Решение № 9337 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14778/2019 г.

Решение № 9337 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14778/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение № 1774 от 25.10.2019 г. по адм. дело № 1742/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед за налагане на принудителни административна мярка № ФК-233-0340037/09.07.2019 г., издадена от същия административен орган, с която е запечатан търговски обект стопанисван от "Тиел Маргаритови" ООД, за констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, б. "д" от ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че липсват мотиви за определения срок на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Ответникът – "Тиел Маргаритови" ООД, надлежно уведомен за обжалването и насроченото съдебно заседение, не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Погрешни са изводите на съда, че целите на ПАМ не могат да бъдат постигнати чрез издаването на конкретната заповед. Без наличие на доказателства е прието, че документите във връзка с които е наложена ПАМ са представени непосредствено след налагането й. Съразмерен е срокът на ПАМ, който клони към минималния и не засяга права и интереси на търговеца в по-голяма степен от необходимото. Предлага решението да бъде отменено, като жалбата срещу ПАМ бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Тиел Маргаритови" ООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-долу за краткост Наредба Н-18/2006 г./ – не е съхранявал в стопанисвания от него стационарен търговски обект свидетелство за регистрация на фискално устройство и паспорт. Въпреки това е обосновал изводи, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 5 дни, тъй като сам по себе си факта, че в стопанисвания от него обект не е съхранявал свидетелство за регистрация на фискално устройство и паспорт, при положение, че при извършената контролна покупка е издаден фискален бон и не е установено разминаване между установената фактическа касова наличност и отчетената от фискалното устройство, не се установява, че извършеното нарушение засяга фикса. Съдът е посочил, че в случая се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, които не са свързани с отчитане на приходите от продажби, поради което и не е налице твърдината възможна вреда нанесена на фиска. Посочено е, че не става ясно по какъв начин установените нарушения засягат особено значим държавен или обществен интерес, чиято защита да е необходима чрез прилагане на ПАМ от вида на процесната. Съдът е посочил, че за извършена проверка са посочени идентификационните номера на фискалното устройство и на фискалната памет, поради което за контролните органи е обективно възможно да извършат проверка дали това фискално устройство е регистрирано за обекта в НАП. Изложени са мотиви, че извършеното формално нарушение не би довело и до негативни последици за фиска. Съдът е посочил, че мотивите в заповедта за налагане на ПАМ са бланкетни и практически могат да бъдат изложени по отношение на всеки един случай на нарушение, свързано с изискванията за регистриране и отчитане на продажби, но не и по отношение на нарушения на изискванията за съхранение на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Като краен извод е прието, че липсата на конкретни и относими фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна на акта. На следващо място, съдът е посочил, че при установени за първи път нарушения и липса на констатации от тях да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ - запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 5 дни, е очевидно несъразмерен на нарушенията по несъхраняване на свидетелството за регистрация и на паспорта на фискално устройство, тъй като ако целта е да се промени организацията на работа на търговеца, т. е. сочените документи да се донесат в обекта, то това със сигурност не изисква период от 5 дни. Посочено е, че прилагането на процесната ПАМ не би могло да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска за срока на своето действие. Обжалваното решение е правилно. По делото не е било спорно, че на 03.07.2019 г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП - Бургас на търговски обект - павилион за плажни стоки, находящ се в к. к "Слънчев бряг", хотел "Цвете", за която е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 03400367 (л. 64-66 от делото), стопанисван от задълженото лице. С оспорената пред административния съд заповед за налагане на ПАМ на "Тиел Маргаритови" ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 5 дни, защото при извършената проверка е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да съхранява в обекта свидетелство за регистрация на фискално устройство с ИН на ФУ DT477195 и ИН на ФП 02688360, което не е представено на органите по приходите до края на проверката. Липсата на документите е квалифицирана като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на съответен документ, издаден от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в стопанисвания от него стационарен търговски обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Съобразявайки тази нормативна уредба АС-Бургас е приел, че мотивите на заповедта не обосновават налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Липсва установена логическа връзка между това нарушение и твърдяните негативни последици за фиска, изразяващи се в липса на отчетност на реализираните от лицето приходи, в резултат на което се стига до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – да съхранява свидетелство за регистрация на ФУ в търговския обект, и за това, че при поискване, същото не е представено на органите по приходите до приключване на проверката. Пренебрегнат е фактът, че в обекта при извършената на 03.07.2019 г. не са констатирани други нарушения. Правилно съдът е посочил, че ФУ, което функционира в обекта има установена връзка с НАП. Това обстоятелство противоречи с мотивите на ЗПАМ, че без наличните в търговския обект документи по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не може надлежно да бъде осъществен контрол относно спазването на финансовата дисциплина и коректното отразяване на приходите. Обосновано първоинстанционният съд е приел за несъответни на наложената ПАМ мотивите на заповедта, с която се определя 5-дневен срок за запечатване на обекта, поради неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на паспорта на регистрирано ФУ в обекта. Като е приел, че в случая се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, правилно съдът е направил извод за липса на конкретни фактически основания в заповедта, включително за определяне срока за запечатване на обекта, което представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна. Като е достигнал до тези правни изводи и е отменил атакуваната заповед, съдът е постановил решение, което е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се дължи присъждане на разноски в полза на касатора, а искане в този смисъл от ответника не е заявено. Водим от горното и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение