Решение № 7190 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2018 г.

Решение № 7190 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" СО, чрез процесуален представител юрк. Д. П., срещу решение № 5602 от 04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4453/2017 г. на Административен съд – С.-град, в частта, с която е отменена негова Заповед № РА-30-80/23.03.2017 г. относно премахването на незаконен строеж, именуван "Пристройка уширение към съществуваща едноетажна жилищна сграда" и представляващ антре, обозначен като пристройка № 2 с размери 3, 47 м/1, 8 м, с обща застроена площ от 6, 25 кв. м. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. Ответниците - В. Брънзалова, Н. Баланов и М. Баланова, всички в качеството си на съсобственици на процесния имот, с представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител адв. И. Ш. в открито съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – С.-град З. № РА-30-80/23.03.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" СО, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Пристройки - уширение към съществуваща едноетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ Х-78, кв. 16(стар кв. 22), м. " НПЗ Хладилника Витоша", по плана на гр. С., с административен адрес: [населено място], [район], [улица]. Административен съд – С.-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и в предписаната писмена форма. С обжалваната част от решението е отменена частично заповедта на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" СО за премахването на незаконен строеж, представляващ "антре" изграден без строителни книжа и обозначен като пристройка под № 2, доколкото за същата са приети за налични условията за търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Въз основа на всички събраните доказателства решаващият съд е направил заключение, че незаконният строеж, представляващ "антре" е изграден между 1969 г. и 1972 г. С оглед предназначението на "антрето" и предвид, че не нарушава устройствените показатели на имота, както и предвид липсата на застроителен план към момента на изграждането му, доколкото първият такъв е одобрен едва през 1995 г., е прието за установено, че за процесния строеж е налице "търпимост" и той не подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението, в обжалваната му част, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на материалния закон. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително и с назначените съдебно – технически експертизи, неоспорени от страните, които са отговорили подробно на зададените технически въпроси. Правилно и обосновано е прието от решаващия съд, че към момента на извършване на процесното антре не е имало одобрен ПУП, чиито устройствени показатели за имота да са нарушени. Предвижданията по действащия понастоящем ПУП за свързано застрояване между два съседни УПИ не са реализирани и бъдеща инициатива за това би била основание за премахване на процесния строеж. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответниците по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение от Н. Баланов. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,