, в съответствие цитираната разпоредба е и писмото на областния управител до Националната "железопътна компания", че липсва решение на министъра на транспорта по смисъла на чл. 57, ал. 3 от ППЗДС. Едновременно с това същият е уведомил и самия жалбоподател за отказа си да издаде искания от него административен акт - да го определи като класиран втори за спечелил търга, като се е мотивирал, че е извън неговите компетенции. Този отказ е получен от жалбоподателя и ако го е считал неправилен , можел да го оспори по надлежния ред. Като необжалван отказът е влязъл в сила и е станал стабилен административен акт. При тези данни и изложените по тях съображенията Върховният административен съд счита, че твърдението за нищожност на заповедта на министъра на транспорта за прекратяване на търга е необосновано, в противоречие с материално правните норми. Същата е валиден административен акт, зададена от надлежния орган в кръга на неговите компетенции и като такъв е породил съответните правни последици. Твърдението за незаконосъобразност на решението, поддържано алтернативно също е неоснователно. Следва да се отбележи, че фактически не е посочена и конкретизирана правната норма, която е нарушена. Сам жалбоподателят цитирайки текста на чл. 57, ал. 3 потвърждава факта, че съответният орган "може", а не е длъжен да определи следващия в класирането. Това предполага преценка по целесъобразност да се направи това или да се прекрати процедурата, както е сторено в случая. Преценката се извършва след анализ на конкретните обстоятелства при провеждането на търга и преди всичко се обсъждат предлаганите от участниците цени., разликата между тази предложена от първия класиран и втория, за който фактически следва да се прецени доколко е изгодна неговата оферта. В подкрепа на казаното Върховният административен съд напълно споделя становището на ответника, че тази преценка е крайно наложителна с цел да се осуети евентуална предварителна уговорка между участниците, свързани лица. При това законовият текст не е импративен, а създава възможност за евентуалност при вземане на предвидените две възможности - прекратяване на процедурата или определяне на втория класиран за купувач. В конкретния случай за да прекрати процедурата министърът на транспорта е взел предвид съществената разлика в цените , предложени от първия и втория участник. Това е в съответствие с принципа за ефективно стопанисване на държавното имущество и в интерес на гражданите в обществото, поради което предпочетената алтернатива е в съответствие със Конституцията и в пълно съответствие с материалния закон. При сравнение между офертите е констатирало голяма разлика - в по-малко на цената, предложена от втория класиран. Не може да се приеме, че е налице противоречие между условието на т. 5 от раздел ХIII от тръжната документация и разпоредбата на чл. 57, ал. 3, във връзка с ал. 2,в която по недвусмислен начин се сочи момента, в който административният орган прави преценка как да процедира при отказ на участника, предложил най-висока цена да сключи договор. Такова липсва, а и при най-малко съмнение за съществуване от значение е основаното правило, че тръжната документация трябва да съответства на закона и противоречие се взема предвид той. Тъй като други твърдения за нарушения на материалния закон не се поддържат, по изложените съображения следва да се приеме, че и алтернативно поддържаната незаконосъобразност на оспорената заповед не е налице. Всички данни сочат са спазване на материално правните и процесуални норми и липсва основание за отмяна на заповедта. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение