Решение № 4700 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2015 г.

Решение № 4700 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [улица], ет., ап. против решение № 3016/30.04.2015 г. по адм. дело № 7211/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт № 2101310731/28.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден в оспорената част с Решение № 1119/23.06.2014 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. при ЦУ на НАП за установен данък по ЗКПО за 2008 година. Изложени са твърдения, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – съставляващи касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез юрк. К. оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението като правилно. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на касатора по ЗКПО, в резултат на увеличен финансов резултат на дружеството за 2008 г. с непризнати разходи със сумата от 165 141 лева, е определен корпоративен данък от 16 514. 10 лева и са начисление прилежащи лихви, извършено е и частично прихващане за задължението за корпоративен данък, за 2008 г., със сумата от 6 718. 01 лева, представляваща надвнесени преди това ДДС и корпоративен данък. Със същият РА са били установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по фактури издадени от "Ю. И. Холдинг Л. " - Х. К., но при обжалване по административен ред, РА в тази част не е бил предмет на жалбата, поради което е влязъл в сила в частта по ЗДДС. У. задължения по ЗКПО за 2008 година са на база същите констатации, обосновали отказът на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Ю. И. Холдинг Л. " - Х. К.. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно прилагане на ЗКПО. На основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО е извършена корекция на финансовия резултат за 2008 г. със сумата от 165 141 лв. за отчетени разходи по фактури издадени от "Ю. И. Холдинг Л. " - Х. К., с предмет "рекламни услуги". Представени са копия от сключения договор между доставчика и [фирма], фактури, протокол от съдържащ изявление единствено, че страните приемат без претенции една към друга, извършеното по договора, протоколи по чл. 117 ЗДДС, извлечение от сметка 602 за извършеното осчетоводяване, документи за плащане фактурите по банков път и доказателства за осъществяване на посредничество от страна на РЛ при сключване на сделки с недвижими имоти между трети лице (последващи доставки на услуги различни от процесните). Представени са и други договори от 2008 г. непредставени в хода на ревизията и без достоверна дата, по които РЛ е приело да посредничи за продажби на недвижими имоти, както и снимки на имоти (стр. 24-58, прил. 2). Договорното задължение на хонгконгския доставчик е било да извършва действия по изготвяне на медийна кампания, изработка на рекламни форми и покупка на рекламно място в чуждестранни сайтове. Ревизиращите органи и в потвърждение на техните изводи - първоинстанционният съд, са приели, че не са налице доказателства за действителното осъществяване на фактурираните услуги. В подписания между страните договор е предвидено извършването на всеки елемент от услугите да бъде оформено писмено, като бъде посочвана информация за всички контакти между страните. Услугите са описани в договора общо - по видове, без да са конкретизирани, респ. индивидуализирани. Следвало е всяка услуга да бъде представена за одобрение на възложителя – ревизирания субект. Доказателства в тази насока не са представени, поради което е изведен извод, че фактурите не отразяват реални стопански операции и са налице основания по чл. 26, т. 2 ЗКПО - непризнаване за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. По силата на чл. 10 ЗКПО счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводният документ в настоящия случай – фактури, не отговарят на нормативното изискване – да отразяват вярно стопанската операция. След като в случая е доказано наличие на фактури, които не обективират реално извършени доставки на стоки, осчетоводяването на които несъмнено рефлектира върху определянето на финансовия резултат за съответния данъчен период, то безспорно е налице и отклонение от данъчното облагане и същевременно, не е налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите и действителната стопанска операция. При липсата на фактури, отразяващи вярно стопански операции, приложима е разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4, съответно чл. 26, т. 2 ЗКПО е налице отклонение от данъчното облагане и липса на документално обосноваване на разхода, с който правилно е преобразуван финансовия резултат на касатора за 2008 г. в посока увеличение и настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, в потвърждение на актовете на органа по приходите в частта за установените задължения по ЗКПО. Досежно извършеното частично прихващане за задължението за корпоративен данък за процесната 2008 г., със сумата от 6 718. 01 лева, представляваща надвнесени преди това ДДС и корпоративен данък, липсват конкретни касационни оплаквания, по които да бъде проверена правилността на решението, поради което инстанционният контрол от настоящата касационна инстанция се осъществява в изпълнение задълженията, съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК. Решението на Административен съд С.-град като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважена, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 025 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение