Решение № 6975 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2011 г.

Решение № 6975 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Булхран" ООД моли да бъде отменено решение № 2460/25.05.2011 г. по адм. д. № 7967/2009 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо № 3433/28.11.2004 г. на началника на Митническо бюро Горубляне, сега Митническо бюро "София-изток". Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че оспореното пред съда писмо е нищожно като индивидуален административен акт поради липса на компетентност началника на митническото бюро да издава решения по чл. 220 ЗМ. Подробни съображения излага в жалбата. Моли да бъде обявена нищожността на писмото и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът Началника на Митническо бюро "София-изток" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против писмо № 3433/28.11.2004 г. на началника на Митническо бюро Горубляне, сега Митническо бюро "София-изток", с което на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ са определени нова митническа облагаема стойност по ЕАД № 5101/4-25028/07.11.2002 г., дължими мито 1675 лв. и ДДС 2010 лв. и на основание чл. 206 ЗМ е даден 7-дневен срок за доброволно плащане. В мотивите си съдът е приел, че писмото представлява валиден индивидуален административен акт, като е обосновал наличието на компетентност на неговия издател. По делото е установено, че с процесната ЕАД "Булхран" ООД е регистрирало внос на "замразено свинско рагу-гръбни кокали", като за стоката е представена фактура № 1772/30.10.2002 г. в датски крони, издадена от "Landsky Trading" Ltd, Великобритания, като митните сборове и ДДС са платени върху посочените във фактурата митнически стойности. В резултат на извършена последваща проверка по оформянето на вносната ЕАД по линия на международното сътрудничество е получено писмо от Централната митническа администрация на Швеция относно посочената фактура и издадената от шведската компания Martenssons Partiaffar AB с № 332079/29.10.2002 г., като митническият орган е установил наличието на разлика между цените на продажба при износа от Швеция и митническата стойност, използвана при вноса в България, дължаща се на различните валутни единици, в които са издадени двете фактури - съответно датски крони и щатски долари. Установено било, че стойността на стоките, декларирана при оформяне на вноса представлява приблизително 40% от стойността им при износа от Швеция. От така установените факти по делото съдът е обосновал извода, че правилно митническите органи са приели, че за жалбоподателя е било възникнало вносно митническо задължение за доплащане на мито и ДДС. Възприетата от съда фактическата обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Изводите на съда се възприемат от настоящата инстанция като обосновани и законосъобразни, и не следва да се повтарят, като в касационната жалба липсват възражения относно прилагането на материалния закон във връзка с определеното от митническия орган задължение. Доводът на касатора, че оспореното пред съда писмо е нищожен административен акт, като издадено при липса на компетентност на митническия орган, е неоснователен. Видно от съдържанието на писмото с него са определени нова митническа облагаема стойност на внесените стоки на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ, допълнително дължими мито и ДДС, изложени са обстоятелства за извършена проверка по реда на чл. 84 ЗМ, с което по своя характер писмото представлява решение по смисъла на чл. 220 ЗМ за определяне на нова митническа облагаема стойност в процедура на последващ контрол.. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 30 ППЗМ, съгласно която когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. Стоките, предмет на ЕАД № 5101/4-25028/07.11.2002 г. са представени и декларирани пред Митническо бюро - Горубляне, в това митническо бюро са декларирани и дължимите митни сборове и е освободена стоката. Според легалната дефиниция на "митнически орган", съдържаща се в § 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба на Закона за митниците, това са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически контрол и надзор, като в т. 25 е направено изрично изброяване на митническите учреждения, сред които са и митническите бюра - б. "г". Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,