Решение № 6056 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2014. г.

Решение № 6056 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2014. г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП, против решение № 1046/30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2916/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение в частта, с която РА е отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Пламен Валентинов Луков, чрез процесуалните представители адв. Банков и адв. Георгиева, мотивира писмено и в открито съдебно заседание становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 031203864/16.01.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ Търговище, потвърден с Решение № 108/15.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Луков за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. установени задължения съответно по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в общ размер на 40 133,35 лв. и прилежащи лихви в размер на 23227,06 лв. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за неустановено наличие на основания по чл. 122 от ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи и за определяне на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В резултат на което е отменил частично РА. За да отмени РА в частта, с което са определени задължения за 2006 г. на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 9878,39 лв. и лихва в размер на 6759,57 лв. и такива за 2007 г. на основание чл. 48 от ЗДДФЛ в размера над 636,53 лв. до 30254,96 лв. и лихва над 338 лв. до 16467,49 лв., административният съд е приел на първо място, че облагаемата основа, представляваща средства с неустановен произход или укрити приходи, е формирана на базата недостига на средства, констатиран само за м. 03.2006 г., което обстоятелство съдът е приел имайки предвид размера на приходите - 619 062,68 лв., а на разходите е 457 278,15 лв., респ. не е налице отрицателно салдо. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и на база него, същият е формирал крайните си изводи по отношение на недекларирани доходи през 2006 г. получени от "Каспромат" ООД с основание на превода "командировка" и от частен съдебен изпълнител Мария Глушкова и такива през 2007 г. получени от "Софбиолайф-Бг" АД и доход от продажба на вземане. Заключението на счетоводния експерт е оспорено от страна на органа по приходите, но произнасяне на съда в тази насока липсва. Съдът не е отчел, че РА се обжалва изцяло, т. е. и в частта по определените задължения във връзка с недекларирани от РЛ доходи през 2006 г. от осъществени адвокатски услуги при водене на преговори между "Хайдеман" ГМБХ "Дакра" ООД и доходи през 2007 г. отново от адвокатски услуги, а именно сума внесена от клиент на РЛ Свилен Александров и "Хамър" ООД, доход с основание "по договор за заем" от Георги Вълев и доход с основание "заплата, командировка" получен от "Каспромат" ООД. Съдът не е изложил каквито и да било фактически и правни основания относно законосъобразността на РА в частта му по начисляването на данък върху доходите, произтичащо от така изброените неотчетени приходи. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства непоправимо възможността за защита на страните и за касационен контрол за правилност на решението по останалите касационни основания. В тази част решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменената част на РА - по задължения, произтичащи от недекларирани доходи през 2006 г. получени от "Каспромат" ООД и частен съдебен изпълнител Мария Глушкова и такива през 2007 г. получени от "Софбиолайф-Бг" АД, обжалваното решение е постановено при преповтаряне констатациите на вещото лице по назначената ССЕ, имащи характер на правни изводи. Съдът не е изложим собствени съждения, което обстоятелство настоящият състав приравнява на липса на мотиви. По отношение на дохода получен от "Каспромат" ООД съдът е посочил единствено, че неправилно данъчните органи са включили в данъчната основа сумата от 4947 лв., поради факта, че сумите са командировъчни разходи, които по своята същност са необлагаеми. Във връзка със сумите получени от ЧСИ съдът е мотивирал решението си с липсата на доказателства, които да установят, че сумата е по договор, който подлежи на облагане, а освен това посочва, че договорът е унищожен поради изтекла давност. Що се касае до недекларираните доходи получени през 2007 г. от осъществена цесия, съдът е приел, че органите по приходите погрешно са установили, че от продажбата на вземане Луков е реализирал доход, който подлежи на облагане. Обосновал е твърдението си отново със експертното заключение а именно, че ревизираното лице не формира облагаем доход по реда на чл. 33, ал. 3, вр. ал. 4 вр. ал. 6 от ЗДДФЛ, а наличие на загуба от продажбата на финансовия актив /вземане/ в размер на 11 751 563,41 лв., представляваща разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на актива /цесионна стойност - 120 000 лв. - 11 871563,41 лв./. Единствено на база недопустимо формирания правен извод от вещото лице, съдът е приел, че е неправилно да се облага сумата от 120 000 лв. Доходът получен от "Софбиолайф-Бг" АД и недеклариран от Луков, съдът е приел също за необлагаем, предвид факта, че получената сума представлява получен от Луков заем предоставен от дружеството. Това обстоятелство според съда се доказва от предоставена информация от счетоводството на "Софтбиолайф-БГ" АД, в което е отразено, че сумата в размер на 2900 лв. е отчетена по сметка 422 подотчетни лица и представлява вземане на дружеството от жалбоподателя. Проходите получени през 2006 г. и 2007 г. са останали с неустановен произход, а мотиви с тази насока не са изложени. В решението не са налице правни изводи по съществото на спора, както и фактически изводи по анализа на доказателствения материал. По своята същност решението представлява хронологично описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и преразказ на изводите от решението на директора на дирекция "ОДОП", впоследствие и посочване на описаните в съдебния протокол извършени съдопроизводствени действия с цитиране заключението на вещото лице. Освен това по някои гореописани части и пера за определяне на данъчната основа, съдът не е изложил каквито и да било мотиви. Анализът на мотивите на съда не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда и съответно да извърши преценка на правилността на постановения акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административно-правния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването и по-скоро необсъждането на фактически основания в решението в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на съда, както и да бъде извършена последваща проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила необосновано е приел, че неправилно е определена данъчната основа, в следствие на което незаконосъобразно е начислен данък. В частта, с която жалбата на Луков е отхвърлена от АСВ, процесното решение не е атакувано пред настоящата инстанция, предвид което същото е влязло в сила. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че решението на Административен съд Варна като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства в рамките на съдебния контрол на всички основание по чл. 146 АПК. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,