Решение № 8084 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2011 г.

Решение № 8084 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/. Образувано е по жалба на Йордан Атанасов Кръстев от гр. София, подадена против решение № Ж-74 от 11.07.2011 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по преписка вх. № Е-11Й-00-3/28.02.2011 г. С жалбата се твърди, че при разглеждане на преписката от ответника са взети и приети за истина само доводите на "ЧЕЗ Електро България" АД. Жалбоподателят оспорва извода, че с процесната фактура от 17.02.2011 г. е поправена грешка за м. декември 2010 г. и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Друмев, който пледира, че няма нарушение на лицензията от страна на "ЧЕЗ Електро България" АД и затова е прекратена преписката. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София не изразява становище по жалбата. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ДКЕВР е сезирана с жалба вх. № Е-11Й-00-3/28.02.2011 г., подадена от Йордан Атанасов Кръстев от гр. София, съдържаща оплакване за нереално висока стойност на електрическата енергия, отчетена и фактурирана с фактура № 0082428194/17.02.2011 г. - 163 лв. за периода 11.01.2011 г. - 5.02.2011 г. Твърдението на жалбоподателя пред Комисията е било, че сметката му е завишена четири пъти, тя е заплатена, но иска независима експертна проверка и наказание за съставителя на фактурата. От приложената по делото административна преписка е видно, че е изпратено писмо изх. № Е-11Й-00-3/15.03.2011 г. до "ЧЕЗ Електро България" АД, към което е приложено копие от горепосочената жалба и се иска от дружеството да извърши проверка и да представи писмено становище по случая. В отговор директорът на Дирекция Финанси и администрация в "ЧЕЗ Електро България" АД е изпратил писмо, входирано в ДКЕВР с вх. № Е -11Й-00-3/5.04.2011 г., както и до Йордан Атанасов Кръстев, в което се обяснява, че е установено, че от електроразпределителното дружество са подадени некоректни данни за фактуриране на потреблението за период от 9.12.2010 г. до 10.01.2011 г., които били значително занижени и не отговарят на действителната месечна консумация. По тази причина, според "ЧЕЗ Електро България" АД, за следващия период от 11.01.2011 г. до 5.02.2011 г. е отчетено и фактурирано реалното потребление, включващо и неотчетеното количество от предходния период, поради което фактурата за заплащане има по- висока стойност. Въз основа на полученото становище директорът на Дирекция "Икономически анализи и работа с потребителите" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-ДК-342/01.07.2011 г., с който е прието, че случаят е изяснен, предприетите действия от дружеството са коректни и се предлага Комисията да вземе решение за прекратяване на преписката. На закрито заседание, проведено на 11.07.2011 г., съобразно приложеното Извлечение от протокол № 108 по т. 16 ДКЕВР е приела решение за прекратяване на преписката. Постановено е процесното решение № Ж-74 от 11.07.2011 г., копие от което е изпратено на подателя на жалбата и "ЧЕЗ Електро България" АД с писмо от 26.07.2011 г. При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от адресат на оспорения административен акт. По делото не е представено доказателство за датата на получаване на обжалваното решение от жалбоподателя и тъй като ответникът не възразява за просроченост на жалбата, съдът счита, че тя е подадена в законния срок, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на Йордан Атанасов Кръстев от гр. София е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-74 от 11.07.2011 г. ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба вх. № Е -11Й-00-3/28.02.2011 г. от Йордан Атанасов Кръстев срещу "ЧЕЗ Електро България" АД. За да достигне до този резултат специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ и е приел "След запознаване и извършен анализ на преписката с приложените документи", че случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са коректни. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и чл. 22 от Устройствения правилник на ДКЕВР /редакцията от ДВ, бр. 58 от 2010 г., релевантна към датата на постановяване на оспорения административен акт/. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност, като в ал. 5 на горепосочения чл. е предвидено, че редът на подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ. С чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо изх. № Е-11Й-00-3/30.03.2012 г. на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалваното решение е изпратено с цялата окомплектована административна преписка. Това обстоятелство е потвърдено и от процесуалния представител на ДКЕВР - юрисконсулт Друмев, който в съдебно заседание, проведено на 14.05.2012 г. е заявил, че е представена цялата административна преписка. Съдът констатира по тази преписка, че в нея се съдържа писмо изх. № Е - 11Й- 00-3/15.03.2011 г. до "ЧЕЗ Електро България" АД, с което се иска от дружеството да извърши проверка и да представи писмено становище по случая. Становището на "ЧЕЗ Електро България" АД е входирано в ДКЕВР с вх. № Е -11Й-00-3/5.04.2011 г. и по него директорът на Дирекция "Икономически анализи и работа с потребителите" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-ДК-342/1.07.2011 г., с който предлага прекратяване на преписката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийното предприятие, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно с горепосоченото писмо от "ЧЕЗ Електро България" АД е изискано становището, което дружеството е следвало да представи още с жалбата, тоест това становище е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. От текста на постъпилото становище се установява, че с него се излагат единствено твърдения, които не са подкрепени с никакви доказателства, поради което съдът счита, че са голословни. В становището, на което изцяло се е позовал директорът на Дирекция "Икономически анализи и работа с потребителите" в ДКЕВР, се съдържа заявление от енергийното дружество за правилно отчитане на консумираната електроенергия от жалбоподателя, отразено в спорната фактура № 0082428194/17.02.2011 г. за периода 11.01.2011 г. - 5.02.2011 г. и за допълнително начисляване за предходен период, за който погрешно електроразпределителното дружество било отчело по- ниска стойност. Така изложеното твърдение в становището на "ЧЕЗ Електро България" АД не е доказано с никакви доказателства и по него ДКЕВР изобщо не е осъществило проверка по документи или по измервателни уреди, за да установи дали в някаква степен съответства на действителните факти и обстоятелства. Напротив - в случая директорът на Дирекция "Икономически анализи и работа с потребителите" в ДКЕВР дословно е преписал в доклада си становището на енергийното предприятие, което изцяло е възпроизведено и в решението на ДКЕВР. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ. Нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "д" от Устройствения правилник на ДКЕВР /редакцията на правилника от ДВ, бр. 58 от 2010 г./ също регламентира директорът на Дирекция "Икономически анализи и работа с потребителите" в ДКЕВР да участва в извършването на проверките във връзка с подадени жалби и сигнали на потребители, но както е отразено по- горе, това задължение не е изпълнено. Ето защо съдът намира, че по жалбата на Йордан Кръстев не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група горепосоченият директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. Настоящият съдебен състав констатира, че веднъж във визирания доклад и още два пъти в текста на обжалваното решение е вписано едно и също изречение, според което в резултат на извършената проверка и анализ на предоставените данни е установено, че предприетите действия от дружеството са коректни. Това обаче не е така, защото е безспорно установено, че след образуване на производството пред ДКЕВР не е извършвана проверка и анализ на предоставени данни - такива не са предоставени от енергийното дружество, а са релевирани само твърдения за неоснователност на жалбата. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на процесното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. От страна на административния орган и на енергийното дружество не са представени никакви доказателства, чрез които да се установи доколко вписаните показатели и стойности в спорната фактура № 0082428194/17.02.2011 г. за периода 11.01.2011 г. - 5.02.2011 г. отговарят на ползваната електроенергия от жалбоподателя, поради което в съдебното производство не може да се определи дали тя е действително консумирана от него през посочения период или през предходен такъв и на колко точно възлиза реално ползваната електроенергия през периода 9.12.2010 г. - 10.01.2011 г. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав констатира, че в процесната фактура № 0082428194/17.02.2011 г. изрично е записано, че се отнася за "консумирана електрическа енергия от 11.01.2010 г. до 5.02.2011 г.", "снабдяване с електрическа енергия от 11.01.2010 г. до 5.02.2011 г." и "разпределение на електрическа енергия от 11.01.2010 г. до 5.02.2011 г.", от което следва обоснованият извод, че спорната фактура отразява стойности само за посочения период. Решаващият съдебен състав намира, че ако с фактурата се компенсира грешка от предходна фактура, това би следвало изрично да се опише словесно и цифрово в текста на фактурата, като подробно се отрази за кой минал период се отнася и какви са точните консумирани и отчетени стойности, но оспорената фактура не съдържа никакви данни в този смисъл. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение