Решение № 15592 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2014 г.

Решение № 15592 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Георги Аврамов Чернев от гр. Русе, чрез адв. Златанов, срещу решение № 13 от 24.04.2014 г. по адм. дело № 65/2014 г. по описа на Административен съд -Русе. Касационният жалбоподател излага съображения за нищожност на съдебното решение, неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното съдебно решение е нищожно, защото съдът е сезиран с жалба по чл. 149, ал. 5 от АПК да прогласи нищожността на процесния административен акт, а не я разгледал и не изложил мотиви в тази насока. Решението е неправилно, защото съдът не обсъдил размера на установените задължения. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказано назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която да провери дали законосъобразно са определени публичните задължения. Жалбоподателят твърди, че неправилно е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, ответникът не е представляван активно в съдебното заседание, оспорва и размера на присъденото възнаграждение. Иска отмяна на решението с пререшаване на спора по същество, прогласяване нищожността на АУПОВ № СУД-325 от 27.05.2013 г., издаден от инспектор в отдел КСМДТ, Дирекция МДТ при община Русе. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът директорът на дирекция "МДТ" при община Русе в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационни основания за отмяна и съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Русе е отхвърлил като неоснователно искането за прогласяване нищожност на мълчаливо потвърден АУПОВ по ЗМДТ по данни от декларация № СУД-325 от 27.05.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "КСМДТ" - дирекция "МДТ" при община Русе за определени задължения за данък върху недвижим имот, ТБО и ДПС за периода 2008-2012 г. и лихва върху тях към 27.05.2013 г. общо в размер на 2 383,05 лв. по жалбата на Георги Чернев. Присъдени са разноски в размер на 282,98 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този правен резултат административният съд е приел от фактическа страна, че със съобщение от 22.04.2013 г. Чернев е уведомен, че по подадени от него декларации за недвижими имоти и МПС има задължения общо в размер на 4199,75 лв., включително начислени лихви към 22.04.2013 г. По повод на искане на касационния жалбоподател от 29.04.2013 г. до общината да му бъде издаден документ за начислените задължения по години и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден оспорения акт, с който са установени задължения за ДНИ, ТБО и ДПС в общ размер 2383,05 лв., включително лихвите, за периода 2008-2012 г. за притежавани от него недвижими имоти и моторно превозно средство. С жалба от 21.06.2013 г. Чернев е оспорил административния акт по административен ред пред директора на дирекция "МДТ", който в законоустановения срок не се е произнесъл с решение. На основание чл. 156, ал. 4 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК актът се смята за потвърден, в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК не е подадена жалба до съда и на 28.09.2013 г. е влязъл в сила. С жалба до Административен съд- Русе от 7.02.2014 г. Чернев е поискал прогласяване нищожността на административния акт. Видно от съдържанието на жалбата оплакванията се свеждат до твърдения за материална незаконосъобразност поради неверни изчисления и неизяснена фактическа обстановка. Административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Изложил подробни съображения за липса на порок във формата на акта, водещ до нищожност. Представени са писмени доказателства, които установяват компетентността на издателя. По отношение на останалите оплаквания в жалбата съдът е изложил съображения, че доводите са за унищожаемост, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство. Административният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно отговорността за разноски, защото по делото са представени писмени бележки на процесуален представител по по съществото на спора, което според съда е основание за присъждане на разноски. . Съдебното решение е правилно, в частта, в която е отхвърлено искането за прогласяване нищожност на административния акт. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата с искане за прогласяване нищожност на мълчаливо потвърден от директора на дирекция "МДТ" при община Русе АУПОВ № СУД-325 от 27.05.2013 г. Не всяко нарушение има за правна последица нищожност, а само тежко нарушение на изискванията за законосъобразност . Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че не е налице основание за прогласяване нищожност. Оспореният данъчен акт е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а служители се определят със заповед на кмет- чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. Следователно компетентен да установи задължението за ДНИ, ТБО и ДПС е служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. В случая органът по приходите е служител на общината, определен със заповед № РД-01-736 от 11.04.2012 г. на кмета на общината (лист 82). Не е налице и порок във формата на административния акт, който да обоснове нищожността. Издаден е в писмена форма, поради което не е допуснато нарушение, което да се отрази върху действителността му. Неоснователно е касационното оплакване за липса на мотиви в съдебното решение, тъй като има изложени фактически и правни съображения, релевантни за правилното решаване на спора. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът не е допуснал събиране на доказателства, които са неотносими за правилното решаване на делото. Съдът намира за неправилно определението на съда относно отговорността за разноските. Административен съд- Русе е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 282, 98 лв. на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се е позовал на обстоятелството, че с придружително писмо № 11-05-20-1/17.02-2014 г. до съда има изложени съображения по съществото на спора от началник отдел КСМДТ Начко П. Начков, служител с юридическо образование, упълномощен от ответника. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. След като органът не е защитаван в хода на процеса от процесуален представител, не му се дължи юрисконсултско възнаграждение, а присъденото такова следва да бъде отменено ( Опр. № 1833 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 888/2014 г., ВАС, VII о.) Становище по неоснователността на жалбата е изразено в придружително писмо до съда преди насрочване на делото в открито съдебно заседание и преди извършване на каквито и да било процесуални действия, а ответникът не е представляван от юрисконсулт. В настоящото съдебно производство също не се явява процесуален представител юрисконсулт, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,