Решение № 6950 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 245/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ПЪЛМЕД ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез управител и представляващ Й. Л. П. чрез процесуален представител, юрисконсулт Бояджиева против Решение 1876/31.10.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1944/2023г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството срещу Писмена покана изх. 29-02-29-106 от 20.07.2020г. на директора на РЗОК Пловдив, с която е разпоредено възстановяване на сума в общ размер на 93752лева, получена без основание. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. В допълнително подадена молба от 27.08.2024г. се поддържа и като основание съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът, директорът на РЗОК-Пловдив, чрез процесуален представител, юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, съдебното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. 29-02-29-106/20.04.2020г. в общ размер на 93752 лева от УМБАЛ ПЪЛМЕД ООД със седалище и адрес на управление в град Пловдив. Възраженията са за нарушения при издаване на поканата, изразяващи се в това, че констатациите са извършени на база извършена проверка единствено в електронната програма, като не са проверявани на място историите на заболявания на описаните случаи, не са искани допълнителни уточнения и разяснения от страна на лекуващите лекари, не е проследено в пълнота цялостното развитие на заболяването на всеки конкретен пациент. При липса на достъп до софтуерът не са могат да установят дали в цялост е изследвана медицинската документация. Направеното възражение е останало без отговор при издаване на писмената покана. Налице е нарушение на процедурата, което е самостоятелно основание за отмяна на поканата. На следващо място се поддържа, че липсват мотиви, което е опорочило издаването на административния акт. Оспорват се по съдържание констатациите в писмената покана. Съдът е насрочил за разглеждане по същество жалбата, като е указал на жалбоподателя с разпореждане от 11.09.2020г., че носи доказателствена тежест да установи твърдените в жалбата факти, относими към преценката за законосъобразност на оспорения акт, а на ответника, съответната за него доказателствената тежест на по чл. 170, ал. 1 АПК. Допусната е съдебно медицинска експертиза, както е поискана в жалбата, като заключението е депозирано в съда и е прието без възражение от страните към вещите лица и съдържанието на заключението в констативно съобразителната му част. Постановеното решение 1590/16.09.2022г. по адм. дело 1956/2020г. по описа на Административен съд Пловдив е отменено от Върховен административен съд с Решение 8206/28.07.2023г. по адм. дело 11388/2022г. на ВАС и делото върнато на същия съд за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, поради липса на мотиви. При новото разглеждане административният съд е конституирал страните, насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и отново указал доказателствената тежест по чл. 170 АПК. В съдебното заседание, проведено на 4.10.2023г. страните са представлявани от процесуални представители, които не са искали допълнителни доказателства и нови искания и делото е приключило с обжалваното решение, с което съдът е отхвърлил изцяло жалбата. Съдът е изложил мотиви към решението си, в които е изложил подробни съображения относно характера на производството, предмета на спора и е обсъдил възраженията и доводите на страните. Изведени са мотиви от фактическа и правна страна за неоснователност на жалбата по изложените в нея доводи и съображения и при служебна проверка според изискванията на закона за преценка на законосъобразността на писмената покана. Решението е правилно. Основно възражение в касационната жалба е, че липсват кfонстатации какво се приема за установено и само се повтарят констатациите на органа, мотивите са неясни и противоречиви, непълни и в тях макар и да се обсъждат доводите на страните не се посочва кои се приемат и кои не. По тези възражения следва да се посочи, че са неоснователни, тъй като съдът се е произнесъл съгласно правилата на правната логика и способите и методите на доказване в административно съдебния процес. В случая не е достатъчно в съдебна първа и касационна инстанция да се правят възражения за нарушения, а следва доводите да бъдат подкрепени с доказателства. В съдебния процес на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях-чл. 153 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. В случая се оспорва административен акт, който по съдържанието си е констатация относно медицинска дейност по лечение в болнични условия на здравно осигурени лица, което е специфична дейност в технологията на здравеопазването. За да се прецени доколко е адекватно приложеното лечение и дали са изпълнени правилата за извършването му е необходима съдебно медицинска експертиза, която да установи съществените факти от приложеното лечение, за да може съдът да изведе правните изводи, доколко е спазен законът при извършването му, и следва ли да бъде заплатена. По делото е назначена експертиза и в производството пред административния съд следва да се установяват всички относими факти към проведеното лечение. За това съдът е указвал на страните доказателствената тежест по чл. 170 АПК според която касаторът е следвало да установи твърдените от него факти, като административният орган е изложил своите мотиви и констатации в административния акт. Съдът не притежава специалните знания, нито да прецени в случая, какъв е вида на лечението, медицинските процедури, как следва да се приложат, адекватно ли са приложени, какво представлява алгоритъмът на всяка клиничната пътека и доколко е спазен в конкретния случай. В процедурата по оспорване на писмена покана при оспорването й с медицинска терминология съдът не може да прецени доколко е наложителна експертиза за установяване на фактите в предмета на медицината, поради което оспорването следва да бъде съпроводено в немалко от случаите с експертиза за установяване на съществените факти, които жалбоподателят счита, че следва да бъдат установени. По тази причина възражението за недостатъчно мотивиран административен акт, или, че не е достатъчно обоснован извода от фактическа страна на административния орган, не може да има материални и процесуално правни последици да задължи съдът да отговори на формулирани доводи и възражения с медицинска терминология. Още по малко в касационната инстанция в касационна жалба, могат да се оспорват факти и констатации в предмета по същество на спора, когато тези съображения не са били предявени на експертизата в първата инстанция. В касационното производство Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение-чл. 220 АПК. Предвид изложеното не се установяват пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева , представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение