Решение № 12546 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2018 г.

Решение № 12546 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13361/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. Божова от [населено място] против Решение № 4558/4.07.2018 г. постановено по адм. д. № 10784/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу Заповед № 18-5982/16.08.2017 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-София, с която на осн. чл. 51, ал. 1 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано одобряване изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Волуяк за поземлени имоти с идентификатори 12084.2700.475 и 12084.2700.504. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Сочи се, че по делото е безспорно установено наличието на грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която следва да се отстрани по реда предвиден в чл. 54 ЗКИР, като при наличие на претенции от страна на заинтересованите страни, собственици на имот с идентификатор 12084.2700.504 същите могат да обжалват извършеното изменение на кадастралната карта. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. В с. з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от процесуалният си представител адв. Николова, който поддържа изцяло касационната жалба. Ответната страна Началник служба геодезия, картография и кадастър-София редовно призована не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответната страна Д. Георгиева, редовно призована не се явява, не изпраща представител в съдебното заседание и не взема становище по касационната жалба. Ответните страни М. Атанасова и А. Атанасов не се явяват в с. з. и се представляват от адв. Димов. Чрез процесуалния си представител депозират писмени бележки, в които излага подробни възражения относно неоснователността на касационната жалба. В съдебно заседание адв. Димов поддържа същите Претендира съдебни разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи че, решението на Адм. съд София град не страда от касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Адм. съд София град е отхвърлил жалбата на Ж. Божова от [населено място] срещу Заповед № 18-5982/16.08.2017 г. на Началника на служба геодезия, картография и кадастър-София, с която на осн. чл. 51, ал. 1 и чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отказано одобряване изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Волуяк за поземлени имоти с идентификатори 12084.2700.475 и 12084.2700.504. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че е постановен в съответствие със закона. Съдът е приел, че безспорно в случая се касае за спор за материално право, какъвто е спора за границите между двата имота тъй като площта на един имот е функция на неговите граници. Съдът е приел че настоящото производство е съдебно-административно по своя характер поради което в него е недопустимо разрешаването на спорове за собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касационния жалбоподател, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото е установено, че производството по издаване на процесната заповед е образувано по искане на касационния жалбоподател Ж. Божова за изменение на КККР на с. Волуяк, като южната граница на имот с идентификатор 12084.2700.475 собственост на жалбоподателката се измества в южна посока при което площта на имота се увеличава с 52 кв. м., с която площ се намалява имота на заинтересованите страни М. Атанасова и А. Атанасов с идентификатор 12084.2700.504. От заключението на в. л. и от приетите по делото писмени доказателства се установява че действително границата между процесните имоти в кадастралната карта е нанесена неправилно, тъй като не съответства на имотната граница по кадастралната основа на регулационния план действащ от 1988 г. както и на материализираната на място ограда, за което няма спор между страните. На място границата между двата имота е по регулационния план от 1965 г. по който регулационен план са били определени границите на имота на жалбоподателката и са издадени документи за собственост. В същото време няма данни да са уредени сметките по регулация по регулационния план от 1988 г. и изменението на ПР от 2005 г. Това фактическо установяване безспорно сочи на наличието на грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, която следва да бъде поправена по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право те се отстраняват след решаването му по съдебен ред /чл. 54, ал. 2 ЗКИР/. В тази хипотеза Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да измени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в какъвто смисъл е и обжалваната заповед. В случая административния съд правилно е приел че между заявителката Ж. Божкова и заинтересованите страни М. Атанасова и А. Атанасов е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредбата. За да е налице спор за собственост следва освен констатираното застъпване на части от имоти да са налични и противопоставими документи за собственост. Жалбоподателката се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от имот с площ от 656 кв. м., с каквато площ е отразен имота й по плана от 1965 г. На изготвената от в. л. скица /Приложение 4 към заключението/ е видима и съществуващата на място ограда между двата имота. Площта на имота, с идентификатор 12084.2700.475 по действащата кадастрална карта е 633 кв. м. т. е с 23 кв. м. по–малка от документите за собственост на жалбоподателката. С изместването на южната граница на този имот в южна посока по предложения проект за изменение на КК се намалява площта на имота на заинтересованите страни с 52 кв. м. и става 449 кв. м., с каквато площ се увеличава площта на имота на Божова. В същото време съгласно нотариален акт 15, нот. д. 12/2014 г., с който имота е закупен от заинтересованите страни, имот с идентификатор 12084.2700.504 е с площ от 501 кв. м., а от документите за собственост на праводателите им имота съставлява УПИ V-476 в кв. 46 по плана на с. Волуяк с площ от 507 кв. м. Границите на собствения им имот с идентификатор 12084.2700.504 напълно съответстват на границите на УПИ V- 476 по действащия регулационен план от 1988 г. Следователно с исканото изменение на кадастралната карта от жалбоподателката имота на последната се измества върху част от имота на заинтересованите страни М. Атанасова и А. Атанасов и в резултат на това той става по-голям от представения титул за собственост, за сметка на другия имот, който става с площ по-малка от посочената в акта за придобиване. При това положение и при изричното възражение на вписаните в КР собственици на засегнатия от поисканото изменение имот разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменение на КККР. Пред вид на изложеното обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу отказа за изменение на КККР като правилно постановено при липса на отменителните основания на чл. 208, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при изрично и своевременно заявената от пълномощника на ответните страни М. Атанасова и А. Атанасов претенция за присъждане на разноски, касационния жалбоподател дължи разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. надлежно внесено, съгласно представените Договор за правна защита и съдействие, платежен документ и списък по чл. 80 ГПК. По делото не е направено възражение от касаторката за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение