Решение № 15641 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2012 г.

Решение № 15641 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на дружествата "Индустриал комерс" ЕООД и "Люлин карс" ЕООД, двете със седалище в град София, против решение № 672 от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София (обнародвано в Държавен вестник бр. 63 от 17.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение в размер на 151 552 лева за отчуждените 1363 кв. м. от поземлен имоти № 68134.4354.417, находящ се в землището на район "Люлин", Столична община. Твърди се, че така определеният размер на паричното обезщетение е занижен и се претендира изменение на административното решение до размер от 571 097 лева. В хода на делото по същество се претендира изменение на административния акт до сумата от 279 407,95 лв., съобразно втория вариант на първоначалната тройна съдебно-оценителна експертиза, както и стойността на подобренията определени от единичната експертиза - от т. 6 до т. 16. От името на жалбоподателя "Индустриал комерс" ЕООД, адв. Тодорова е направила и искане за присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер от 4100 лева. Ответникът - Министерски съвет на Република България, представляван от юрк. Георгиев, оспорва жалбата, алтернативно поддържа изменение на акта, съобразно заключението на първия вариант на първата тройна експертиза. Оспорва искането за присъждане стойността на подобренията и се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват основателността на жалбата. Изразяват становище за неоснователност и евентуално за уважаване на същата в хипотезата на първи вариант от тройната съдебно-оценителна експертиза. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 672 на МС от 14.08.2013 г. от дружеството "Индустриал комерс" ЕООД са отчуждени 1363 кв. м. от имот с КИ 68134.4354.417, целият с площ от 7474 дка, представляващ УПИ ХII-167,251 от кв. 64б, м. "Люлин-разширение-запад" по плана на гр. София. С административното решение, размерът на определеното равностойно парично обезщетение (РПО) е в размер на 151 552 лв., като тази стойност е посочена въз основа на оценка, извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Видно от направената оценка, същата е изготвена въз основа на 10 пазарни свидетелства, съставени в периода 06.2011 г. - 04.2012 г., определящи средна пазарна цена от 11.19 лв/кв. м. С определение по делото от 1.10.2012 г. е допусната съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, респ. да се определи размерът на РПО, дължимо по закон. С протоколно определение от 21.10.2013 г. по делото е приета допусната единична съдебно-оценителна експертиза, според която средната пазарна цена за отчуждавания имот е в размер на 152,40 лв./кв. м или дължимото РПО е 207 721 лева за поземления имот. Тези стойности са изведени при сравнителен анализ на 17 сделки, сключени в периода по § 1, т. 2 от ДР на ЗДС. Към така направената оценка е прибавена и стойността на подобренията в имота, засегнати от отчуждаването, както и разходите за преместването на някои от тях. Посоченият размер е 60 811 лева или обща стойност на дължимото обезщетение в размер на 268 532 лева. С протоколно определение от 21.10.2013 г. е допусната тройна експертиза, приета на 26.05.2014 г., чието заключение съдържа четири варианта на размера на паричното обезщетение. Според първия вариант, който не включва отделно остойностяване на подобренията в имота - размерът на обезщетението е 186 054 лева, като същият е определен въз основа на средна цена на пазарните свидетелства, включваща и сделките, сключени на цена съвпадаща с данъчната оценка на имотите. Според втория вариант, размерът на паричното обезщетение е определено на 216 714 лв., включващо и подобренията, изчислени по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС във вр. с чл. 96, ал. 1 от ППЗДС. Според третия вариант, който не включва отделно остойностяване на подобренията в имота - размерът на обезщетението е 234 781 лева, като същият е определен въз основа на средна цена на пазарните свидетелства, без в същата да се включат сделките, сключени на цена, съвпадаща с данъчната оценка на имотите. Според четвъртия вариант, размерът на обезщетението е определено на 265 441 лв., включващо и подобренията, изчислени по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС във вр. с чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, спрямо оценката по третия вариант. С определение от 26.05.2014 г. е допусната допълнителна задача към вещите лица, а именно да изготвят вариант по н. а. № 148, дело 333, като вземат предвид цената на сделката /70 000 лв./, а не данъчната оценка. От депозираното на 21.11.2014 г. допълнително заключение размерът на РПО, в което не е включено отделно остойностяване на подобренията, е даден отново във варианти, съответно със и без сделките, сключени на цена, равна на данъчната оценка на имотите. Според първия вариант, размерът на РПО е 183 882 лева, а според втория - 175 418 лева. При така установеното и като съобрази, че страните не оспорват установените от вещите лице характеристики на отчуждавания имот, както и характеристиките на имотите, приети като сходни с отчуждавания, с изключение на имота, описан в н. а. № 148, съдът намира, че нито едно от дадените заключения по делото не могат да бъдат ползвани като средство за установяване на РПО. На първо място, следва да бъде посочено, че представеният по делото н. а. № 148, касае сделка с имот на цена от 70 000 лв., спрямо който съществуват сервитутни и строителни ограничения (през имота преминава електропровод 110 кV, ограничаващ строителството на сгради и съоръжения), които изключват сходността между този имот и отчуждавания, респ. сходната им пазарна стойност. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка от 160 742 лв. също е напълно неотносима при установяването РПО за отчуждавания имот, тъй като същата не е цената на конкретната сделка, респ. не установява и не може да служи като ориентир за пазарната стойност на имота. За да се отхвърли аргументът, че данъчната оценка може да бъде пряк измерител на пазарната оценка на даден имот, е достатъчно да се отбележи, че съгласно чл. 2 от Нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти към Пр. 2 на ЗМДТ, недвижимите имоти или част от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести. В тази връзка, всички заключения, дадени въз основа на н. а. 148, следва да не бъдат кредитирани. Не следва да се кредитират и заключенията, при които изчисленията на вещите лица са направени без да се ползват пазарните аналози, чиито цени на имоти съвпадат с данъчните им оценки. Съвпадението между пазарна и данъчна оценка на един имот е ирелеванто за делото. Законът не съдържа правило, изискващо че в случаите, когато размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, съотношението между цената на имота, уговорена между страните, и данъчната оценка на този имот да е фактор, определящ включването или изключването на даденото пазарно свидетелство като доказателство, установяващо пазарната цена по см. на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Що се касае до заключенията, при които подобренията върху имота са остойностявани отделно от стойността на самия имот, то същите съгласно приложимия закон са неправилно изготвени. Подобренията в имота са част от характеристиките на имота и същите предопределят евентуалния пазарен интерес към този имот. Законът изисква при определянето на РПО по реда на чл. 32, ал. 2 във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, цените на сделките да касаят имоти със сходни с отчуждавания имот характеристики. Ако подобренията в процесния имот са имали такова значение, което го е отличавало съществено от имотите, описани в ползваните пазарни аналози, то жалбоподателите е следвало да възразят. Подобно възражение обаче не е направено, поради което и не се пристъпило към оценяване по реда на чл 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, в рамките на което и на основание чл. 96, ал. 1 от ППЗДС във вр. Пр. 2 от ЗМДТ процесните подобрения щяха да подлежат на специално остойностяване. При това положение, съдът след като самостоятелно извърши осредняването на пазарната цена въз основа на данните от безспорните 14 пазарни свидетелства, използвани при направата на тройната съдебно-оценителна експертиза, приема че пазарната цена за 1 кв. м. от отчуждавания имот е в размер на 143,58 лева, респ. за отчуждаваните 1363 кв. м. обезщетението което се следва е в размер на 195 669,54 лева. При така установеното, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 151 552 се явява неравностойно, поради което същото следва да бъде изменено до 195 669,54 лева в тази си част. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя "Индустирал комерс" ЕООД за присъждане на разноски по делото, като същевременно съдът намира за основателно искането на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед правната му и фактическа сложност. Наличието на богата съдебна практика и известна сходност между отчуждителните дела, както и ограничения предмет на доказване при обжалване на отчуждителния акт единствено по отношение на размера на обезщетението, както и фактът, че доказаното като плащане адвокатско възнаграждение в размер на 3900 лева не е минимално по см. на действаща към 2013 г. Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че същото следва да бъде намалено на 1000 лева. Що се касае до заплатената държавна такса, то същата не може да се присъди, тъй като същата е заплатена без основание, съгласно чл. 42 от ЗДС. При така изложеното, съдът намира, че ответна страна следва да бъде осъдена да заплати общо 1150 лева, представляващи намаленото адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице от 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, Върховният административен съд, Трето отделение