Решение № 14142 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2011 г.

Решение № 14142 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Началника на Областно управление ПБЗН Сливен срещу решение № 107 от 20.10.2011 г., по адм. дело № 254/2011 г. от Административен съд Сливен, с което е отменена негова Заповед рег. № з-68 от 16.08.2011 г., с която на старши инспектор Живко Александров Тотев, служител категория "В" - началник група "Спасителна дейност" към управлението е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. В касационната жалба пространно е изложено становището на касатора за законосъобразността на постановения от него административен акт, както и тълкуването законови разпоредби, като въз основа на това и приложени с жалбата копия на пътни и други документи се иска отмяна на съдебното решение, като издадено в нарушение на материалния закон. Ответникът - Живко Александров Тотев, в представен от процесуалния му представител писмен отговор на касационната жалба оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила на решението на АС Сливен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но нарушение на материалния закон и неточно изпълнение на задълженията за формата на издаване на акта. Правилно в тази насока съдът е приел, че по отношение на нито едно от нарушенията, вменени на Тотев с процесния акт не са налице предпоставките, предвидени в закона за дисциплинарна отговорност от страна на Тотев. Обоснован е законосъобразен е изводът му за липсата на извършено нарушение по т. 1 от процесната заповед - омаловажаване на дисциплинарно нарушение, извършено от пряко подчинения му спасител Илъхан Хюсеинов Изетов, като не е предприел мерки за установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарно наказание, квалифицирано от органа като нарушение по чл. 227, ал. т. 8 ЗМВР. Правилно в обжалваното решение е прието, че доколкото цитираният законов текст посочва, за кои дисциплинарни нарушения се налага наказание "порицание", така направената квалификация от дисциплинарно наказващия орган е неправилна. Правилен и обоснован е и изводът му, че в случая доколкото Тотев е ръководител на Изетов то същият има правомощие да ангажира дисциплинарната му отговорност, но доколкото съгласно заеманата от него длъжност, същият няма качеството на дисциплинарнонаказващ орган и при липсата на установени по съответни ред нарушения на Изетов то в случая няма извършено такова дисциплинарно нарушение от негова страна. По отношение на второто нарушение посочено в заповедта, отново обосновано и законосъобразно съдът е приел, въз основа на събраните доказателства, че от същите не се установява по безспорен и несъмнен начин служителят да възпрепятствал незабавното изпращане на сили на местопроизшествие и да е затруднил подчинените си при изпълнение на служебните им задължения. Представените с касационната жалба писмени доказателства не водят до обратен извод, доколкото от същите не се установят факти за удължаване на пътя до местопроизшествията, възпрепятстване на незабавно изпращане на сили и средства и най-вече да е затруднявал подчинените си при изпълнение на задълженията им. По отношение на третото нарушение безспорно от доказателствата по делото е установено, че в случая Тотев е извършил преценка на конкретните обстоятелства и в рамките на компетентността си е предприел действия по отстраняване на опасно надвисналия клон от най-компетентния в случая служител с оглед бързина на отстраняването и най-вече с оглед безопасността на служителите си. От така установеното следва, че в случая съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност. Съдебното решение е постановено след задълбочен анализ на всяко от вменените, с процесната заповед на служителя Живко Тотев нарушения на служебната дисциплина и на относимите към тях писмени и устни доказателства. Въз основа на установените при това правно-релевантни факти, в постановения съдебен акт е направен обоснован и правилен извод, че тези нарушения са несъставомерни по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 8, 11 и 13 от ППЗМВР и не могат да обосноват налагането на дисциплинарното наказание "порицание". Поведението на държавния служител, не може да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответник направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение