Решение № 16080 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2017 г.

Решение № 16080 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Р." АД (УМБАЛ Р. АД) срещу решение № 2 от 17.02.2017 г. по адм. д. № 319/2016 г. на Административен съд Р., с което е отхвърлена жалбата на УМБАЛ Р. АД срещу Заповед за налагане на санкция № РД-09-1034/8.09.2016 г. на директора на РЗОК Р., в частта, с която е прекратен договора на УМБАЛ по клинични пътеки КП № 262, 263, 265. С решението на АС Р. е била отменена заповедта да РЗОК - в частта й относно прекратяването на договора с УМБАЛ Р. АД по КП № 50 и № 56. В жалбата са изложени доводи срещу решението в оспорената му част като неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Касаторът възразява, че от първоинстанционния съд не му е била допусната исканата съдебно-медицинска експертиза, за установяване дали отчетената медицинска дейност е била действително изпълнена. Моли за отмяна на решението и вместо това за отмяна изцяло на заповедта или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на РЗОК Р., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмено становище моли да се остави в сила решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от надлежна страна, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С процесната заповед № Р-09-1034/8.09.2016 г. на директора на РЗОК Р. е наложена санкция на УМБАЛ Р. по изпълнение на договор № 180369/16.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, "прекратяване на договора" частично - за изпълнение по КП № 262 "Физикална терапия и рехабилитация на централна нервна система", № 263 "Физикална терапия и рехабилитация на периферна нервна система", № 265 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат", КП № 50 "Лечение и диагностика на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза" и КП № 56 "Диагностика и лечение на болести на ЧМН, на нервните коренчета и плексоси полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми", сключен с УМБАЛ Р. АД. Заповедта е издадена на основание чл. 74, ал. 5, предл. 1, чл. 20, ал. 1, т. 4, предл. 3-то, чл. 59, ал. 11, т. 1 предл. 1, б. "б" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 269, ал. 1, предл. 1, б. "б" от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на НЗОК. Със заповедта е наложена санкция на ЛЗ за отчетени, но неизвършени медицински дейности /при извършената проверка е установено присъствие само на специализантите, но не и на лекар със специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", установени неправилно попълнени или непълни направления за хоспитализация. При проверката е установено, че единственият специалист по физикална и рехабилитационна медицина д-р Конукчиева - не е пребивавала в страната в проверявания период, а по време на отсъствието й в ЛЗ са били използвани предварително оформени и подписани медицински документи. Първоинстанционният съд е отменил заповедта на директора на РЗОК по отношение на прекратяването на договора на ЛЗ за КП № 50 и № 56, като е преценил, че установените и описани в заповедта нарушения не касаят и не се отразяват на дейността по тези КП. По отношение на КП № 262, 263, 265 оспорването срещу заповедта е било отхвърлено от АС Р. с мотиви, че действията по тези три клинични пътеки не са били реално извършени, поради отсъствието на специалиста д-р Конукчиева, според изискването, а не е могло да бъдат извършени от специализантите. С решението правилно е отхвърлена жалбата срещу заповедта на директора на РЗОК за налагане на санкция по КП № 262, 263 и 265. Установените нередности са възоснова на медицинската документация, и се дължат на липсата на лекар със специалност "Физикална и рехабилитационна терапия", т. е. са фактически безспорно установими от самата документация и без да е необходимо назначаване на съдебно-медицинска експертиза (каквото е искането на касатора), тъй като за установяване на липсващия лекар-специалист, съответно грешките и несъответствията в съдържанието и подписите на медицинската документация, направления и др., не е необходимо специално медицинско познание. Касаторът пред първоинстанционния съд и пред настоящата касационна инстанция не опровергава констатациите на РЗОК от извършените проверки. Не е направено от него възражение - не е подадено становище по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО срещу протокола за извършената проверка. Административният акт е законосъобразен, издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, мотивиран е, като е разгледано и обсъдено представляват ли нарушенията маловажен случай по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО, и е взета предвид високата им степен на обществена опасност с оглед опазване на здравето и живота на гражданите. При така установените факти настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт. Решението на Административен съд Р. е валидно и допустимо, а по същество правилно, в съответствие са процесуалните правила и материалния закон. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,