Решение № 13256 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2016 г.

Решение № 13256 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Д. П. Жалбата е против решение № 29 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 281/2015 г. на Административен съд Х. С него е отменено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2014 г., с изх. № 01-6500/3762#4 от 05.05.2015 г., издадено от зам. - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът - Т. Г. Х., с отговор на касационната жалба излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник Т. Г. Х. против Уведомително писмо с изх. № 01-6500/3762#4 от 05.05.2015 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2014 г., издадено от зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него е прекратен агроекологичния ангажимент на Т. Г. Х. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". С обжалваното решение № 29 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 281/2015 г. на Административен съд Х. е отменено оспорваното уведомително писмо. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", по направена и допустима от закона делегация. Същият бил издаден и в предвидената от закона писмена форма. Но не било спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в уведомителното писмо не се съдържали фактически основания за издаването му. Освен това първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството пред административният орган са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока е изложил мотиви, че административният орган не е изяснил обстоятелствата по възраженията на жалбоподателя, които са от съществено значение за издаване на акта. А именно - дали към 09.06.2014 г. имот № 58829-742-2-1 е бил с възстановена тревна покривка и дали впоследствие същият действително е бил разоран от трети лица, каквито са били твърденията на жалбоподателя. Административният съд е приел, че като не е направил това, административният орган е допуснал нарушения на чл. 35 и чл. 7, ал. 1 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е установил обективната истина. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно административният съд е приел при обсъждане законосъобразността на уведомителното писмо, че същото е немотивирано. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. В уведомителното писмо изрично - цифрово и текстово са посочени правните основания за неговото издаване. Основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент на Т. Г. Х. е посочената разпоредба на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/. Освен това е направена връзка на тази разпоредба с чл. 41, ал. 1, т. 3 и чл. 7 от същата Наредба № 11, както и с издадената на основание чл. 16 от Наредба № 11, Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Методиката/. Освен това в уведомителното писмо като фактически основания е посочено изрично разораването на затревените площи през кампании 2013 г. и 2014 г. Посочено е също, че невъзстановяване на затревените площи се счита за неизпълнение на ангажимента, а също - че когато кандидатът не е възстановил затревената площ, следва да му бъде прекратен агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11. Отделно са изложени мотиви за обсъждане възражението на касационния ответник. Извън тези фактически и правни основания в уведомителното писмо, към административната преписка се съдържат два контролни листа, обективиращи резултатите от извършени проверки на място на заявените за подпомагане от касационния ответник парцели - едната извършена през периода 21.11.2013 г. -29.11.2013 г., а втората - през периода 28.07.2014 г. - 14.08.2014 г. Тези два протокола установяват разораване на част от заявените за подпомагане парцели по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2013 г. и 2014 г. Също част от административната преписка е писмо изх. № 01-6500/3762 от 20.03.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за уведомяване на земеделския производител по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, възражения на последния срещу това писмо и становище № 01-6500/3762 от 13.04.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по възражението. Изложените фактически и правни основания дават основание за еднозначен извод, че оспореното уведомително писмо е мотивирано, противно на приетото от административния съд. При издаване на процесното уведомително писмо правилно е приложен и материалния закон. Според чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11 Д. фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление когато земеделските стопани не изпълняват изискванията по чл. 44, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 /земеделските стопани са длъжни да не разорават създадените затревени площи при осъществяването на дейността/ и/или не са възстановили разораните затревени площи по подмярка "Управление на земеделски земи с висока природна стойност". А съгласно чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 при управлението на дейностите по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" подпомаганите лица спазват изискване да не разорават затревените площи. А в издадената на основание чл. 16 от Наредба № 11, Методика /приложение към заповед № РД 09-1117/17.08.2012 г. е посочено, че при разораване на затревените площи земеделският стопанин не получава плащането за съответната година. Предвидено е изключение от това правило - при констатирано разораване на затревените площи от трето лица. В този случай земеделският стопанин е длъжен да уведоми в 10-дневен срок ДФЗ за това обстоятелство. Техническият инспекторат при ДФЗ извършва проверка на място, като при съставяне на протокола от извършената проверка, земеделският стопанин подписва декларация, че в срок до 09 юни на следващата година ще възстанови затревените площи, които са били разорани. В случая са спазени условията по посочените правни норми, без за кампания 2014 г. да е налице основание за приложение на изключението по методиката. Установява се, че при извършената през периода 21.11.2013 г. -29.11.2013 г. проверка на място въз основа на заповед № 257500/21.11.2013 г. на началник отдел "Регионален технически инспекторат", е установено, че в четири от заявените за подпомагане парцели е констатирано разораване. Това са парцели № № 58829-742-2-1, 44820-262-1-1, 58829-662-1-1 и 55960-13-1-1. Контролният лист от извършената проверка бил връчен срещу подпис на касационния ответник, който посочил, че констатираното разораване по отношение на посочените в проверката имоти е без нейно знание. Тази проверка на място е за кампания 2013 г. и за нея не са били налице основания за приложение на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11, тъй като разораването е било от трето лице, а не от земеделския стопанин. В подкрепа на това е и приложеното към делото решение № 808/30.12.2015 г. по гр. д. № 630/2015 г. на РС-Х., с което на първа инстанция е уважен искът на касационния ответник срещу две търговски дружества за причинените му вреди, представляваща отказана сума за агроекологични плащания по мярка 214 по ПРСР за периода 2007-2013 г., от извършено от тях разораване. Следва да се посочи, че претенцията на Т. Г. Х. по посоченото гражданско дело е за вреди, причинени за кампания 2013 г. относно установеното разораване през тази година. Последното изискване на методиката обаче е земеделският стопанин в срок до 09 юни на следващата година /в случая до 09.06.2014 г./ да възстанови затревените площи, които са били разорани. В случая не е установено, че касационният ответник е спазил това изискване за парцел № 58829-742-2-1. Няма данни той да е уведомил ДФЗ до 09.06.2014 г. за възстановени от него затревени площи за този парцел. Напротив - при извършената през периода 28.07.2014 г. - 14.08.2014 г. нова проверка на място /контролен лист л. 323 - 353 от делото на административния съд/, извършена въз основа на заповед № 263003/24.07.2014 г. на началник отдел "Регионален технически инспекторат" /л. 322 от същото дело/ е установено, че парцел № 58829-742-2-1 е отново разоран /л. 344 от делото/. При тази проверка касационният ответник отново е заявил, че трето лице е разорало парцел № 58829-742-2-1 и е представило протокол от 08.08.2014 г., установяващ, че парцелът е разоран към последната дата. Това обаче не може да изключи приложение на чл. 18, ал. 3, т. 5, пр. 2 от Наредба № 11, тъй като земеделският стопанин е следвало да удостовери, че до 09.06.2014 г. е възстановил парцела. Освен това според отразеното в контролния лист той е бил уведомен на 27.07.2014 г. за предстоящата проверка и едва след това и в хода на проверката на място /извършената през периода 28.07.2014 г. - 14.08.2014 г./, е бил съставен протоколът от 08.08.2014 г. Затова касаторът правилно и в съответствие с материалния закон е прекратил агроекологичния ангажимент на Т. Г. Х. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Следва да се посочи, че при друга проверка на място, извършена през периода 22.10.2014 г. - 30.10.2014 г. /л. 284-315 от делото/ за парцел № 58829-742-2-1 също е установено, че е разоран /л. 310 от делото/. Неправилно административният съд е приел, че са допуснати в административното производство съществени нарушения на чл. 35 и чл. 7, ал. 1 от АПК, тъй като административният орган според съда не е изяснил обстоятелствата по възраженията на жалбоподателя дали към 09.06.2014 г. имот № 58829-742-2-1 е бил с възстановена тревна покривка и дали впоследствие същият действително е бил разоран от трети лица. Възражението на касационния ответник е подадено на 08.04.2015 г., поради което административният орган не би могъл да установи дали парцелът е бил възстановен десет месеца по-рано и към предната стопанска година - към 09.06.2014 г. Освен това в тежест на земеделския производител е да удостовери възстановяването на парцела до 09.06.2014 г. Следва да се посочи, че възраженията на касационния ответник са били обсъдени според приложеното по делото становище № 01-6500/3762 от 13.04.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по възражението. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените в производството разноски по делото. Същият е направил разноски по първоинстанционното производство в размер на 300 лв. за експертиза и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на наредбата към първоинстанционното производство - преди изменението с ДВ бр. 84 от 25.10.2016 г. А в касационното производство разноските на касатора са само за юрисконсултско възнаграждение и са в размер на 500 лв., определени според чл. 8, ал. 3 от същата наредба, но в редакцията й след изменението с ДВ бр. 84 от 25.10.2016 г. Или общо разноските за касатора са в размер на 1100 лв. Същите са своевременно поискани по първоинстанционното производство и с касационната жалба, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на касатора от касационния ответник. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,