Решение № 9249 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2015 г.

Решение № 9249 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. С. Т. - С. и по касационна жалба на М. Г. Х., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора гр. С. З., срещу решение № 32 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 487/2014 г. по описа на Административен съд - С. З.. В двете касационни жалби се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") обжалва и иска от съда да отмени решението в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявения иск. К. М. Г. Х. обжалва и иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на ГД "ИН" е частично основателна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на ГД "ИН" е основателна, а тази на М. Г. Х. е неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане пред Административен съд - С. З. е била искова молба, подадена от М. Г. Х., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора в гр. С. З., насочена срещу ГД "ИН", с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва считано от 22.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, поради това, че в периода 26.10.2009 г. - 22.10.2014 г. в нарушение на правото му по чл. 84, ал. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, не са му били осигурявани безплатно облекло, обувни артикули, спални принадлежности, съгласно утвърдените от Министъра на правосъдието Таблици за полагащото се безплатно облекло, спални принадлежности и обувни артикули. Ищецът е посочил, че в резултат на това незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора гр. С. З. е бил принуден да ходи бос или с негодни за ползване обувки, изхвърлени от други лишени от свобода, като това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и дискомфорт; физически болки и душевни страдания; унижение на човешко достойнство и разрушаване на ценностната му система в частта й за върховенството на закона, еднаквото му прилагане и спазване от всички членове на обществото. Съдът е посочил в мотивите си, какво е полагаемото се безплатно облекло за мъж въз основа на Таблица № 1, утвърдена на 23.06.2006 г., за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода, утвърдена на 23.03.2006 г. Въз основа на Таблица № 2 е констатирал какви са полагащите се обувни артикули, а въз основа на Таблица № 3, все утвърдени на горепосочената дата, какви са полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е формирал извод за частична основателност на иска. Установил е, че за исковия период ответникът по иска не е доказал, че в пълен обем е изпълнявал нормативно установеното си задължение да предоставя на лишения от свобода ищец обувки, безплатно облекло и спални принадлежности. Именно поради това съдът е осъдил ГД "ИН" да заплати на М. Г. Х. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. С. З., изразяващи се в неосигуряване на безплатни облекло, обувки и тоалетни принадлежности, за периода 26.10.2009 г. - 22.10.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.10.2014 г. до окончателното изплащане. В останалата му част, до пълният размер от 6 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото е прието, че от страна на ищеца има съпричиняване на вреда, поради отказ от получаване на горепосочените предмети. Решението е неправилно в осъдителната му част. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. С искът си М. Г. Х. претендира обезщетение за това, че не му е било предоставяно облекло - дрехи, обувки и спални принадлежности по утвърдените от министъра на правосъдието таблици. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС до изменението му с ДВ 103/2012 г. лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, а съгласно горепосочената норма след изменението й с ДВ 103/2012 г., в сила от 1.01.13 г., лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Според настоящата инстанция по делото не е доказано, че ищецът в рамките на исковия период е бил напълно лишаван от вещево доволство, което да му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и дискомфорт; физически болки и душевни страдания; унижение на човешко достойнство и разрушаване на ценностната му система в частта й за върховенството на закона, еднаквото му прилагане и спазване от всички членове на обществото. Поради това не се споделя съображението на административния съд за частично нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът е формирал извод, че за част от исковия период -16.05.2010 г. -24.08.2011 г. администрацията на затвора не е изпълнила задължението си за предоставяне на чаршафи. От това установено обстоятелство не следва обаче автоматично извода, че ищецът през този период е бил без чаршафи, поради което е претърпял неудобство, дискомфорт и унижение. От една страна, не е установено, че предоставените му такива три броя чаршафи през м. 05 и м. 06.2008 г. са били негодни за употреба към 24.08.2011 г., а от друга е установено, че на тази дата той е отказал получаването на вещево доволство, съдържащо и два броя нови чаршафи, което индикира, че той не е имал необходимост от такива. Съдът е установил, че за периода 29.03.11 г. -16.09.2013 г. на ищеца не му е бил сменен дюшека, предоставен му на 29.03.2007 г., който е бил със срок на експлоатация -4 години. Само фактът, че срокът на експлоатация на дюшека, определен с таблица № 3, утвърдена от министъра на правосъдието е изтекъл, не води до категоричния извод, че този дюшек е станал изцяло негоден за ползване след този срок. Доказателства за това обстоятелство не са представени по делото. При липсата на данни за негодност на използвания дюшек, необосновано е да се приеме, че ищецът е претърпял страдания от непредоставянето му на нов дюшек. Необоснован е изводът на съда, че през процесния период на ищеца му е предоставена веднъж калъфка на 16.09.2013 г., която е със срок на експлоатация една година. По този въпрос, съдът не е съобразил обстоятелството, че на 24.08.11 г. ищецът е отказал вещевото доволство, което е съдържало и нова калъфка. От друга страна, видно от вещевата ведомост за Х., представена по делото е, че му е предоставена нова калъфка на 2.06.07 г., калъфка му е предоставена и на 16.05.08 г., както и на 16.09.13 г. и на 13.11.14 г. за които не е установено, че са били негодни за употреба, поради което не може да се направи извод, че във връзка с използването им ищецът е търпял неудобство и дискомфорт. Установеното от съда обстоятелство, че за периода 26.10.09 г. до 24.08.2011 г. на ищеца не е предоставяно одеало, не означава, че той през този период е бил без такова и/или, че предоставените му две одеала на 18.01.2002 г. са били изцяло негодни за употреба. По същите съображения, настоящият съдебен състав преценява като недоказано твърдението на ищеца, че е претърпял вреда от бездействието на ответника за периодично предоставяне на безплатни обувки. Може да бъде споделен извода на административния съд, че непредоставянето на облекло и обувки на лишения от свобода го подлага на унижения и страдания извън неизбежното ниво, но в случаите, когато лицето не разполага с такива, или предоставените му са напълно амортизирани, поради което и абсолютно негодни за употреба. В конкретния случай такива обстоятелства не са установено по делото, поради което не може да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди през периодите, през които е установено от съда, че ответникът не е изпълнявал задължението си за периодична подмяна на вещевото доволство на лишените от свобода. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е постановил необосновано и неправилно решение в осъдителната му част, което следва да се отмени, а вместо това се постанови друго, с което се отхвърли изцяло иска, предявен от М. Г. Х.. С оглед изхода от спора, и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ГД "ИН" за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, обжалваното решение, в частта му, с която М. Г. Х. е осъден да заплати на ГД "ИН" сумата в размер на 315 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено в сила. Този размер на разноските съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд