Решение № 14943 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 779/2012 г.

Решение № 14943 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 779/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Меги С-Миглена Топалова", ЕИК 130055854, рег. по ф. д. № 5686/93 г на СГС против решението от 29.09.2011 на Софийски градски съд, Административно отделение, "III Б" състав, постановено по адм. дело № 989 по описа за 2006 г. на този съд, в частта на решението, с която е потвърден ДРА № 820/04.02.2005 г. по отношение на отказ за признаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени през данъчни периоди м. 10 и 11 на 2001; м. 01 на 2002 г., м. 04, 05, 10 и 12 на 2003 г. и м. 01 и 02 на 2004 г., всичките от "Илустра" ООД; Фактури, издадени през м. 10 и м. 11 на 2001 г., м. 01, 03, 04 на 2002 г. от "Васимпекс" ЕООД и по фактура № 1131/27.06.2002 г., издадена от "Бекон" ООД. В касационната жалба се сочи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на обжалваната част от съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в с. з. от юрк. Атанасова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като релевантните за правния спор доказателства, и заключението по съдебно-счетоводната експертиза са обсъдени в мотивите на съдебното решение. Въз основа на тях са направени фактическите констатации по казуса. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението в обжалваната част на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваната част от първоинстанционно решение Софийски градски съд, адм. отделение III "Б" състав частично е потвърдил ДРА № 820/04.02.2005 г. относно отказа за признаване на право на данъчен кредит по фактури № 10026/24.10.2001 г., № 10037/01.11.2001 г., № 10044/06.11.2001 г., № 10047/07.11.2001 г., № 1055/15.11.2001 г., № 10126/07.01.2002 г., № 10131/11.01.2002 г., № 10137/17.01.2002 г., № 10432/21.04.2003 г., № 10434/22.04.2003 г., № 10476/16.05.2003 г., № 10480/17.05.2003 г., № 10485/19.05.2003 г., № 10486/20.05.2003 г., № 10651/06.10.2003 г., № 10689/01.12.2003 г., № 10695/03.12.2003 г., № 10731/15.01.2004 г. и № 10756/18.02.2004 г., издадени от "Илустра" ООД; по фактури № 3789/09.10.2001г., № 4060/16.11.2001 г., № 4318/09.01.2002 г., № 4585/16.03.2002 г., № 4618/21.03.2002 г. и № 4734/15.04.2002 г., издадени от "Васимпекс" ЕООД и по фактура № 1131/27.06.2002. г., издадена от "Бекон" ООД. С ДРА е приключена ревизията, възложена с акт № 600/07.10.2004 г. За да отхвърли жалбата на ЕТ "Меги С-Миглена Топалова", Софийски градски съд, адм. отделение III "Б" състав е установил следната фактическа обстановка: "Бекон" ООД не е открито на декларирания данъчен адрес, което обстоятелство е документирано чрез съответните протоколи. Връчено е искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с доставките, но такива не са били представени в определения срок. По тези съображения данъчният орган не е могъл да установи дали данъкът е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, както и реалното изпълнение на доставките. "Васимпекс" ЕООД е представило данъчни фактури, митнически декларации, СД, ДП и хронология, но не е представило договор за наем или документ за собственост на помещения. В първоинстанционното производство са депозирани доказателства за собственост върху касови апарати, но това е преценено като недостатъчно доказателство за установяване реалността на доставките. Липсват доказателства и за наличие на търговски обекти. По отношение на "Илустра" ЕООД са констатирани данни за злоупотреба с личните данни на лицето фигуриращо като управител на дружеството. Велислав Христов Начков е декларирал, че "Илустра" ЕООД неправомерно е развивало дейност от негово име. Гореустановените факти и обстоятелства са обосновали отказа на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от цитираните доставчици. Касационната инстанция счита, че при оспорване на фактурите, документиращи отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по фактурите субект е да докаже, че стопанските операции действително са осъществени и е начислен данъка. Документалното оформяне на доставката със счетоводни документи в случая е недостатъчно за признаване на претендираните права от данъчно задълженото лице. С касационната жалба не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите от ДРА и кореспондиращите им съдебни мотиви. Касаторът формулира в жалбата си съображения, че съдът не е проверил делото изцяло относно приложените писмени доказателства и е направил фактически констатации, които не отговарят на наличните доказателства. Вещото лице не е посетило счетоводството на доставчика, за да провери записванията по оригиналите. Частните документи, който са му предоставени са предадени от жалбоподателя, не от самите доставчици. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Градският съд е направил подробен анализ и преценка на всички доказателства по делото, включително, преценявайки заключението по ССчЕ съгласно нормата на чл. 202 ГПК. Заключението е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), което обстоятелство правилно е изследвано от СГС. Наличието на такава доставка, на данъчно събитие и начисляването на данъка обаче е останало недоказано, включително поради ненамиране доставчиците на декларираните от тях адреси и непредставяне на изисканите документи от самите доставчици. Издаването само на данъчна фактура не може да обоснове в случая извод за облагаема доставка, особено като се съобрази предметът им. Данъчнозадълженото лице е длъжно да докаже положителния факт, представляващ наличието на доставка, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. По делото не са ангажирани доказателства в тази връзка, поради което съдът правилно е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.). Всички представени и приложени по преписката доказателства са надлежно обсъдени от СГС. Доказателства, които според касатора са достатъчни, за да обосноват право му на данъчен кредит, са обсъдени в първоинстанционното решение. Издаването на фактурата и счетоводните документи, сметки и ведомости не доказват реалност на доставката. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за коректно установена и описана в мотивите на решението от градския съд фактическата обстановка по делото. Доказателствената тежест за положителния факт, че е осъществена реална доставка, пада върху ревизираното лице. Тези изводи не се променят и от изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е констатирало отразяване на процесни фактури в счетоводството на доставчиците. При съвкупната преценка на заключението с останалите доказателства първоинстанционният съд аргументирано не го е кредитирал, мотивирайки се, че не е установено авторството и датата на съставяне на частните документи по които е работило вещото лице. Констатациите на експерта във връзка с начисляването правилно не са взети предвид от съда, тъй като вещото лице не е проверило на място счетоводствата на доставчиците. Експертът Малев е изготвил заключението си само въз основа на документална проверка на материалите по делото. Заключението на вещото лице няма установителни функции и не би могло да даде отговор на въпроса, свързан с реалността на процесните доставки при непредставянето на другите изискани документи и обяснения. Доставчикът "Бекон" ООД не е открит на декларирания данъчен адрес съгласно констатациите, съдържащи се в ПИНП от 04.06.2004 г. на ДП "Младост". Изисканите документи не са представени и по време на съдебното производство. Доставчикът е дерегистриран по ЗДДС, считано от 15.09.2003 г. По отношение на "Васимпекс" ЕООД настоящият състав на ВАС приема, че с непредставянето на договор за наем или документ за собственост на помещения или търговски обекти, не може да се установи реалност на доставките в хипотезата на чл. 6 ЗДДС (отм.), респективно не е доказано настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от същия закон. Във връзка с доставката от "Илустра" ООД е законосъобразна констатацията от ДРА, че към ПИНП са приложени ненадлежно заварени с подпис документи, неоригинални фактури. С писмена молба Весислав Христов Начков е уведомил данъчните органи, че дружеството е действало неправомерно, развивайки търговска дейност от името на Начков. При тези доказателства, органът законосъобразно е отказал правото на данъчен кредит на основания чл. 64, т. 2, т. 6 ЗДДС (отм.), чл. 61, ал. 1, т. 2 и т. 5 ППЗДДС (отм.). Оспореният ДРА, в обжалваната пред съда част е издаден при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗДДС (отм.). Решението в обжалваната част е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Съобразно резултата по делото, в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,