Решение № 9991 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Топ Хоспитал Сървис ЕАД, чрез процесуалния му представител адв. Д. Петрова, срещу решение 532/12.06.2025 г., постановено по преписка КЗК-271/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/. В касационната жалба и в открито съдебно заседание по делото, се релевират доводи за неправилността на атакувания акт на Комисията, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано производството пред КЗК, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител В. Мутафчийска, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Отправя искане за оставяне в сила на оспорения акт на Комисията и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва като неоснователна по подробно мотивираните доводи в писмения отговор от пълномощника юрк. Р. Димитрова. Ответникът "РСР" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка КЗК- 271/2025 г. на Комисията е образувано по жалбата на Топ Хоспитал Сървис ЕАД срещу решение D41855770/25.02.2025 г. на министъра на здравеопазването за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Закупуване на медицинска апаратура, медицинско оборудване и специализиран диагностичен софтуер за създаване на центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение, в частта му по обособена позиция /ОП/ 17 "Специализиран диагностичен софтуер- 6 бр.". С горепосоченото решение Топ Хоспитал Сървис ЕАД е отстранено от участие в частта по ОП 17, на основание чл. 107, т.2, б. "а" ЗОП- представената оферта не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, а "РСР" ЕООД е класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка в частта по ОП 17. Въз основа на установените фактически обстоятелства, КЗК формира решаващите си изводи, като приема за неоснователни всички релевирани пред нея възражения на Топ Хоспитал Сървис ЕАД. С оспореното пред касационната инстанция решение Комисията оставя без уважение жалбата на Топ Хоспитал Сървис ЕАД, като неоснователна, и възлага на дружеството на заплати на възложителя сумата от 240 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложените в него кореспондиращи с данните по делото и законосъобразни мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и е ненужно да бъдат приповтаряни в текста на настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП. Не са налице изтъкнатите в касационната жалба пороци на атакувания акт на Комисията, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи неговата отмяна. Не намират фактическа и правна опора оплакванията на касатора за неправилност на изводите на КЗК за законосъобразното му отстраняване от участие в процедурата по ОП 17. Преди всичко следва да се подчертае, че дружеството не е отстранено поради неизпълнение на изискване от документацията, което не се отнася за оспорената обособена позиция, а поради установени несъответствия с изискванията на техническата спецификация. Същественото в разглеждания случай е, че макар действително да е налице констатираното и от КЗК противоречие в документацията, дружеството е отстранено по съображения, че представената в техническото предложение информация по отношение на определени периметъри, съставляващи търговска тайна, не покрива минималните технически изисквания. Обосновано КЗК споделя извода на възложителя, че офертата на дружеството не покрива минималните технически изисквания за наличие на "чувствителност- минимум 94%", "специфичност- минимум 95%", "време за известяване в минути: 0.55+0.08", "обща точност- минимум 98%". В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че след като в техническото предложение са декларирани определени обстоятелства, то същите безкритично следва да се приемат от възложителя, тъй като условието от документацията за участие за представяне на официални документи за доказване на съответствие, не е задължително за процесната обособена позиция. Неоснователно е и твърдението, че след като ЗОП не регламентира изрично кои са подходящите средства за доказване на еквивалентност на техническото решение, то заложените в техническата документация параметри следва да се считат доказани с простото посочване на еквивалентност. Правилно КЗК интерпретира разпоредбата на чл.50 ЗОП, приемайки, че в случаите, в които се предлагат еквивалентни решения, офертите не могат да бъдат отстранявани от участие в процедурата, ако участниците докажат чрез подходящи средства, включително чрез доказателствата по чл.52 ЗОП, че предлаганите решения удовлетворяват по еквивалентен начин изискванията, определени в техническите спецификации. В разглеждания случай това не е сторено от касатора. Нещо повече, основателно ответникът- възложител акцентира върху факта, че всъщност Топ Хоспитал Сървис ЕАД има разбирането, че следва да докаже предлаганото "еквивалентно" техническо решение, тъй като представя декларация на производителя, съгласно изискването на т.7.2. от документацията, но именно съдържанието на последната не подкрепя твърденията за еквивалентност на спорните параметри. Това е така, тъй като, както е установила и помощната комисия на възложителя, параметрите са минимални, а не "първоначални", каквато е тезата на дружеството- касатор. Ето защо, неподкрепено от данните по делото, а оттам и неоснователно се явява твърдението на касатора, че е представил еквивалентно решение, което помощният орган на възложителя е следвало да оцени. Напротив, помощният орган формира обоснования извод, че участникът акцентира на "предимствата" на предлаганата от него технология по визираните по- горе параметри, но не и по какъв начин тя удовлетворява минималните изисквания, съдържащи се в документацията, за да се приеме, че предложението действително е еквивалентно. Не може да бъде счетено за еквивалентно техническо предложение, което не отговаря на минималните изисквания на техническата документация. По изложените съображения и споделените мотиви на Комисията, към които препраща, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а искането на взелия участие по делото ответник в същия смисъл основателно. На възложителя следва да бъде присъдена сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,