Решение № 11138 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12310/2014 г.

Решение № 11138 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12310/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Ая колор" ООД, представлявано от адв. Маньо Алексиев, срещу Решение № 4704 от 8.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1544/2014 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна.

В отговор ответната страна - ТД на НАП - излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

За да отхвърли предявения от "Ая колор" ООД срещу ТД на НАП иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 206.20 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен, съдът от първата инстанция е приел: 1. Че посочената като ответник ТД на НАП не е надлежен ответник с оглед правилата на чл. 205 АПК, поради което не е налице положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска; 2. Издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност; 3. Незаконосъобразното наказателно постановление не е отменено по "съответния ред" по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК, а по реда на друг, специален, закон - ЗАНН (АПК касае само касационното производство), поради което не представлява "незаконосъобразен акт" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; 4. В конкретния случай не е налице една от предпоставките за прилагане на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - пряката причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразния акт. Евентуално претърпените вреди от отмяната на наказателното постановление "не са пряка и непосредствена последица от него".

Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се върне на друг състав от същия съд за ново разглеждане при следните съображения (по поредността на изложените от съда мотиви):

1. Вярно е, че определянето на ответник по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е в разпореждане на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 205 АПК. От една страна в тези специални искови административни производства длъжник по вземането за обезщетение за вреди е Държавата, респ. Общината (когато административната дейност е в сферата на местното самоуправление). От друга - искът за обезщетението следва да се предяви (съгласно разпоредбата на чл. 205 АПК) срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие/бездействие са причинени вредите. Но държавата и нейните органи са едно неделимо цяло и Държавата, като юридическа личност, действа именно чрез своите органи, възлагайки им със закон осъществяването на различни нейни функции. Затова действието - правно или фактическо - извършено от държавен орган или подчинено нему длъжностно лице, е действие, съответно бездействие, извършено от Държавата/Общината. Затова вредите, причинени от незаконосъобразна дейност на държавен орган или подчинено нему друго длъжностно лице, са вреди, причинени от Държавата, за които тя отговаря. Ето защо при неправилно посочен ответник съдът не е освободен от задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК служебно да конституира надлежния ответник, тъй като именно съдът е длъжен правилно да конституира страните в процеса, като съобрази наведените от ищеца основания и петитум на исковата молба, наред с правилото на чл. 205 АПК.

В случая съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно за отмяна на съдебния акт. Приел е, че искът е недопустим, тъй като не е налице една от положителните процесуални предпоставки за неговата допустимост, а именно ищецът не е посочил надлежен ответник, като не е изпълнил дадените му указания в тази посока. В същото време обаче не е оставил исковата молба без разглеждане и не е прекратил производството по делото, а се е произнесъл по съществото на правния спор, като е отхвърлил исковата претенция.

1. и 3. Независимо от правораздавателния й характер дейността по административното наказване е административна дейност по своя характер. Спазването на законността и защитата на правопорядъка е задължение на всички длъжностни лица и органи на публичната власт, в това число и на административните органи, на които законът възлага издаването както на индивидуални, общи и нормативни, така и на актове, свързани с налагането на административни наказания. Дейността по административното наказване е свързана със защита на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност (чл. 6 ЗАНН). Тази дейност се извършва по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена на органите административна правосубектност и административно-наказателна компетентност, поради което е административна дейност. Дори да се приеме, че наказателното постановление не е индивидуален административен акт, това обстоятелство не се отразява на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, тъй като в материално-правната норма на посочения текст видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците визирани от АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на специалния закон - ЗОДОВ. За разлика от вида на незаконосъобразния акт понятието "административна дейност" е посочено изрично и в заглавието, и в съдържанието на нормата на чл. 1, ал. 1 от закона.

Ето защо приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да се тълкува ограничително и приложното й поле да се простира само до административни актове, издавани и оспорвани по реда на АПК. За квалификацията на иска като такъв по посочения текст определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.

1. Наличието на причинна връзка е въпрос обсъждан от съда при положение, че искът е приет за неподлежащ на разглеждане по реда на ЗОДОВ и недопустим, поради което настоящият състав не счита за необходимо да го коментира.

При така изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение