Решение № 4708 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на „Астелс“ АД, ЕИК 130406506, чрез адв. Пеков и адв. Славов, против Решение № 909/08.01.2026 г., постановено по адм. д. № 10352/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № СФД23-РД77-189/06.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Столична община (СО), потвърден с Решение № СОА24-РД28-4/10.01.2024 г. на кмета на СО, по отношение на установените задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 57 736,87 лв. – главница и лихви, както и в частта, с която „Астелс“ АД е осъдено да заплати деловодни разноски в размер на 15 806,85 лв. В отменителната му част първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че процесният РА не съдържа фактическите и правни основания за издаването му – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съображенията, административният съд е потвърдил издаването на акта на друго фактическо основание – декларациите от 30.11.2015 г. и това води до извод за неговата изначална и цялостна погрешност. Твърди че възлагането на ревизионното производство в случая е било недопустимо, тъй като същите задължения между страните са били вече установени по силата на АУЗД от 08.07.2021 г. По-ранното от двете производства никога не е приключвало официално, независимо от частичната отмяна на АУЗД от касационната инстанция с Решение № 7248 от 03.07.2023 г. Наведени са редица възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което при условията на евентуалност РА да бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Аргументите се поддържат в хода на делото от процесуалните представители. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, съгласно Договор за правна помощ от 06.04.2026 г. и всички заявени възнаграждения в предходните инстанции. Ответникът – кметът на Столична община, чрез юрк. Дакова, оспорва касационната жалба по аргументи в хода на делото и моли съдебното решение да бъде потвърдено като правилно, вкл. в частта на присъдените разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 693,97 евро, съгласно представения списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София - град е постановено след като с Решение № 9016/30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 6319/2025 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 12636/10.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1725/2024 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на правния спор е бил РА № СФД23-РД77-189/06.11.2023 г., издаден от органи по приходите при СО, потвърден с Решение № СОА24-РД28-4/10.01.2024 г. на кмета на СО, с който на „Астелс“ АД са установени публични задължения за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в общ размер на 84 046 лв., от които за ДНИ в размер на 27 797,54 лв. и 14 852,48 лв. – законна лихва, за ТБО в размер на 27 199,48 лв. и 14 196,50 лв. – законна лихва, по отношение на следните имоти: 1. Административно-производствена сграда, масивна конструкция с площ от 416 кв.м., състояща се от 42 стаи и един салон, преотредена за администрация, находяща се в район „Искър“, [улица]; 2. 22 574/105 030 ид. ч. от ПИ с идентификатор по ККР 07106.1402.1104, заедно със застроените в него 9 бр. сгради, находящи се в район „Искър“, [улица]; и 3. 22.823% ид. ч. от ПИ с идентификатор по ККР 68134.900.119, ведно със самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: 68134.900.119.1.22, 68134.900.119.1.23 и 68134.900.119.1.10, находящи се в район Лозенец, [улица], върху които има учредено вещно право на ползване на дружеството „Хидра хид“ ООД до 31.12.2020 г. Първостепенният съд е установил фактите по повод ревизията на дружеството-жалбоподател, проведена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № СФД21-РД01-125/15.09.2021 г. Ревизионното производство е било спряно със Заповед № СФД22-РД72-1/28.01.2022 г. и възобновено със Заповед № СФД23-РД74-2/13.07.2023 г. Предложенията за установяване на задълженията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № СФД23-ТД-26-4925/25.09.2023 г. На следващо място в решението са отбелязани подадените данъчни декларации и коригиращи данни след 2006 г., характеристиките и местоположението на имотите, послужили за определяне на задълженията с РА. При предходното разглеждане на делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Заключенията - основно и допълнително, са приобщени към доказателствата и са дадени в констативната част на решението. В хода на второто производство пред административния съд страните не са ангажирали допълнителни доказателства и доказателствени искания. В рамките на извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславащи неговата отмяна на формално основание. Като неоснователни са обсъдени наведените възражения за недопустимост на ревизионното производство и за нарушения при упражняване правото на защита на дружеството-жалбоподател. След преценка на фактите и доказателствата по делото съдът е отхвърлил оспорването срещу РА в частта, предмет на касационен контрол. Не е споделил доводите на „Астелс“ АД за изтекла давност по отношение на задълженията за 2016 г. и 2017 г. с оглед спирането на давността на основание §29, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Направил е извод, че при определяне на основата за облагане за ревизирания период органът е следвало вземе предвид обработените декларации през 2015 г., вместо тези от 2009 г., тъй като информацията в тях е била на разположение на администрацията. По отношение на задълженията за ТБО съдът е посочил липсата на спор относно реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ за процесните имоти. Отчел е заплатените суми за имот с парт. M1409208_060919_14 ТБО за периода 2017 - 2020 г. и подадените декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦСУПСО. Крайното заключение за дължимост и конкретните размери на ДНИ и ТБО за периодите от 2016 г. до 2020 г. е съобразено с резултатите от допълнителното заключение на ССЕ. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Заявените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК са вътрешнопротиворечиви и изцяло неоснователни. При повторното разглеждане на делото административният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция в Решение № 9016/30.09.2025 г. по адм. д. № 6319/2025 г. и е дал правилни отговори на повдигнатите от „Астелс“ АД възражения, вкл. за нищожност на РА и за изтекла погасителна давност по отношение на установените задължения за 2016 г. и 2017 г. С цитираното решение ВАС е подчертал ролята на съда при обжалването на РА по реда на ДОПК, действащ винаги като инстанция по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК. По отношение на разнородните твърдения за неспазване на формата на акта – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и за допуснати съществени процесуални нарушения при ревизията, възложена със ЗВР № СФД21-РД01-125/15.09.2021 г., следва да се държи сметка, че изискванията към съдържанието и реквизитите на РД, съответно РА, са регламентирани в чл. 117 и чл. 120 ДОПК от глава ХV на ДОПК „Данъчно-осигурителен контрол". Поради това не само сочените от касатора фактически и правни изводи, но и основанията за тях и предложенията за установяване на задълженията от ревизиращия екип, са обективирани в съставения РД № СФД23-ТД26-4925/25.09.2023 г. Съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, като органът по приходите е длъжен да обсъди направените възражения и представените доказателства. Последното изискване е спазено при издаването на РА № СФД23-РД77-189/06.11.2023 г. с оглед на факта, че приходните органи са възприели възражението в частта за определяне на коефициента Базисна данъчна стойност за обектите „Склад велпапе и хартия“ и „Склад за гориво-смазочни материали“. В РА също така е отчетен и пропускът на задълженото дружество да предостави изисканите документи, справки и счетоводна информация, установяващи различна отчетна стойност за имотите. Позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК би било относимо при обжалването на АУЗД № СОА21-ТД26-4870-